През 2016 г. приходите на музеите от посещения съставляват едва 13.6% от техния бюджет, което означава, че значителна част от тях биха затворили врати, ако издръжката им бъде оставена на свободния пазар. Те биха могли да увеличат цените на билетите си, но това би намалило посещаемостта и финансовият ефект може да е нулев или отрицателен. Данните на НСИ показват, че посещенията се увеличават бавно, но устойчиво през последните години, като за 2016 г. ръстът е 9.8%.
Огромната част от приходите на музеите идва по линия на държавния бюджет (76.3%), а само 1.3% от европейски програми. Това положение означава, че просперитетът на музеите, а оттам и културното и образователно състояние на жителите, както и облика на страната ни пред чуждестранните посетители, зависят силно от мотивацията на държавата да ги поддържа. Това си пролича, когато политиките на остеритет от времето на първия кабинет “Борисов” доведоха до затваряне на 30 музея само през 2010 г., т.е. 13% от всички. Как орязванията на бюджетите са се отразили цялостно на културния сектор би могло да покаже само специализирано проучване на темата, тъй като регулярната статистика на НСИ само да загатва за процесите.
Броят на музеите продължава да спада до 2013 г., след което има известно съживяване през 2014 г., което вероятно се дължи на инвестициите в древни крепости по европейски програми. Докато в следващите години музеите отново започват да намаляват, посещенията в тях бележат устойчив ръст, който е почти 10% за 2016 г. Това се дължи на увеличения брой на дните със свободен вход, т.е. те са изцяло субсидираните посещения, които са приблизително четвърт от всички през 2016 г.
Не много по-различна е ситуацията при театрите, чиито собствени приходи са едва 1/4 от бюджетите им, а основното финансиране идва по линия на държавата. Като цяло те се съживяват с постоянен темп, като броят на представленията се е увеличил с почти 50% от 2008 г. насам и със 7% през последната година. Зрителите също се увеличават, макар и с не толкова бързи темпове.
Ако хората се завръщат в театрите и музеите, то това не може да се каже за библиотеките. Наистина, тази година читателите се увеличават с 1.8% спрямо 2015, но намаляват с над 16% от 2006 г. насам. Библиотечният фонд пък се е свил леко през 2016 г., което се дължи предимно на отписването на 320 хил. книги от него.
Ако обаче има сектор на културата, който наистина преживява ренесанс, и то вече трета година поред, то това е производството пълнометражни филми за кината. Те са били 33 през 2016 г., срещу 24 през предходната година. Тенденцията е подчертано възходяща:
Но ръстът на производството на киноленти все още не означава, че те достигат до публиката. Като цяло кината и екраните се увеличават с близо 50% през последните 5 години, но в същото време пазарът се концентира силно в 11 мултиплекса в големите градове – те са по-малко от 1/5 от кината, но изпълняват 65.5% от прожекциите и събират 71.5% от публиката.
Големите кина задават тона на пазара – така 650 български филма са били прожектирани 10 хил. пъти през 2016 г. (по 15.5 прожекции на филм), докато 4306 ленти от САЩ са гледани 280 хил. пъти (65 прожекции/филм):
