Реалполитиката на Муктада ал-Садр

Associated Press

Влиятелен иракски шиитски проповедник, известен със смъртоносните нападения на неговите последователи срещу щатски войници в Ирак преди десетилетие, и често свързван с Иран, има два нови печата в паспорта си – от сунитски държави, които са най-свирепите критици на Техеран в Персийския залив.

Пътуванията на Муктада ал-Садр до Саудитска Арбия и Обединените арабски емирства идват на фона на усилията на двете кралства да ограничат влиянието на Иран в Близкия Изток – особено като се има предвид, че подкрепяните от Техеран шиитски милиции са водещи в борбата срещу ИДИЛ по иракските фронтове.

Междувременно хемелеонестият проповедник се надява да заздрави собствените си позиции преди иракските парламентарни избори през следващата година. Действията му са част от префасонирането му от водач на милиции, борещи се срещу американските сили, в иракски националист, който може да изпълни улиците на Багдад с протестиращи последователи.

Колко далеч може да стигне евентуален съюз между Муктада ал-Садр и страните от Залива предстои да се види – макар че снимките на носещия черен тюрбан шиитски проповедник със сунитските лидери вече предизвика спекулации в Иран.

„Защо Муктада ал-Садр се е продал на Ал Сауд?” безцеремонно попита твърдолинейният ирански вестник Keyhan след визитите му, имайки предвид саудитското кралско семейство. Вестникът също така предупреди, че ако ал-Садр продължи по този път, „популярността му ще се стопи и той ще бъде изолиран”.

Подобни остри критики, идващи от Иран, биха били немислими през първите години след инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. Докато сунитите представляват основния клон на исляма в световен мащаб, шиитите са мнозинство в Ирак. След ислямската революция през 1979 г., правителствата на съседен Иран са надзиравани от шиитски духовници.  Доминираната от сунити власт на Саддам Хюсеин воюваше с Иран през 80-те,  извърши кланета на шиити след „Пустинна буря” през 1991 г.  и продължи да ги затваря, подлага на мъчения и екзекуции докато бе на власт.

Ал-Садр е син на изявен шиитски проповедник, който е убит през 1999 г. при атака, за която се счита, че е организирана от властта на Саддам. След 2003 г. ал-Садр бързо организира потисканите по времето на Саддам шиити срещу американската окупация. „Малката змия се махна и големият змей дойде на нейно място”, заявява ал-Садр пред CBS News през 2003 г.

Както лоялисти на Саддам, така и шиитски екстремисти започват въоръжен бунт срещу американските сили скоро след инвазията. Милицията на Садр – „Армия Махди”, воюва с американците през по-голямата част на 2004 г. в Багдад и други градове.

Смята се, че по-късно силите на Садр участват в религиозните кръвопролития между сунити и шиити, които започват след бомбена атака срещу един от най-тачените шиитски религиозни обекти, и продължават години наред. При битката за южния град Басра през 2008 г., неговите милиции приемат да подпишат примирие. Някъде по това време Садр заминава за религиозно обучение в свещения за шиитите град Кум в Иран.

Оттогава много неща са се променили.

Последователите на Садр взеха участие в офанзивите на иракските военни срещу ИДИЛ в Тикрит и други градове. Той е организирал демонстрации срещу корупцията в управлението, при една от които протестиращите нахлуха в „Зелената зона” в Багдад – силно охраняван район, в който се намират правителствени сгради и много чуждестранни посолства.

На 30 юли Садр посети Саудитска Арабия, за да се срещне с коронования принц Мохамед бин Салман, наследник на трона. Саудитската държавна информационна агенция публикува снимка на принца, усмихващ се до иракския проповедник, с кратко пояснение, че „двамата са разгледани саудитско-иракските отношения и редица други въпроси от взаимен интерес”.

Миналата неделя Садр се среща и с Шейх Мохамед бин Зайед, коронования принц на Абу Даби, както и други официални лица от Обединените арабски емирства. „Опитът ни е научил винаги да се позоваваме на това, което сближава араби и мюсюлмани, и да отхwърляме адвокатите на разделението”, се казва в изявление на Шайх Мохамед, цитирано от държавната новинарска агенция WAM.

След срещата външният министър на емирствата Ануар Гаргаш заяви в профила си в Twitter, че тя е била част от усилия „да се изградят мостове” между арабските държави то Залива и Ирак. „Нашата амбиция е да видим проспериращ, стабилен арабски Ирак. Предизвикателството е голямо, но наградата е по-голяма”, заявява той. Използването на „арабски” за Ирак не е случайно за емирствата, които се противопоставиха на американската инвазия през 2003 г. Както Саудитска Арабия, така и ОАЕ искат да ограничат влиянието на шиитски Иран в Ирак.

„Има сериозно въпроси за това как да се помогне на стабилността на Ирак и да се минимализира влиянието на иранците в страната. Изграждане на връзки с някого като Садр е част от отговора на саудитците и емиратите на тези въпроси”, коментира Лори Плоткин Богард, бивш служител в щатското разузнаване, който сега работи във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Един от големите въпроси, стоящи пред Ирак е какво ще се случи в страната след края на войната с ИДИЛ. Шиитските милиции, съветвани от членове на иранската Революционна гвардия, се доказаха като едни от най-ефективните военни части в борбата срещу ИДИЛ. Обезоръжаването или интегрирането на тези групи в съществуващите сили за сигурност вероятно ще е едно то големите предизвикателства пред правителството.

Уважаваният проповедник с голям брой последователи Садр през март поиска разпускане на шиитските милиции и заяви, че само националните въоръжени сили на Ирак трябва да контролират територии в страната. Макар много хора от милициите да не са съгласни с това и да изтъкват, че са се доказали в битките с ИДИЛ, позицията на Садр може осигури на Багдад необходимата подкрепа.

„Това разбира се би било музика за ушите на страните от Залива”, казва Фанар Хадад, старши изследовател в Института по Близкия Изток в Националния университет на Сингапур.

За Садр, чиито последователи представляват една от най-големите групи в иракския парламент, визитите в чужбина излъскват имиджа му на иракски лидер. Въпреки това остава неясно както точно иска той – и дали някакъв негов завой към сунитските съседи наистина би представлявал скъсване с Иран. „Действията му показват, че той има различни възможности за действие”, изтъква Хадад.