Изобретателността на венесуелските „умни и красиви”, които вече не могат да търпят „просташката” и загрижена само за себеподобното си „простолюдие” власт в Каракас, литна към нови висини. След като в отприщените от началото на април антиправителствени буйства по улиците бяха приложени всички форми на трошене и палене на обществени сгради и коли, на блокади по кръстовищата, на атаки с камъни и сопи срещу силите на реда, на разграбване на магазини, сега дойде ред и на едно иновативно нововъведение към арсенала на „мирните демонстранти” – самоделни „бомби”, заредени с… изпражнения.
„Шествие на л..ната. Да се въоръжим! Те с газ, ние с екскременти”. Такъв призив отправя разпространеният из социалните мрежи плакат, с който бе свикана поредната опозиционна проява на 10 май, сряда.
Пак из мрежите плъзнаха и подробни инструкции как да се приготвят „бомбите” и как да се употеребяват – буркани да се пълнят с посоченото съдържание, да се допълват с вода, да се затварят с капачки, а на улицата да се мятат по силите на реда…
Впрочем, на самите сили на реда правителството строго е забранило да използват срещу демонстрантите друго, освен водни струи и сълзотворен газ. Това още веднъж потвърди на пресконференция в София и посланичката на Венесуела у нас Н. Пр. Ориета Капони, която разказа подробности за актуалната обстановка в страната си. Тя огласи и становище на венесуелското вътрешно министерство по повод „Шествието на л..ната”, в което се отправя изрично предупреждение, че анонсираните атаки с екскременти ще се считат за употреба на биологическо оръжие и че прибегналите до такива действия ще бъдат санкционирани най-строго – за покушение срещу здравето и живота на хората.
Посланик Капони отбеляза също, че повечето от вече около 40-те жертви на провокираните от опозицията сблъсъци и насилия по улиците на венесуелските градове всъщност са причинени от самите демонстранти. И доста от тези демонстранти не са никак „мирни” – освен камъни и сопи използват и самоделни оръжия, като ги зареждат не със сачми, а с по-големи метални топчета, способни да причиняват смърт. Регистрирани са много случаи на рикошети след произведени изстрели от такива оръжия, при които металното топче се връща, отскачайки било от дърво, било от стена, било от щит на друг демонстрант, и убива самия стрелящ.
Нейно превъзходителство разказа и за общо 8 загинали при опит да оберат магазин в зоната на сблъсъците с полицията. Оказало се, че по предпазната решетка на магазина е пуснато електричество и нападателите били убити от токов удар. Има и много демонстранти, пострадали от обгаряния при неумели опити да възпламенят някой „коктейл Молотов”.
Доста от жертвите на развихрилите се вандалщини са „чависти” – симпатизанти на покойния президент Уго Чавес и на настоящия държавен глава Николас Мадуро, каза посланик Капони. Тя цитира случая с жена, която се връщала от митинг в подкрепа на правителството и била убита от хвърлена по нея от високите етажи бутилка със замразена вода, уцелила я по главата.
Според посланичката само 3-4 от загиналите в размириците могат да се припишат на непремерени действия на силите на реда. По тези случаи се води следствие, 16 представители на правоохранителните органи са арестувани и ще отговарят пред съда, ако се докаже вината им, увери Ориета Капони.
Многобройни видеозаписи на уличните сблъсъци свидетелстват за крайната агресивност на повечето демонстранти срещу полицейските редици и машини, откъдето действително им се отвръща най-много с водни струи и сълзотворен газ.
