Висока готовност за участие на изборите и малка разлика между големите партии показва проучването на електоралните нагласи, проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 16-23 февруари. Цели 66,7% са заявили, че със сигурност ще гласуват срещу 13,3%, които са уверени, че няма да гласуват, и други 20% колебаещи се. Изследването е проведено преди Конституционният съд да отмени санкцията за негласуване, но това едва ли ще се отрази на активността, тъй като въпросната санкция и без това беше по-скоро символична.
Резултатите показват, че ГЕРБ продължава да води минимално пред БСП в официалното начало на кампанията с уговорката, че тя на практика тече отдавна. Разликата от едва 2% може да наклони везните в една или друга посока в седмиците, оставащи до изборите на 26 март. Победителят ще има привилегията пръв да опита да състави кабинет в рамките на новия парламент, но това може да се окаже невъзможно.
Макар националистическите партии засега да изместват ДПС от третото място, правителство на ГЕРБ с тях изглежда няма да има достатъчна парламентарна подкрепа, дори ако „Реформаторският блок“ успее да прескочи бариерата от 4%, на ръба на която се намира в момента. Негативно на резултатите на „Обединените патриоти“ може да се отрази напускането в посока ДПС на техни доскорошни кадри. Засега миграцията на бивши депутати влияе отрицателно само на имиджа на лидерите на партията.
Проучването е направено преди РБ да обяви коалицията си с „Глас народен“, които спечелиха 1,1% на предишните парламентарни избори. Не може да се очаква, че тези гласове механично ще се прелеят към коалицията с реформаторите, тъй като се смята, че формацията на Светльо Витков няма стабилен електорат. Ако бившият вокалист на група „Хиподил“ привлича предимно протестен вот, то той едва ли би могъл да се пренасочи към партиите на доскорошните министри в управлението на Бойко Борисов.
Засега изглежда, че ГЕРБ няма да може да разчита и на другите десни партии и коалиции. От една страна „Да, България“ и „Нова република“ са силно негативно настроени спрямо най-голямата дясна партия в страната, а от друга – все още остават далеч под прага за влизане в НС. Формацията на Христо Иванов дотук събира само 2,6%, но тепърва ще се опитва да мобилизира повече избиратели около антикорупционните послания. Участието на „Зелените“ и либертарианската партия „ДЕОС“ в коалицията зад абревиатурата „Да, България“ едва ли ще донесе особена подкрепа. Тъй като вероятно осъзнава това, Христо Иванов склони да преговаря с тези партии, едва когато стана ясно, че от това зависи участието му в изборите.
„ДЕОС“ е по-скоро електорална фикция, докато „Зелените“ трудно ще привлекат покрепа извън ядрото на симпатизантите си, тъй като между трите партии има действителен съюз само по няколко предварително определени теми. Що се отнася до останалите, всяка действа поотделно. В резултат, ако коалицията събере 4%, ще има 11 или повече депутати. От тях вероятно двама ще са от „Зелените“, така че когато дойде време за следващия парламент да ратифицира СЕТА например, коалицията ще се раздели и вероятно ще гласува 9 на 2 „За“ споразумението.
„Нова република“ на Радан Кънев изглежда няма никакъв шанс да влезе в парламента, тъй като засега има едва 1,5% подрепа и не се очертава да мобилизира допълнителни хора извън най-консервативните представители на десницата с послания от типа на онова за въвеждането на задължително обучение по християнска етика в училище.
Състоянието на останалите десни партии може да тласне ГЕРБ към популисти като Веселин Марешки и Слави Трифонов. Партията на аптечния бос „Воля“ вече се очертава сигурна за парламента с подкрепа от 5,7%. Слави Трифонов от друга страна предпочете да не излиза на избори засега, въпреки че някои проучвания му даваха 12% от гласовете, така че той вероятно разчита държавата да влезе в цикъл от избори, за да се включи на по-късен етап. Не е изключена и вероятността ГЕРБ да опита да състави кабинет на малцинството, който да функционира, само докато се замени избирателната система с мажоритарна, за каквато призовават двете водещи партии.
Шансовете на БСП да състави стабилен кабинет са още по-малки, доколкото традиционният им партньор ДПС няма да е достатъчна опора, а другият потенциален участник в такава коалиция „АБВ – Движение 21“ се очертава да остане под чертата (2,9%). Винаги актуална остава възможността за широка коалиция между БСП и ГЕРБ.
Според анализаторите на „Алфа рисърч“ обаче, двупартийната формула за изход от ситуацията е все по-малко вероятна, защото „сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими“. Но несъвместимостта може да се окаже не толкова голяма.
Ако оставим настрана престрелките между лидерите, партиите не са толкова различни, колкото им се иска да се представят пред избирателите. И двете залагат на щедри обществени поръчки, насочвани към обръчи от фирми, които биха могли да се разпределят. БСП твърди, че иска да увеличи данъците на най-богатите 0,1% от населението, но сигурно биха били склонни да преразгледат това решение в името на „стабилността“. Освен това, в ръководството ѝ има достатъчно хора, които биха били директно засегнати от тази мярка. Външнополитическите различия изглеждат по-дълбоки, особено в отношението спрямо Русия, но и те са по-скоро на реторическо ниво.
Така че широка коалиция, нови предсрочни избори или временно правителство на малцинството изглеждат най-вероятните сценарии, като само историческата перспектива ще може да посочи кой е бил най-малко лош. В хода на кампанията обаче много неща могат да се променят като се има предвид, че цели 24,9% от избирателите предстои да решат кого да подкрепят.
About The Author
