Почти не остана лидер или държавник в страните от Западните Балкани, а „и по-широко”, както казват в Македония, който да не е готов да извика днес към Брюксел: „Върнете ми европерспективата!” Критики към поведението на Европейския съюз спрямо региона ни звучат от всички столици тук. Нещо повече – не липсват предупреждения, че ако еврочиновниците продължават да си затварят очите пред последните събития в прословутия „барутен погреб”, на Европа оттук може да ѝ се сервират нови конфликти, остри кризи или дори война под някаква форма.
В такъв контекст може да се разчете и едно подмятане от онзи ден, отправено към Брюксел от албанския премиер Еди Рама. Същия, когото сочат напоследък за патрон на така наречената Тиранска платформа на три от политическите партии на албанците в Македония, която се ползва като аргумент от македонските политици, за да не съставят правителство. Та Еди Рама каза, че ако от ЕС не дойде ясен знак за европейската перспектива на неговата страна, не е изключено Албания и Косово да се обединят.
Тирана и Прищина отдавна искат подобно обединение, макар и политиците им засега да го лансират под сурдинка. Просто това е закодирано в ума на всеки албанец, където и да се е родил той. Но изречена така, по този начин, заканата на Рама нямаше как да не предизвика остра реакция от страна на Белград, който все още гледа на Косово като на част Сърбия, едностранно откъсната с подкрепата на международната общност.
Вярно, анализатори в Тирана обявиха, че думите на Рама са извадени от контекста, а трябва да призная, че внимателният прочит на цялото му интервю в „Политико” дава основание за такава оценка. Вярно е и друго – че от няколко месеца насам Рама е поставен под крайно сериозен опозиционен натиск, който стигна дотам, неговите политически противници от Демократическата партия да откажат участие в предсрочните парламентарни избори на 8 юни. Вследствие на което се наложи срокът за регистрация на партиите за изборите да бъде продължен, за да се даде допълнителен шанс на главната опозиционна политическа сила в страната да преосмисли поведението си и да се регистрира за участие. Но така или иначе,
фразата на Еди Рама за възможно албанско-косовско обединение звучи опасно.
На всичкото отгоре, докато Брюксел се чуди как да отговори на албанския премиер, към него се присъедини и силният човек на Косово, президентът Хашим Тачи. „Ако Европейският съюз затвори вратата за Косово, всички албанци от региона ще живеят в една-единствена държава, за да продължат по този начин и по-нататък с интеграцията в европейското семейство”, рече Тачи. Това пък даде основание на някои министри от правителството на Сърбия да разкритикуват (за пореден път!) мълчанието на ЕС по повод подобни изказванията и да видят в тях възраждане на уж останалата в миналото идея за „Велика Албания”. А премиерът и новоизбран президент на страната Александър Вучич прояви черен хумор и предположи, че биха го обесили на някой от пилоните със знамената на държавите-членки пред централата на ЕС в Брюксел, ако той би дръзнал да спомене, че иска всички сърби да живеят в една държава, тоест да възродят „Велика Сърбия”… „Това обединение на албанците може да стане само с нова голяма балканска война”, натякна на свой ред социалният министър на Сърбия Александър Вулин в интервю за скопския ежедневник „Дневник”.
Има и нещо друго – през последните години в Тирана опаковаха по нов начин идеята за обединение на всички албанци и тя вече звучи така: „Всички албанци, където и да са, да живеят в страни-членки на ЕС!” Ако са в ЕС, в територия без вътрешни граници, събирането на албанците ще стане много по-лесно и същността на идеята,
независимо дали ще я наричат „Велика Албания” или „Всички в ЕС”,
на практика ще се реализира. Формулировката „Велика Албания” може и да отиде в историята, но пък вече успешно я измества амбицията албанците да живеят заедно като членове на европейското семейство.
Тази албанско-сръбска интрига за сметка на Европейския съюз отразява само един от аспектите на новонастаналата ситуация в държавите от Западните Балкани. И преди техните лидери са подхвърляли едно или друго за съседите си, но са гледали да тушират нещата, да подържат нормални добросъседски отношения все с обещанието, че това им дава бонус точки в бъдещия път към евроинтеграцията. Пък и Брюксел е бил достатъчно активен в това да подържа тази представа, според която бъдещото на всички страни от Западните Балкани е в ЕС. Не са липсвали ясни вербални и политически знаци, конкретна помощ при решаването на някои спорни въпроси, потупване по рамото на политиците, когато загърбват миналото и отварят нови хоризонти пред държавата си и пред района.