Протестиращите, обикновено надъхвани с пламенни речи от видни опозиционни дейци, са с мотоциклетни каски на главите и с маски на лицата, оборудвани са и със самоделни щитове, изрисувани по техен вкус. Впрочем, изображенията върху щитовете са доста красноречиви – върху някои например може да се види тевтонският кръст, избран навремето от нацистите като модел за най-високия орден в Третия райх…
Посланик Капони изрично подчерта, че срещу правителството в родината ѝ се води открита икономическа и медийна война, като фактите съзнателно се изопачават от повечето големи световни средства за масова информация. За да бъдат информирани българските журналисти за реалната обстановка във Венесуела и за да могат по-обективно да осведомяват аудиторията у нас, на присъстващите на пресконференцията бе раздаден диск със записи, правени по време на уличните сблъсъци в страната.
С много от тези записи, които могат да бъдат намерени и в YouTube или са били излъчвани по телевизия TeleSur, „Барикада” вече е запознавала читателите си. Нови са кадрите, заснети на 7 май в квартал Алтамира, община Чакао, Каракас, на които се вижда как сред демонстрантите тича млад мъж с 9-милиметров пистолет в ръка. В един момент той скрива оръжието под чантата си. Кадрите, станали известни като El pstolero de Altamira („Въоръженият с пистолет от Алтамира”) са и в YouTube, и в социалните мрежи, посочен е и авторът им.
Факт е, че войната на образи – снимки и видеозаписи, се води с пълна сила. Героизирането и романтизирането на антиправителствените демонстранти се върши повече от професионално, върху зрителя се въздейства с висока доза артистизъм, кадрите и персонажите се аранжират целенасочено, търси се подчертан драматизъм. Докато фотографиите и записите от митингите на „чавистите” са по-еднозначни, залагат повече на ефекта на масовостта, стремят се към послания за единение и оптимизъм.
Предлагаме тук едно любопитно сравнение. На 8 май, когато в Каракас беше организирана голяма проява в подкрепа на президента Николас Мадуро и на инициативата му за свикване на избори за Конституционно събрание, големите световни медии „не я забелязаха”. Но испанският вестник „Ел Паис” например същия ден реши да пусне една своя подборка от „символни” снимки на различни информационни агенции, възпяващи другия лагер – опозиционните протести от целия период след началото им. Разбира се, „чавистката” демонстрация, както и последвалите я подобни, заредили се ден след ден, също бяха отразени в съответно симпатизиращи медии. Нека да съпоставим сега кадрите от двата вида.
Певец на протеста размахва куатро (вид венесуелска китара) насред блокиран от опозиционни демонстранти булевард в Каракас. Патетичният кадър е готов да служи за плакат – мъжествен младеж, музикален инструмент вместо оръжие, омотано в бяло лице, устата е като запушена, но в същото време и отворена за вик, във въздуха хвърчат сажди, мрачното небе подсилва напрежението…
Пак певец или поне музикант, но от друга възрастова група и от другия отбор – от митинга на „чавистите”. Закачил е на китарата си екземпляр от конституцията на Венесуела и участва в проява в подкрепа на свикването на Конституционно събрание. На китарата има и поолющена лепенка с иницалите UBV – Universidad Bolivariana de Venezuela (Боливарски университет на Венесуела). UBV е открит през 2003 г. по инициатива на Уго Чавес в един от най- бедните квартали на Каракас с идеята да се даде възможност и на хората с ограничени финансови ресурси да получат висше образование. Може би и този човек с неговата тъй очукана китара го е завършил. Снимката е семпло регистриране на образа и факта, не са полагани усилия за търсене на по-въздействащ ракурс или за повече символика.
Опозиционна демонстрация и сили на реда се наблюдават взаимно от дистанция. Гледната точка за заснемане на кадъра е избрана така, че да се подчертае колко много са протестиращите, а правоохранителите да изглеждат в драстично малцинство. Внушението е пряко – народът срещу властовата машина.
На този кадър от чавистко шествие противопоставяне народ-власт няма. Заместник-председателят на Единната социалистическа партия на Венесуела Диосдадо Кабейо е потопен сред множеството в центъра на снимката и е трудно отличим от останалите участници.
