Бежанската “криза” се превърна в топ тема както на президентските, така и на парламентарните избори. И дясноцентристките партии, и хайверената левица застанаха редом до крайната десница с призиви за ограничаване на миграцията, ударно строене на мултимилионната ограда на границата с Турция, която се преодолява с лекота, и демонизирането на прочутото Постановление 208, чиято цел е да подпомага интеграцията на законно получили убежище бежанци. Лидерът на БСП пропадна дотам, че да говори за целенасочена “етническа промяна” на населението в страната, изземвайки изцяло конспиративната реторика на националистите.
Същевременно, през 2016 г. подалите молба за закрила в България мигранти са 19408 или с 5% по-малко спрямо предходната година. От тях обаче едва 764 души са получили статут на бежанец, което е спад на годишна база с цели 84%. Онези, които са били одобрени за хуманитарен статут, т.е. хора, които идват от рискова среда, но не отговарят на дефиницията на ООН за бежанец, са 587 – отново намаление с 34% спрямо 2015 г. Значителен ръст има на отказите, които стават повече от положителните решения – 1732 случая.
Броят на отказите в България е 56% от всичките решения, срещу 44% средно за ЕС. Бежанците, на които е отказана защита у нас обаче изглежда не се впечатляват от това и напускат страната охотно. За това заключаваме по броя на обжалванията, които са едва 25 или 1.4% от случаите. В 15 от тях развръзката е била в полза на потърсилите закрила.
Огромната част от завършените производствата през 2016 г. обаче, както и в предишните години, просто са прекратени. Причина за това обикновено е, че регистрираният мигрант просто не е могъл да бъде открит, за да се задейства процедурата, тъй като е продължил към друга държава.
Подобна е статистиката и за първите три месеца на 2017 г., в които едва 1338 души за потърсили закрила у нас, докато близо 3 хиляди производства, вероятно започнати в предишни години, са прекратени. Бежански или хуманитарен статут са получили 617 души, а 745 са получили отказ.
Търсещите закрила по необходимост попадат първо в някоя страна на външната границата на ЕС, но предпочитат да получават убежище другаде. Така България е издала 0.2% от всичките положителни решения за закрила в ЕС, които са общо 710 хиляди. Близо 63% от тях или 445 хиляди са получилите бежански или хуманитарен статут в Германия. Най-малко са потърсилите и получили убежище в Хърватия (100), Естония (130) и Латвия (150).
България, в която хайверената левица привидя “етническа промяна”, е приела през миналата година 190 бежанци на всеки милион жители или по-малко от 0.02% от населението. За сравнение, далечната за мигрантите Финландия е “променяла населението” си 7 пъти по-бързо. Германия е дала закрила на 5420 бежанци на милион жители, а лидер в тази статистика е Швеция с 7040/милион – 37 пъти повече от България. Макар темата редовно да концентрира вниманието на политици от целия наличен спектър, броят на получилите убежище у нас е нищожен, както си личи от долната графика.
На фона на тези данни обсесията на политическите елити с бежанската „криза“ изглежда меко казано странна. Въпреки това, от известно време насам берем плодовете ѝ – лица с политически амбиции подхранваха омразата към бежанците от Бояново, през Широка лъка до Елин Пелин. Същото направиха всички водещи кандидати за президентския пост.
И пожънахме каквото сме посяли. Проучване на „Галъп“ показа, че хората, които смятат бежанците за заплаха за националната сигурност са се увеличили от 47 на 77% през 2016 г., за която се отнася горната статистика. В същото време, онези които смятат, че бежанците са хора, изпаднали в беда, на които е човешко да помагаме са се стопили от 61 на 28% за една година на политически кампании.
About The Author
