Черната, тлееща черупка на един жилищен блок в Лондон се превърна в горчив символ на всичко, което местните казват, че не е наред с града им.
Огненият ад се развихри в 24 етажната сграда в ранните часове в сряда и остави след себе си поне 30 загинали, десетки хоспитализирани и още много изчезнали. За разсипаните местни, някои от които все още издирват близките си, случилото се е емблематично за това как са били изоставени от незаинтересуваното правителство, което прекара последните седем години в орязване на разходите за жизненоважни услуги, включително пожарната.
„Остеритетът изгоря в тези пламъци”, казва Сара, пенсионерка, родена и израснала в Лондон, която е минавала наблизо и е решила да спре и да помогне. „Това, което гледаме не е сграда, а гробище”, добавя Шавон, която работи с деца. Двете жени, които се запознават на сцената на пожара, не искат да дадат фамилиите си.
When @BorisJohnson was Mayor he spent £200K on Water Cannon instead of on a 100m High Level Platform. @LondonFire only have 30m #Grenfell pic.twitter.com/h2HBOnOyJz
— glyn harries ? (@hackneyglyn) June 15, 2017
Британия вече е разделена нация, като част от населението, кипящо от гняв срещу нарастващото неравенство в жизнения стандарт, се подготвя за атака срещу политическата върхушка. Брекзит бе вот за отхвърляне на елитите, колкото и бе за напускане на Европейския съюз. Министър-председателят Тереза Мей разчете погрешно настроенията в страната и миналата седмица избирателите я наказаха за това.
На изборите на 8 юни Мей загуби позиции за сметка на противника на остеритета Джереми Корбин. После дойде ужасът, при който хора изгоряха до смърт в жилищен блок в един от най-благоденстващите региони на света, след като живеещите там многократно са се оплаквали от сигурността.
Политическа грешка
За 31 годишния Соран Карими, живеещ в отсрещния блок, това не е нищо по-малко от „убийство” и „трябва да има осъдени за това”. Изгорялата сграда със социални жилища е била ремонтирана през миналата година, но само колкото да не изглежда не на място насред един от най-богатите квартали в столицата. „Те не го направиха в полза на обитателите. Искаха да изглежда по-добре, защото е на прага им”, заявява Карими.
Сградата е построена през 1974 г., има 120 апартамента и бе дом на приблизително 500 души. В сряда ръководителят на лондонската пожарна Дани Котън коментира, че броят на обитателите в неизвестност не е ясен, а шефът на общинската полиция Стюард Кънди обяви, че се надява, че „броят на жертвите няма да е трицифрен”.
Мей нареди да започне разследване на пожара, който по думите ѝ е бил „свиреп и неочакван”. Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин заяви пред депутатите, че „не може да е нормално подобен пожар да отнеме толкова животи във Великобритания през 21 век”.
Състраданието на Корбин
И двамата посетиха мястото на трагедията в четвъртък, като реакцията на местните беше контрастираща. Мей разговаря с представители на властите и бе разкритикувана, че не се е срещнала с оцелели или други местни жители.
Корбин, чиято партия за пръв път успя да измести консерваторите в този избирателен район, пристигна час по-късно. Той разговаря с хората по улиците и им обеща да говори от тяхно име в Парламента. На публикувана в Twitter снимка се вижда как е прегърнал разплакана жена, държаща афиши за изчезнало момиченце. Никой не видя Тереза Мей да се ангажира по подобен начин.
Optics mean a lot in politics, particularly at times like this. Theresa May didn’t meet #grenfell residents. Corbyn did. pic.twitter.com/ncr0WmgFHW
— SimonNRicketts (@SimonNRicketts) June 15, 2017
„Много местни казват, че е било безсмислено да идва”, казва Парвез, помощник в местна джамия. „Няма лошо, че е направила посещение, но изгледа тя се появи, само за да говори с пожарникарите. Джереми Корбин разговаря с общността. Това показва разликата между двамата”, казва той.
Според социологическата агенция YouGov личният рейтинг на Мей се срива, а този на Корбин расте в седмицата след изборите, на които консерваторите загубиха мнозинството си в Парламента.
Рамо до рамо
Лондон е пълен с примери за съжителство на противоположни социални групи. Финансовият център на Лондонското Сити се намира в непосредствена близост до район, който е сред най-бедните и с най-голям дял на социалните жилища в града. Това разделение никъде не е толкова ярко, колкото около изгорялата „Гренфел тауър”.
От по-високите етажи живеещите в нея можеха да наблюдват улици, на които са разположени едни от най-скъпите жилища в света. Знаменитости, руски милиардери и спортни звезди имат къщи и апартаменти в района, като в някои случаи дори не ги използват.
Дейвид Лами, лейбъристки депутат, избран от друг район на Лондон, обяви, че правителството трябва да отнема жилища, оставени празни от чуждестранни инвеститори, за да настани в тях жертвите. Джереми Корбин също подкрепи идеята.
Търсенето на изчезналите продължава вече трети ден, като от пожарната заявяват, че би било чудо да намерят повече оцелели. Като човек излезе от станцията на метрото вижда, че общността скърби. Разлепени афиши със снимка на усмихващо се чернокосо 12 годишно момиче питат „виждали ли сте Джесика Урбано?”. По огради и стени по пътя са разлепени още афиши, един мъж дори носи такъв на гърдите си. Навсякъде има дим и пепел.
Тротоарът под близък подлез е препълнен с хора и с торби с храни и дрехи, които доброволците товарят в микробуси. По пътя в посока на пожара тълпата става по-голяма. Някои седят, опрени на стените срещу сградата, която все още дими, и просто гледат мълчаливо. Други обикалят наоколо, обръщайки се към съседи, приятели и непознати, за да изразят отчаянието си от това, което смятат за трагедия, която можеше да бъде избегната.
„Политиците си показват лицата пред камерата, но нищо повече”, казва Нелима Миа, приятел на Парвез, който живее на две пресечки. „Местната общност е водеща след станалото, а не общината или правителството”, добавя той.
About The Author