Именно с цел да се следва тази линия преди три години Еди Рама отиде в Сърбия и се срещна там с Александър Вучич. Посещението бе първо по рода си след 64 години замразяване на отношенията между Тирана и Белград. След това и Вучич върна визитата, макар уж да беше много разсърден и обиден, че по време на пресконференцията в Белград, след двустранните разговори, гостът бе споменал независимостта на Косово – тема, която край река Сава никак не обичат да им се навира в очите. Все пак в името на европейското бъдеще на Сърбия и на Албания и двамата премиери гледат да подържат темпото на добросъседството, без да премълчават несъгласията си, но и без да преминават „червената линия”, която отново да ги скара. Защото и двамата – и социалистът Еди Рама, и умереният националист Александър Вучич, са декларирали, че са проевропейски настроени и че ще направят всичко в името на членството на страните си в ЕС.
Сега обаче, с мълчанието си по отношение на споменатата закана на Рама и на реакциите от Белград, Европейският съюз изглежда губи авторитета си на арбитър, който имаше при решаването на някои вътрешнополитически или съседски кризи в района. Не бива да отдаваме това само на особеностите на личния характер на определени политици или на объркването и противоречията вътре в самия ЕС спрямо бъдещата интеграция на държавите от Западните Балкани. Нека погледнем и към Скопие. Там години наред се кълняха, че членството в ЕС е стратегическа цел на Македония и от тази гледна точка всяко важно политическо решение в държавата се взимаше или под патронажа на ЕС, или с прякото участие на негови представители. Бил съм свидетел на това, как
представителят на ЕС в Скопие Ервин Фуере беше де факто един от двамата управители на Македония – заедно с посланика на САЩ,
разбира се. Именно с активното посредничество на тези двама дипломати бе подписан прословутият договор „Пржино” между четирите основни политически партии в страната – две македонски и две на албанците. Този договор трябваше да изведе Македония от острата криза, в която тя се гърчи вече няколко години. Документът беше подписан в скопския квартал Пржино, в резиденцията на представителя на ЕС, затова и носи това име…
Само година и половина-две по-късно обаче, президентът на страната Георге Иванов си позволи политическата дързост да откаже среща на еврокомисаря Йоханес Хан, да не се вслуша в препоръките на Федерика Могерини и Доналд Туск, които му отидоха на крака, да пренебрегне възможността да се срещне и разговаря с Карл Билд, шведския дипломат, който в предишни времена направи много за решаване на някои други кризи от прехода в Македония. На всичкото отгоре и Иванов се включи във вербалните атаки срещу Брюксел, заканвайки се, че ако ЕС не започне преговори със Скопие и не отвори главите 25 и 26, свързани с правосъдието и сигурността, Македония ще потърси друг път на интеграция. Това пък даде повод в Скопие веднага да се пусне мълвата, че сегашните управляващи начело с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който така и не пуска властта, били готови да отидат на някакъв
вдъхновен от Белград вариант на „регионално сътрудничество”
заедно със Сърбия и с Република Сръбска, която щяла да се отдели от Босна като компенсация за Косово.
От една страна, това е опит да се възроди „четвърта остатъчна Югославия”, в която центърът да е в Белград. От друга страна, колкото и да е нереално, колкото и да е поредната клюка в махленско и провинциално Скопие, все пак дава знак, че безалтернативността на европейското членство вече се поставя под сериозно съмнение. Кога е било македонски президент или премиер да поставя условие на Брюксел?! Лично аз не си спомням друг такъв случай.
Вярно, Европейският съюз си има своите проблеми, особено след идването на Доналд Тръмп на власт във Вашингтон. Има си и Brexit, има си и бежанска криза, а си има и поредица от важни избори в основните държави на Съюза. Очевидно е, че „смилането” на новите държави членки, между които и България, върви трудно, а както се вижда, и на различни скорости. Обективността изисква да признаем, че едва ли скоро ЕС ще бъде готов за нови членки. Но това не може да е оправдание за такива обезсърчаващи послания, като отправеното от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер преди година – че поне през идната петилетка приемане на нови членове в ЕС няма да има. Това „подрязва крилата” и на най-храбрите и устойчиви привърженици на европейския път в страните от Западните Балкани.
Ето така се стигна до сегашното състояние на нещата, когато вече открито се говори за политически вакуум в региона ни, който се запълва от Русия, например. Това е друга дълга тема, но лично аз ще го кажа така: на Балканите не е много Русия, малко е Европа.
About The Author
