Ден след като стотици природолюбители изкачиха местния връх Стража в защита на трънската природа, местният общински съвет отмени решението си за провеждане на местен референдум. Той трябваше да се проведе заедно с парламентарните избори на 26 март и да реши дали да бъде допуснато изграждането на мина, попадаща частично в две защитени зони по НАТУРА 2000. Според кмета на Трън Станислав Николов референдум все пак ще има, но на друга дата.
До решението се стигна след заповед на новия областен управител Васил Михайлов, назначен от служебното правителство преди месец. Тя се основава на административен пропуск на местния общински съвет, който не е спазил буквата на закона при вземането на решението на провеждане на референдум. В член 30(6) от Закона за пряко гражданско участие в държавната власт и местното самоуправление се казва, че заедно с решението трябва да “се утвърждават и образците от книжата за референдума”. Това обаче е направено две седмици по-късно и по този начин е оставена възможност решението да се атакува юридически.
В това отношение новият областен управител показва забележителна приемственост. Едно от последните действия на неговия предшественик Александър Александров преди да бъде освободен от длъжността беше да подаде жалба в Административния съд в Перник срещу решението за референдума. Тя обаче беше оставена без разглеждане, тъй като законът позволява да се обжалват само отказите за провеждане на местен референдум, но не и решенията.
Няколко дни след това подобни жалби депозират потенциалните инвеститори от “Евромакс Сървисис” (част от групата на „Асарел – Медет”) и Българската минно-геоложката камара (БМГК), които не са разгледани със същия аргумент.
Според тях, въпросът относно изграждането на мина не е в компетенциите на местната власт, защото подземните богатства са изключителна държавна собственост. От този аргумент произлиза необичайното следствие, че една частна фирма би следвало да има предимство пред местните общности по отношение на управлението на ресурси, които са определени като обществени в Конституцията и не подлежат на приватизация.
Тъкмо за да се избегнат подобни възражения въпросът на референдума е отнесен към сфера, по която местната власт има думата – устройствения план. Така жителите на малката гранична община всъщност ще вземат позиция по въпроса: „Cъглacни ли cтe Oбщинa Tpън дa нe oдoбpявa ycтpoйcтвeни плaнoвe, пpeдвиждaщи дoбив и пpepaбoтĸa нa пoдзeмни бoгaтcтвa?“
Инвестиционното намерение на „Евромакс сървисис”, която е част от групата на „Асарел – Медет”, включва два участъка с обща концесионна площ от 19,25 кв. км., като откритите рудници и хвостохранилищата се предвижда да заемат 2100 дка. Част от територията на северния участък попада в две зони по НАТУРА 2000, обявени с цел защита на дивата флора и фауна в планината Руй.
Инвеститорите твърдят, че като компенсация в местната хазна ще влязат 1 млн. лв. от концесионната такса, което е респектираща сума за малката община, но пропускат да уточнят, че това всъщност ще зависи от добива. Според концесионен договор на държавата с друга компания – “Дънди”, която управлява златната мина в Челопеч, за хазната отиват едва 1,5% от средствата от добива на “изключителната” държавна собственост. Освен това държавата по всичко личи разчита за плащането ѝ на добрата дума на инвеститора. Това става ясно от доклад на Сметната палата, според който контролът е бил неефективен при четирима различни икономически министри – от Трайчо Трайков (ГЕРБ) до Драгомир Стойнев (БСП).
Въпреки лошото време в неделя, на връх Стража в подкрепа за трънската природа се събраха стотици граждани. Ден по-рано местни миньори, подкрепени от два автобуса с техни колеги от „Асарел-Медет“ демонстрираха в града в покрепа на инвестиционното намерение.
