Власт и инвеститор срещу малкия човек – рунд пореден

Рунд пореден от сагата ,,Големият инвеститор срещу малкия човек” се вихри в България. Става дума за депото за отпадъци на ТЕЦ ,,Девен”, което се изгражда край село Чернево (1500 жители), община Суворово. През април ,,Барикада” писа за случая. Тогава обяснихме, че до къщите на селцето, което се стреми да развива екологичен туризъм, и разполага с богата природа и история, ще се складира пепел от ТЕЦ-а. Централата е собственост на белгийската компания ,,Солвей”, която има завод в близката Девня и съоръжения в целия регион. Писахме още, че строителството на депото се извършва при занижен контрол, има данни за унищожени антики при разравянето на земята. Споменахме, че местните жители искат

референдум като последна форма за защита.

В месеците след това нещата претърпяха развитие. Общинският съвет насрочи референдум, който трябва да се проведе на 20 август. По стара традиция обаче инвеститорът си намери мощни приятели. Институциите, които са призвани да следят обществения интерес, да работят в полза на беззащитните граждани, се намесиха в техен ущърб. Така хората от Чернево се изправиха и срещу българските управници.

В два последователни дни, на 6 и 7 юли, като по команда, референдумът бе оспорен от варненския областен управител Стоян Пасев (ГЕРБ) и окръжната прокуратура в морския град. Мотивите са повече от нелепи – въпросът бил неправомерен, противоречал на закона за прякото участие. Питането е: ,,Подкрепяте ли местните власти да не допуснат изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейностите на ТЕЦ ,,Девен” АД и рекултивация в ПИ 006167 по КВС на земеделските земи на землището в с. Чернево”. Тъй като площадките за третиране на отпадъци се определят съгласно Закона за устройство на територията и с наредби на министрите на регионалното развитие и на екологията, губернаторът и прокуратурата са счели, че темата е извън компетенцията на местната власт – местен референдум не можело да има. Налице е обаче

още нещо, което те разсеяно пропускат.

През 2015 г. разрешението за строеж на депото е издадено от главния архитект на община Суворово, зелена светлина дава и общинският съвет. Тоест местната власт е намесена в процедурата. Казусът въобще не е само от компетенцията на правителството, затова местните жители, разбира се, имат право на местен референдум.

Случаят много наподобява на сагата в Трън. И там областният управител на Перник вадеше от девет кладенеца вода, за да изнамери мотив да спре допитването срещу минния концесионер. Не успя. Върховният административен съд се произнесе в полза на правото на гражданите да гласуват. Дело по референдума в Чернево ще има през септември, очевидно хората ще упражнят вот при висящ съдебен казус. Тук трябва да се каже нещо – българските закони, доказала го е практиката, позволяват най-различни тълкувания. Важи с пълна сила и за регламента, по който се организират местни допитвания. Най-важна обаче е не буквата на закона, а

политическата воля как тя ще се приложи.

В случая имаме очевидна политическа воля в полза на инвеститорите, срещу екологията и срещу интересите на хората, които нямат пари и влияние.

В Чернево преди делото станаха ясни още важни неща. Притесненията на хората, че в депото, макар и класифицирано като място за складиране на ,,неопасни отпадъци”, ще се съхраняват точно опасни отпадъци, се оправдаха. В комплексното разрешително пише, че ще има ,,площадка за предварително съхраняване на опасни отпадъци”. Като продукти, които ще се складират, са изредени ,,синтетични моторни и смазочни масла”, ,,филтърни материали”, ,,кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества”, ,,оловни акумулаторни батерии” и др. Специално е записано, че ще има и ,,флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак”. Как по документи депото хем се води с предназначение за ,,неопасни отпадъци”,

хем черно на бяло е записано, че ще има и опасни… –

това само административният гений може да обясни. Разбира се, нито прокуратурата, нито областният управител обръщат внимание на тези подробности.

Скандалът не свърша дотук. Оказа се също така, че в района депото протича… река. Тя се нарича Хамам дере и е ръкав на Девненска река. В нея уж няма много вода, но от време на време прелива, заради което през 2011 г. помпозно пред медиите представители на община Суворово и министър Лиляна Павлова отрязаха лентата на европейски проект за изграждане на диги. Върху реката преди десетилетия е имало язовир, пресушен впоследствие, и точно

в чашата му се изгражда клетка.

Как така край река ще има склад за неопасни и опасни отпадъци пак никой не може да разбере… Вероятно знаят само варненската прокуратура, областният управител и инвеститорът ,,Солвей”.

Целият случай е много интересен. ,,Барикада” ще го следи. В Чернево има и популярен комплекс за гости, който иска да развива екологичен селски туризъм. Чрез него районът живна, посещаван е от хиляди българи годишно. Какъв екотуризъм занапред край промишлено депо? Сблъсъкът не е само отпадъци срещу екология, но и на два различни подхода за правене на бизнес. Кой е за предпочитане, е ясно.