Тази седмица, на 18 май, в Софийски районен съд (СРС) трябва да се проведе финалното заседание по делото на легионера Дянко Марков срещу журналиста Юлиана Методиева, което по ирония на случая тече заради нейната статия със заглавие “Внимавайте с антисемитите, могат да ви осъдят”. То трябваше да приключи още в началото на месеца, но бе отложено, след като обвинението смени адвоката си.
Според Юлиана Методиева, самото завеждане на такова дело в български съд е срамно, тъй като става дума за исторически спор, водещ се около същината на Съюза на българските национални легиони (СБНС) – крайна националистическа организация, създадена преди Втората световна война със симпатии към Третия райх, която Дянко Марков все още подкрепя. Той продължава да се изявява като виден „легионер“ и изявен антикомунист на разнообразни събития – от Луковмарш до… Европейския парламент.
В своя статия за “Маргиналия” Юлиана Методиева обяснява, че загубата по това дело е загуба на “битката с онези, които лъжат, че е без значение дали е съществувала фашистка организация по време на Третото българско царство, дали е било пронацистко управлението на цар Борис, или не. Тези упорито повтаряни пост-факти се просмукват през последните двадесет години от академичните среди надолу, в медиите.”
Втора съдебна атака срещу свободата на словото
Това е второ дело, заведено от легионера Дянко Марков. Първото през 2015 г. беше прекратено от Софийски градски съд (СГС), който осъди жалбоподателя да заплати 5 лева държавна такса. Делото тогава е заведено по повод отвореното писмо до евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, финансирал негова визита и реч в Европарламента: „Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?”, публикувана в сайта “Маргиналия” в края на 2014 г. Писмото така и не получи отговор нито от Андрей Ковачев, нито от председателите на двете най-големи групи в ЕП, до които също беше адресирано.
В нея Дянко Марков е определен като човек, който “не се е отказал от антисемитизма си”, тъй като продължава да защитава легионерската организация. Освен това той отрича “отговорността и вината на властите на Царство България за депортирането и унищожаването на 11 343 евреи в нацистките лагери на смъртта през март 1943 г.” от т.нар. “нови земи”. От трибуната на Народното събрание през 2000 г., когато е депутат от БДФ в състава на СДС, той заявява по темата: “Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.” Тогава СДС и правителството се разграничиха от думите му, но днес нито Андрей Ковачев, нито партията му вземат отношение към този аспект от личността на Дянко Марков, докато усърдно наблягат на на антикомунизма му, сякаш той може да бъде оправдание за всичко.
Районият съд прекратява първото дело, заведено срещу 10 члена на сдружение “Маргиналия”, с мотива, че “липсва конкретизиране на обстоятелствата на престъплението – какво точно е то”. Обвинението може да не е уточнило в какво точно обвинява, но иска от съда да разпореди на МВР да извърши проверки, които да установят точния автор на отвореното писмо, подписано от множество членове на сдружението и граждани.
Той настоява делото да бъде засекретено, докато текат проверките, за да не се повлияе на резултатите от тях. През това време се иска от органите на МВР да задържат личните компютри и всички на адреса, на който е регистрирано сдружението, както и да разпитат хостинг компанията за предоставеният на сайта сървър.
Въпреки изхода от първото дело, когато Дянко Марков скоро след него завежда нов идентичен процес, съдът решава да даде ход на делото, тъй като решава, че то има различен предмет.
Демократичните легионери
Дянко Марков е бивш председател на Български демократичен форум (БДФ), според чиито устав партията е наследник на крайно националистическата и пронацистки настроената организация “Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Сега този детайл е премахнат от устава, а партията бе част от коалицията „Реформаторски блок – Глас Народен“ на последните парламентарни избори. Самият Дянко Марков публично отрича легионерите да имали трайни симпатии към нацистите или антисемитски позиции. В youtube канал с негови актуални записи той твърди, че в програмата на легионерите “няма омраза към другите, няма антисемитизъм… Там бликаше духът на възрожденския национализъм, който не почива на омраза към другите хора”
Възрожденските ценности обаче са трудни за откриване в програмата на легионерската организация, която се застъпва за “българско поданство само за онези, в чиито жили тече българска кръв” и редица рестрикции за хората от други етноси. Освен че по този начин те биват лишени от всякакви граждански права, програмата предлага хората от различен от български произход да бъдат изгонвани, ако бъде преценено, че „вземат хляба на българина“. Те не могат да заемат представителни длъжности, както и такива в културни или образователни институции.
На “изгонване” подлежат и етнически българи, заемащи учителска или държавна длъжност, ако някой прецени, че “убиват националния дух на българина и развращават младежта”. Предвидена е забрана за организации, които насаждат “интернационални идеи”, забрана на считана за неморална литература, както и тотален контрол върху печата, в който и без това да е позволено да пишат само етнически българи. Този възлед относно ролята на медиите вероятно обяснява защо Дянко Марков счита, че може да разрешава споровете си с журналисти в съдебните зали.
Относно вероизповеданията програмата на легионите също не допуска свобода и предвижда “насаждане религията на нашите деди сред българската младеж и предпазването ѝ от всякакви попълзновения, уронващи нейния престиж и застрашаващи нейната цялост” – точка, по която могат да пострадат както мюсюлманите и евреите в България, така и всякакви инакомислещи хора. В края на програмата е предвидено и постигане на “класово сътрудничество”, като частта, посветена на “защита на българския труд”, включва контрол на работниците, заплати отговарящи на “скромния работнически живот” и “забрана на стачките”.
About The Author
