Милиони хора в различни страни на света излязоха на традиционни първомайски шествия и масови прояви, издигайки навръх Международния ден на труда искания за гарантиране на социалните права, за достойно заплащане на работещите, за по -справедливо разпределение на благата, против неравенството. С най-„горещи” демонстрации в Европа се откроиха Турция и Франция.
В югоизточната ни съседка, в която вътрешното разделение между управляващи и опозиция продължава да е много дълбоко, най-сериозни конфронтации имаше в мегаполиса Истанбул. Задържани са 207 души, извести истанбулската градска управа, цитирана от турската телевизия NRTTV.
Арестите са извършени при опити на около 300 демонстранти да стигнат и да се съберат на блокирания и заграден от властите истанбулски площад „Таксим”. Площадът е символно място и на него традиционно се отбелязва Международният ден на труда, откакто първомайската демонстрация там през 1977 г. е била окървавена от безредици, довели до над 40 убити и над 100 ранени. Тогавашните събития стават известни като „Кървавия май”.
Тази година обаче властите забраниха на „Таксим” да се събират хора и разрешиха отбелязване на 1 май на друго място – в квартал Бакиркьой, край летището. Там се събра многохилядно множество.
Повечето от арестуваните, които са искали все пак да проникнат на „Таксим”, са леви опозиционери, които са носели плакати и лозунги с надписи, обявяващи президента Раджеп Ердоган за диктатор. Полицията им преградила пътя още на изхода от близка станция на метрото, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми. Макар и принудени да отстъпят, демонстрантите скандирали: „”Таксим” е наш и ще остане наш!” У някои от арестуваните са открити и са иззети „коктейли Молотов” и пиратки.
Съобщаващите за сблъсъците в Истанбул чуждестранни медии припомнят, че сред опозиционерите в страната още са силни и чувствата на възмущение след неотдавнашния референдум, дал свърхпълномощия на президента Ердоган. Припомня се също, че в затворите остават десетки журналисти, обвинявани от властите, че са подкрепяли заговорници или терористи с публикациите си.
В тазгодишния доклад на „Репортери без граници” Турция е поставена на 155-то място по свобода на медиите – с 4 места по-надолу, отколкото през миналата година. Според авторите на доклада президентът Реджеп Ердоган се е отклонил към авторитарен режим и „страната се е превърнала в най-големия затвор в света за медийните работници”.
Френски страсти
Горещи страсти кипнаха и на първомайските прояви във френската столица Париж. Върху тях внушителен отпечатък сложиха обществените емоции, породени от драматичната дилема на предстоящия в неделя, 7 май, втори тур на президентските избори. Съперници в него, както е известно, са независимият, но тясно свързан с едрия капитал кандидат Еманюел Макрон и водачката на Националния фронт Марин льо Пен. Още веднага след оповестяването на резултатите от първия тур, в Париж имаше демонстрации, насочени едновременно и срещу двамата кандидати, излъчени за балотажа, тъй като нито един от тях не предлага социална алтернатива на обществото.
Същото отхвърляне и на „екстремисткия капитал” (Макрон), и на „екстремистката десница” (Льо Пен) бе демонстрирано и в днешното първомайско шествие на така наречения Социален фронт във френската столица.
На свой ред анархистите също направиха своя проява, скандирайки „против фашизма и против капитализма” преди да се влеят в по-голяма демонстрация на Площада на републиката.
Наблюдателите отбелязват, че за първи път в изборна година, в навечерието на балотаж, различните френски синдикати не са организирали единна първомайска проява за обща подкрепа на кандидата, който да опонира на Националния фронт. Очевидно е, че кандидатурата на Макрон също е разделяща.
През 2002 г., когато бащата на Марин льо Пен – Жан-Мари льо Пен, също се класира за балотаж, всички френски синдикати свикват общ първомайски митинг, на който се събират 1,3 милиона души и те се обявяват против кандидата на Националния фронт, припомня в своята днешна кореспонденция от Париж испанският в. „Ел Паис”. Веднага се допълва, че сега отхвърлянето на Националния фронт е също толкова категорично, но не по-малко негативизъм предизвиква и Макрон, за когото се знае, че планира допълнителни орязвания на трудовите и социалните права.
В подкрепа на републиката и на кандидатурата на Макрон днес се обяви шествието, свикано от реформистката Френска демократична конфедерация на труда (CFDT), подкрепена от още два по-малки синдиката. Но в това шествие се включиха едва 200-300 души, сочи АФП.
Доста по-внушителна, но също далеч от масовостта на други години, беше проявата на Площада на републиката, организирана в дух на отпор срещу Националния фронт от близката до социалистите Всеобща конфедерация на труда (CGT), подкрепена и от някои по-леви синдикати. Към този митинг се присъединиха и анархистите. Според организаторите на Площада на републиката днес е имало около 80 000 души, а според полицията – около 30 000.
CGT пусна запис от шествието си на своя сайт, на своя профил в Туитър и в YouYube:
Участниците бяха с доста различаващи се нагласи. Част от тях – облечени в черно и маскирани – предизвикаха сблъсъци, мятайки по позиции на силите на реда камъни и „коктейли Молотов”, а полицията отвърна със сълзотворен газ. В безредиците бяха ранени четирима полицаи. Над 100 души бяха арестувани.
Телевизия RT пусна в YouTube кадри от парижките сблъсъци:
В Испания първомайските шествия бяха по традиция организирани съвместно от двата най-големи синдиката – UGT (Всеобщ съюз на работниците – близък до социалистическата партия) и CCOO (Работнически комисии – комунистически). В Мадрид демонстрацията тръгна от площад „Сибелес”, където се намира столичното кметство, и завърши на централния площад „Пуерта дел Сол” с митинг под надслова „Няма извинения”.
Смисълът на посланието е, че няма извинения заради кризата заплатите на трудещите се да стоят замразени, а бонусите за едрия бизнес и банките да растат. В случая с Испания възмущението е особено силно и в светлината на направените наскоро нови разкрития за големи корупционни скандали с участието на знакови фигури от управляващата дясна Народна партия на премиера Мариано Рахой.
Първомайски демонстрации и шествия се състояха в още много други страни по света. Ето няколко кадъра от някои от тях:
