Цели 225 хиляди души или 6.9% от общата работна сила в трудоспособна възраст у нас попада в групата на икономически неактивното население у нас според обобщените данни на Евростат за 2016 г. В тази бройка не влизат още толкова хора, които са безработни, но декларират, че търсят работа, което ги прави икономически активни, макар че мнозинството от тях не успява да се реализира на пазара на труда повече от 1 година. Продължителната безработица в България също е на едно от най-високите нива в ЕС, като Северозападният регион заема челни позиции в тази негативна класация.
Това са белези за икономика, която не може да създаде достатъчно работни места, предоставящи адекватно заплащане, а оттам идва и понижената мотивация и мобилност на работната ръка. Ако намирането на нископлатена работа решава проблемите ти само частично, а преместването в друг град струва толкова, че преборвайки безработицата, оставаш все така беден, то обезкуражаването не би трябвало да е изненада. Тези дни ЕК публикува набор от предложения относно икономиката на страната, където се констатира пасивната роля на държавата на пазара на труда, огромният дял на продължително безработните и липсата на мерки срещу недекларирания труд, който подкопава едновременно социалните системи и конкурентността на бизнесите, които са изрядни пред закона.
Само три страни в ЕС – Италия (13%), Хърватия (10.9%) и Финландия (8%) – имат по-голям неизползван потенциал като процент от цялата работна сила. Нивото в България е значително над средното за ЕС от 4.5% (11 милиона души).
В тази категория попадат предимно обезкуражените лица (205 хиляди за 2016 г.), т.е. такива, които са загубили надежда, че ще се реализират на пазара на труда и вече не търсят активно работа. Останалите са хора, които търсят работа, но не могат да започнат веднага – завършващи обучението си студенти и ученици; хора, които трябва да полагат грижи за деца, болни или възрастни роднини, тъй не могат да заплатят или намерят адекватна заместващата ги услуга, например детска градина, пансион или домашен помощник.
Данните на НСИ за първото тримесечие на 2017 г. показват рязък спад в броя на обезкуражените лица с 44 хиляди, но не е изключено това да представлява сезонно явление на пазара на труда.
Към групата на хората с нереализиран работен потенциал трябва да добавим и онези, които по принуда се трудят на непълен работен ден, но биха искали да работят повече. Двама от всеки десет работещи в ЕС е нает на непълен работен ден, което прави над 45 милиона души. От тях 9.5 милиона, т.е. всеки пети, предпочитат да работят повече, но са възпрепятствани, като над 65% от всички недостатъчно заети са жени.
Статистиката за България показва, че делът на наетите на непълен работен ден е близо десет пъти по-нисък от средния за ЕС. Голямото разминаване вероятно се дължи на това, че голяма част от този труд не се декларира и остава в сивата икономика. От онези, които полагат труд легално на непълно работно време, почти двойно по-голям (и сред най-високите за ЕС) е делът на хората, които биха искали да работят повече, но не получават такава възможност:
About The Author