Секси-протестърка се цели с камък в невидими полицаи. Тях може и да ги няма изобщо. Важното е, че тя е секси, а осветлението откроява всичките ѝ релефи и е в състояние да вдъхнови нови демонстранти.
Чавистките митинги също имат своите Пасионарии.
Голият протест на този млад демонстрант, поел само с библия в ръката срещу полицейските коли и художествено забулен от дима на сълзотворна граната, беше обявен от масово симпатизиращите на венесуелската опозиция големи медии за невиждано геройство. 27-годишният протагонист обаче ги разочарова – след като събра достатъчно медийна слава, обяви, че напуска Венесуела, за да реализира личните си планове.
Тук голотата не цели възвишение, а унижение. Това са бити и съблечени от опозиционни демонстранти служители на реда, вързани за наказание за едно дърво.
С вдигнати цигулки опозиционна демонстрация протестира срещу гибелта на млад цигулар по време на сблъсъци. За смъртта му първосигнално се обвинява полицията. Всъщност аутопсията показа, че момчето е било убито от забило се във врата му метално топче като онези, които се изстрелват от самоделните оръжия на демонстрантите.
Вместо изтънченост – фолклорни ритми, вместо цигулки – тъпани, вместо антиправителствен гняв – фиеста. Чависти пеят, свирят и танцуват по време на митинг в подкрепа на президентското предложение за Конституционно събрание.
Откровено режисиран и откровено костюмиран кадър с опозиционерка, облечена в рокля от венесуелски знаменца и демонстративно ридаеща за Венесуела пред полицейски кордон.
И тази млада чавистка се е подготвила за своя митинг, но не с драматизации, а по друг начин – написала е на плаката си: „Сега комуните влизат в конституцията”. В смисъл – едно от предложенията на президента Николас Мадуро към бъдещото Конституционно събрание е да „заковат” в основния закон социалните трансформации и постижения в страната.
Чавистите в последните дни си връщат инициативата в уличните изяви в Каракас и други големи градове. Всеки ден вървят масови мирни демонстрации и шествия в подкрепа на процеса по избиране на Конституционно събрание като път и за решаване на икономическата криза, и за възстановяване на националното единство чрез вътрешен диалог, и за оптимизиране на обществената структура. В проявите се включват точно хората от квартали, комуни и социални общности, чийто вот ще определи профила на Конституционното събрание
Опозицията, усърдно подкрепяна от солидните си покровители в чужбина, продължава бурно да негодува срещу обявеното от Мадуро свикване на избори за този върховен и демократичен орган. Хвърлят се обвинения, че той нямал право да го прави, че си измислял правила, че нарушавал демократичните норми, че щял да подменя конституцията – все фалшиви тези, които обаче упорито се тиражират по света и внушават на публиката напълно изкривена картина за реалността.
И това не е от сега. Нагнетяването върви вече от години, както и манипулативните интерпретации по венесуелската тема в чужбина. Подмяната се е вмъкнала дори и в текста на резолюцията на Европейския парламент за положението в тази страна, одобрен на 27 април т.г., още преди обявяването на инициативата за Конституционно събрание. Резолюцията, приета с гласовете на битуащата в ЕП широка коалиция на статуквото, е чиста проба намеса във вътрешните работи на суверенна държава – с цяла серия от „осъждане”, „отхвърляне”, „загриженост” и т.н. плюс поредица от указания към венесуелското правителство как точно да управлява страната си.
Впрочем, скромната, но сплотена група GUE/NGL (Европейска обединена левица/ Северна зелена левица) беше подготвила свой проект на резолюция по венесуелския въпрос. В него ясно се посочват причините за сегашната криза и бруталната намеса отвън във вътрешнополитическия живот на страната. Отправя се искането това да бъде прекратено, като главно условие за намирането на решение за кризата. Но този проект дори не бе допуснат до пленарната зала на ЕП…
Едностранчивият ракурс, през който се поднасят пред света събитията във Венесуела не само и не толкова от ЕП, а най-вече от САЩ и регионалните им съюзници в Латинска Америка, принуждават Каракас постоянно да полага усилия за обясняване на реалното положение на нещата. Бившият венесуелски вицепрезидент Елиас Хауа, назначен сега начело на Президентската комисия за подготовка на изборите и работата на Конституционното събрание, разпореди издаването и разпространяването на специално подготвено разяснение от 14 точки по основните въпроси, които се поставят по темата. Там е посочена ясно и конституционната обосновка президентът да свика такъв орган, и какви точно ще са функциите му, и че вотът при избирането на неговите 500 члена ще е всеобщ, пряк и таен, в синхрон с всички демократични норми, и т.н.
Най-силно опозиционно оспорване предизвиква начинът за определяне на кандидатите за тези 500 места. Те няма да се издигат по традиционната схема – от партии. Всъщност, както обясни и венесуелската посланичка Ориета Капони, всеки човек индивидуално ще може да обяви, че желае да се състезава за член на Конституционното събрание. А за да се оформи това негово желание законово, ще трябва да представи определен брой подписи (предстои да се сондира и да се уточни колко точно) на хора, които подкрепят кандидатурата му.
„Конституционното събрание е най-висшата форма на народната демокрация. За него не важат партийни интриги и сметки, партиите не играят роля, там фокусът е върху личностите,” подчертава Н. Пр. Ориета Капони.
Тя обръща внимание и върху другата съществена особеност – че членовете на това събрание ще се избират чрез двойно гласуване. От една страна, то ще се осъществява на териториален принцип – хората в квартала, в комуната си или в общината си ще издигат кандидати и ще избират между тях. От друга страна, такива кандидати ще издигат и отделните социални сектори или общности – примерно, студенти, женски организации, работнически колективи, селскостопански работници, рибари, индиански обединения и т.н.
Замисълът е този подход да представи най-пълно и най-демократично реалния състав на венесуелското общество. А неговите избраници да вземат решенията по необходимото оптимизиране на законовата основа с цел по-доброто функциониране на държавата и икономиката. „Събранието ще има пълномощията даже да освободи президента, ако прецени за нужно. Така че, колкото и да го наричат от опозицията „диктатор”, президентът Мадуро прави точно обратното на един диктатор, доброволно поставя на изпитание дори собствения си пост – само и само да се върви към необходимите за страната ефективни решения, към национален диалог и отговорни действия,” подчертава Ориета Капони.
От 2013 г. насам опозицията многократно е настоявала за свикване на Конституционно събрание, но по нейните правила – чрез партийни кандидати. Мотивите ѝ да се стреми към такъв форум са ясни – надеждата ѝ бе чрез него да предизвика такава промяна в конституцията, която да позволи отстраняването на президента. И то точно на този президент, Николас Мадуро, който продължава усърдно модела на Уго Чавес. Но щом стана ясно, че събранието ще се избира на непартиен принцип, опозицията веднага скочи против цялата инициатива. И за пореден път отказа всякакъв диалог с президента и правителството.
Посланик Капони обърна внимание, че все пак става дума само за онази част от опозицията, която преди две години се обедини в т. нар. MUD (Mesa de la Unidad Democrática – Маса на демократичното единство). Но има и останали извън този съюз опозиционни сили, които не одобряват сегашното улично насилие. И макар да не споделят идеите и ценностите на чавизма, са отворени за конструктивен диалог, за търсене на националноотговорни решения.
Така на 8 май Елиас Хауа и другите членове на Президентската комисия за подготовка на изборите и работата на Конституционното събрание се срещнаха с представителите на 17 опозиционни партии, за да поговорят за предстоящия изборен процес в страната и за да уточнят позициите си. Подобни срещи се състояха и с водачите на други обществени организации. Целта е диалогът да продължи, екстремистките сили да бъдат изолирани и да се търси мирен и обединяващ изход за Венесуела.
About The Author
