В категории:България / Икономика

Работещите в сектор „Култура“ се увеличават, но главно покрай ръста на киноиндустрията

България остава в долната половина на ЕС по заети в културната сфера, макар през последните години да отбелязва напредък. Той обаче е отличим само в една специфична сфера

Българите се завръщат в кината. По-точно в 11 от тях. Снимка: Wikimedia Commons

Само 70 хиляди души у нас работят като “артисти, автори, журналисти и лингвисти” или 2,3% от заетите, съобщава Евростат. В този сектор в целия ЕС работят 6,5 милиона души или почти 3%, като водещи в това отношение са Люксембург, Естония, Швеция и Финландия с по над 4%. България е на другия полюс заедно с Португалия, едни гърди пред Гърция и Словакия, но далеч пред Румъния, която има едва 1,2% работещи в сектор “Култура”.

Развитието на тази сфера е един от белезите за икономическото състояние на дадена държава, тъй като при стагнация или несигурност потребителите започват да пестят от културните продукти много преди да почнат да се лишават от храна, отопление или лекарства. Разходите за култура обикновено са и сред първите, които пострадаха при провеждането на политиките на “остеритет” – най-вече в Южна и Източна Европа.

България (в червено) очаквано се намира в долната половина на тази статистика, но ръстът на киноиндустрията може да промени това. Графика: Евростат

 

В периода 2008-2010, когато се разрази световната икономическа криза, общата заетост в България спада с 4,3% годишно, докато тази в сектор “Култура” с цели 6,9%. Още повече, че той беше хронично недофинансиран и преди кризата и се смяташе за поддържан близо до абсолютния минимум. Оказа се, че не сме стигнали дъното.

За същия период в ЕС не се отличава подобна тенденция – при спад на заетостта от 1,5%, културните работници дори леко се увеличават с 0,4%. Най-впечатляваща е Естония, където общата заетост спада с почти 7% средно за всяка година, но тази в сектор “Култура” се увеличава с над 3%. Сякаш естонците, останали без работа, са използвали свободното си време, за да четат и ходят на театър.

В годините от 2011 до 2014 секторът се стабилизира в България и дори отбелязва минимален ръст, докато през 2014-15 той буквално избухва. Изведнъж заетите с културни дейности се увеличават с 10,5%, като пред нас са само Естония и Кипър, които обаче имат сериозен срив предходната година.

На какво се дължи този внезапен Ренесанс? Не става дума за бум на издателската дейност. Данните на НСИ показват сериозно увеличение на издадените през 2015 г. книги спрямо предходната година, но те пак са под нивото от 2012 г. Ръстът в книгоиздаването донякъде се балансира от постоянния спад в тиражите на вестниците.

 

Смартфоните с постоянен достъп до интернет свиват тиражите на вестниците. Графика: НСИ

Продължителността на радиопредаванията леко се увеличава с 4,7% през 2015 г., но телевизионните намаляват с 5,4%. Сценичните изкуства също отбелязват спад през 2015 г. Броят на изнесените представления намалява с 3,6% за една година, а публиката се свива дори по-бързо – с 5,8%.

На фона на това общо взето колебливо състояние на сектор “Култура” рязко се отличава филмовото производство и по-специално забележим ръст има в броя и бюджетите на филмите, разпространявани чрез кината. Пълнометражните филми, заснети за кината през 2015 г. са 24 при едва 13 през предходната година и 9 за 2013. Още по-внушително е увеличението при късометражните и среднометражните киноленти. Те са 21 за 2015 г., което означава ръст от 7 пъти за една година.

Така надигането на културния сектор до голяма степен изглежда се свежда до развитието на киноиндустрията в България, което е съпроводено от възхода на мултиплексите (кина с 8 и повече зали за прожекции). Те са едва 11 от общо 55 кина в страната, но посрещат цели 71,5% от зрителите. 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар