Деветокласници играят карти в междучасието на чина. Часът започва, влиза учителката. „Приберете картите”, казва тя. „Чакайте, бе, госпожо, ей сега, да си довършим играта…”, отвръща единият от хлапаците. Учителката премълчава, изчаква минута, след което настава кикот и замеряне с тестето – играта е свършила, едното от момчетата решава да хвърли картите по другото. „Веднага престанете!”, вика преподавателката. „Добре, добре… Няма да ни изгоните, нали?… Не можете, нали?.. Нямата право! Ето, сядаме”, казва единият от учениците. А другият, докато събира картите от пода, без да иска блъска учителката, тя се олюлява и замалко не пада. Жената стиска зъби, часът продължава.
Сцената е съвсем истинска и се случи наскоро в добричка гимназия. Преподавателката, която ни я разказа, увери, че това е
безобиден и тривиален сюжет
от живота на проблемните класове – случвали са били далеч по-големи баталии. Не само в същото училище, разбира се, и не само в Добрич. Тя не посмяла да изгоните картаджиите от класната стая, защото след часа трябва…. да ги извика и попита любезно защо цакат всичко коз. Да обяснява на 16-годишните дангалаци, че белотът в училище не е хубаво нещо. Да мисли начини да ги „мотивира” да се занимават с нещо по-ценно от тестето, както и да ги уверява в туй, което те много добре знаят – че не бива да блъскат учители и съученици. Вие, ако сте, ще се подложите ли на такова унижение?
Учителката следва да стори всичко това, тъй като това изискват правилата. Изисква го и новият просветен закон, приет след 5-годишно обсъждане, и една от наредбите му – за приобщаващото образование (касае рисковите ученици, тоест хубостниците от тази статия). В закона и наредбата пише, че след изгонване на дете „веднага след часа… се предриемат дейности за повишаване на мотивацията и на социалните умения за общуване и за преодоляване на проблемното поведение на ученика…”. Пише още, че отстранено дете не бива да напуска училището. А и че следва да му се намерят занимания, съобразени с възрастта, здравословното състояние и… „неунижаващи достойнството му”. Тоест добричката преподавателка, ако се осмели да изгони картаджиите, трябва не само да им се моли после „да не правят повече така”, но да им бере страховете да не забегнат извън двора, както и да им измисли занимание, което „няма да ги унижава”. Всичко това при факта, че в училищата липсват кадри, които да надзирават отстранените от класната стая деца… Повече от ясно е, че ако и вие сте учител, няма да гоните от час.
Няма да искате да си навличате тези главоболия.
Формално имате право да гоните, но практически сте обезправен, а учениците са много добре запознати с цялата ситуация.
Разказахме всичко това, защото просветното министерство обяви преди няколко дни, че тръгва да коригира приетата в края на миналата есен Наредба за приобщаващото образование. Действията на МОН са провокирани от гневната петиция на преподаватели срещу бумащината, за която „Барикада” писа. Похвално е, че министерството се задейства, ще следим дали изпълнява обещанията си… Но също така припомняме, че на промяна подлежат страшно много текстове от наредбата. С тази статия разказахме по каква процедура се гонят от час, или по-точно – не се гонят, недисциплинирани деца. Темата е важна, защото касае пряко проблема с агресията. Нужна е промяна и в тези регламенти.
Впрочем Наредбата за приобщаващото образование е цели 69 страници. Тя е
измислена, обсъждана, приета, бабували са ѝ доста глави…
Веднага се оказва неработеща, животът ѝ е по-кратък от една учебна година. Сега се пристъпва към обсъждане и приемане на нови 69 страници. Да живее чиновническият труд!
