На 20 март, вторник, около 14 часа, работник се спуска по метална стълба, за да подготви за ремонт цистерна в завода “Биовет” в Пещера. На дъното обаче му прилошава и малко преди да припадне извиква за помощ. Притеклият се негов колега обаче също припада, а когато малко по-късно двамата са извадени, вече е твърде късно.
От ръководството на завода, който е собственост на “Хювефарма” на братята Кирил и Георги Домусчиеви, твърдят, че работниците са имали противогази, но не обясняват как биха могли да пострадат от опасни газове при това положение. Освен това изпълнителният директор Ангел Желязков отказва да каже какво вещество е било съхранявано в силоза преди инцидента. Причината за това вероятно е, че според данните на МВР-Пазарджик в цистерната би трябвало да се съхранява дехалогеназа – вещество, което само по себе си не е отровно. Така че на този етап първо токсиколозите ще трябва да открият какво е причинило смъртта, а после органите на реда да открият как е било допуснато работниците да бъдат изложени на опасността.
След инцидента служители на РИОСВ-Пазарджик са извършили замервания, според които няма опасност от обгазяване на града. Местни граждани обаче разказаха пред БТВ, че от завода постоянно се носят неприятни миризми. Същите оплаквания има и от клона на “Биовет” в Разград, който беше глобен през есента за превишаване на емисионните си ограничения в нарушение на Закона на водите.
Прокуратура в Пазарджик вече е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за “причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятия”. Престъпление, което може да донесе присъда до 6 години лишаване от свобода, ако бъде открит виновник.
Същевременно, проверка за спазването на нормите за безопасност на труда започна и Инспекцията по труда, която обаче може само да наложи глоба на фирмата или да спре рискови производствени дейности. Според нея, най-вероятната причина е задушаване с азот в резултат на „груби нарушения при инструктажа на работниците“. При това положение ръководството на завода може да бъде глобено със сума между 1500 и 15000 лева.
В платформата bgrabotodatel.com бивши служители (обикновено анонимно) споделят за системни нарушения на трудовото законодателство в “Биовет”. “Фирмена сигурност – такава липсва” – пише един от тях за клона на фирмата в Разград и добавя: “При случващи се трудови злополуки или инциденти – всичко се покрива и работникът е виновен и санкциониран”.
С предприемчивост към “Напредък”
Заводът “Биовет” в Пещера окончателно е приватизиран през 2000 г. след неуспешен опит две години по-рано, когато е купен от мултинационалната корпорация ICN Pharmaceuticals, която по-късно се отказва от сделката, след като не успява да препродаде завода изгодно и бързо. Поучила се от този развой Агенцията по приватизация (АП) пуска нова процедура за 54% от дяловете на компанията, като вече се търси инвеститор с опит в сектора, производствени традиции, пазарен дял и готовност да се ангажира с инвестиции.
Към търга проявяват интерес 15 фармацевтични компании, като оферти са подадени от холандска, белгийска и италианска. Две седмици след обявяването на процедурата агенцията променя условията, записвайки в тях изискване за минимална цена, а решението е обнародвано в Държавен вестник след изтичане на срока за подаване на оферти. Така в наддаването остават само италианската „Синтофарм“ и регистрираната специално за този търг “Българска фармацевтична компания”.
Връзка на втората с фармацевтиката е преди всичко фонетична, но тя печели търга, предлагайки 10,6 млн. долара – с 600 хил. повече от италианците и АП решава да забрави изискването за богат опит в бранша. В „Синтофарм“ пък сякаш остават изненадани, че няма втори кръг и заявяват, че са готови да наддават, но такава възможност не им е предоставена.
Така заводът става собственост на “Българска фармацевтична компания”, основен акционер в която е приватизационен фонд “Напредък”. Директор на фонда е младият предприемач Кирил Домусчиев, който по онова време е известен с пристрастията си към управляващата партия СДС. По-късно като председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) той продължава борбата с препятствията пред бизнеса – като изискванията на приватизационните агенции и трудовото законодателство, например – на съвсем ново ниво. Преди да закупи дела в “Биовет” приватизационният фонд е мажоритарен собственик в 11 предприятия, сред които ловешкия “Балкан”, “Плевенско пиво”, “Самоковска комуна”, пловдивския търговски център “Тракия” и др.
По това време “Биовет” е едно от най-успешните предприятия, въпреки икономическите затруднения вътре в страната, тъй като производството му е на 90% за износ. Няма задължения, разполага със средства и излиза на печалба всяка година (7 милиона лв. в годината преди раздържавяването). При това положение не е ясно защо изобщо предприятието трябва да бъде приватизирано, освен за да не нарушава мантрата за държавата като априори лош стопанин.
About The Author
