Цели 16 предложения за промени в спорния Закон за концесиите са внесли депутати от всички парламентарни групи. Законът бе приет на първо четене през юни с гласовете на ГЕРБ, ОП и ДПС, след като президентът Румен Радев му наложи отлагателно вето през февруари. От управляващата коалиция пренебрегната ветото и внесоха законопроектът отново без никакви съществени промени.
Четирима депутати от ОП, начело с Христиан Митев, предлагат доуточняване на статута на заварените концесии, които да не могат да се ползват от и без това спорните опции за удължаване на концесията, записани в законопроекта. Ако това се приеме, те ще действат само за предварително договорения срок и няма да могат да го удължават, като след изтичането му ще се провежда конкурс по новите привила.
Тъкмо обратното предложение са направили група депутати от ГЕРБ начело със Станислав Иванов. То предвижда “равнопоставеност” на новите и заварените концесии, въпреки че те са отдадени при различни условия, и улеснява удължаването на сроковете на старите сделки, които по тогава действащия закон са били ограничени до 35 г. Друго предложение с лобистки привкус от същата група пък предвижда възможността заложеният от фирмата-кандидат срок да не бъде сред критериите за избор на концесионер. По този начин за някои процедури може да не се избере фирмата, предлагаща най-кратък срок.
Други представители на националистическата коалиция, партиите от която преди изборите се обявяваха против новия Закон за концесиите, приет тогава единствено с гласовете на ГЕРБ, сега имат по-гъвкав подход. Те са внесли за обсъждане промени, предвиждащи Министерски съвет да мотивира предложенията, които внася в парламента за концесии по-дълги от 35 години, а депутатите да ги приемат само въз основа на предоставените анализи и обосновка за такава необходимост.
Седем депутати от “ВОЛЯ” пък са били необходими, за да внесат краткото, но логично предложение решенията, които НС взима за свръхдългите концесии, да се приемат с квалифицирано мнозинство от “повече от 2/3”. Това означава, че положителен вот ще трябва да дадат поне 161 народни представители и според “ВОЛЯ” така ще “бъде избегната възможността на една политическа партия да удължи необосновано и нецелесъобразно срокът на концесията”. Същите народни представители са внесли и още едно предложение за промени, което предвижда ограничение на тавана на концесиите от 50 години, като се запазва изискването за одобрение от НС при срок над 35 г.
Данаил Кирилов заедно с други представители от ГЕРБ пък внася предложения за промени в собствения си законопроект. Сред тях е и възможността при концесия за строителство да не се заплаща концесионна такса, а изискването за такава такса остава в сила при всички случаи, но само когато става дума за концесии на услуги. Друга група депутати от ГЕРБ също предлагат промени в законопроекта на партията им, засягащи основно концесиите на минерални води, които е предвидено да се уреждат в Закона за водите. Най-важната от тях е разпоредба, с която се ограничава концесията за добив на минерална вода до 35 години.
Такова ограничение, но за всички концесии, са внесли и представители от групата на БСП начело с Корнелия Нинова. То предвижда и запазване на досегашното ограничение за общински концесии до 20 години. Друг депутат от БСП – Румен Георгиев, предлага концесиите на морски плажове да се регламентират в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, където да се отчетат спецификите на този вид концесия и да отпадне възможността плажовете да се отдават под наем.
Весела Лечева от БСП предлага в изключенията, за които Закона за концесиите не се прилага, да попаднат и спортното обучение, тренировка и организиране на състезания, като те да продължат да се регламентират в Закона за физическото възпитание и спорта. В мотивите ѝ е посочено, че в противен случай ще се “загуби социалният характер на спорта и той ще се подчини на търговски субекти, имащи законова и основна цел печалбата”.
Всички предложения предстои да бъдат обсъдени в водещата правна комисия в парламента след ваканцията на депутатите, след което законопроектът ще бъде обсъден и гласуван на второ четене в пленарна зала.
About The Author
