Бранко Марсетич, Jacobin magazine
Какво прави Америка несигурна? Дали гостоприемното отношение към обикновените, спазващи закона мюсюлмани и други отчаяни хора от целия свят? Или пък прилагането на политики, които безразборно и несправедливо вредят на обикновените хора? Ако сте президентът Тръмп, без съмнение ще посочите първото. Тръмп многократно напада съдията, който блокира забраната за влизане на граждани от седем мюсюлмански държави, с което е “поставил страната в огромна опасност”. По думите на президента без забраната “никога няма да имаме сигурността и безопасността, на които имаме право”.
Наскоро публикувано писмо до президента Обама, написано от предполагаемия организатор на атаките на 11 септември Халид Шейх Мохамед, обаче дава аргументи за друго заключение. Писмото от 11 страници с дата 8 януари 2015 г. е писано, докато Мохамед излежава присъдата си в Гуантанамо. То е предадено на вестник Miami Herald от адвокатите на Мохамед и е публикувано след наложено от съда премахване на чувствителна информация.
Писмото излага оплакванията на Мохамед от САЩ и показва ясно нещо, което отдавна знаем и от други свидетелства на терористи: че десетилетната, разрушителна и следвана до голяма степен и от двете партии външна политика на Вашингтон тласка такива мъже да извършват актове на терор, а не предполагаемото зловредно влияние на фундаменталистката версия на исляма. Адвокатът на Мохамед Дейвид Найвън е заявил пред Miami Herald, че клиентът му е започнал да пише писмото си през 2014 г. по време на израелската операция “Орел защитник”, която срина със земята цели квартали в Ивицата Газа и уби над две хиляди палестинци за петдесет дни – голямата част от които цивилни и деца. Още в началото на писмото си Мохамед обвинява Обама, че ръцете му са “все още мокри от кръвта на нашите братя, сестри и деца, които бяха убити в Газа” и цитира ужасяващите статистики за нападението.
Голяма част от писмото е посветена на отговори на въпросите “Защо се случи 11 септември?” и “Може ли да се случи отново?”. Според Мохамед централно място сред причините за тези нападения е близо 70-годишната окупация на Палестина от Израел и политиката на апартейд срещу палестинския народ. “Военните престъпления, извършвани в Палестина след 1948 г. и тези, извършвани днес в Газа, са най-ясната индикация защо се случи 11 септември и защо може да се случи пак в бъдеше”, пише Мохамед.
Негодуванието срещу политиката на Израел и подкрепата за тази политика от страна на САЩ изпълват целия текст. Десетки гневни препратки към Израел, Газа и съдбата на палестинците изпълват писмото, включително израелската инвазия в Ливан през 1982 г., убийството на четири деца на брега на Газа през 2014 г., както и контрола върху въздушното пространство, водните ресурси и придвижването на палестинците. Към писмото е приложена и карта на загубената от палестинците земя от 1946 до 2010 г.
.@MSNBC shows Palestinian land loss to Israel from 1946 to present day. #Shoutout2MSNBC for the courage to do this. pic.twitter.com/RAT0jcjGzF
— JewishVoiceForPeace (@jvplive) October 18, 2015
В един момент писмото придобива триумфален тон, тъй като според Мохамед значителната финансова подкрепа на Съединените щати за Израел идва за сметка на собствената им вътрешна стабилност. “Давате ли си сметка, че Израел е богата нация с по-висок доход на глава от населението от Румъния, Испания, Египет, Южна Корея и Саудитска Арабия, докато САЩ е все по-задлъжняла страна, която свива собствените си социални програми в полза на вашето разглезено бебе Израел?”, пише Мохамед. (Тези оценки не са напълно точни – според Световната банка поне от тази година доходите в Южна Корея са малко по-високи от тези в Израел, а в Саудитска Арабия са значително по-високи).
Мохамед слага на Обама етикета “президент на кухните за бедни и купоните за храна”, който “реже пари от бюджета за образование и здравни програми”, докато същевременно “осигурява пари за инструменти за убийства и разрушение в ръцете на Израел, които да бъдат използвани срещу палестинците и ливанските мюсюлмани”. (В последната си година на власт Обама подписа най-големия финансов пакет за военна помощ в историята на страната, който е предназначен за Израел).
Политиките на Израел не са единственият фокус за яростта на Мохамед. В писмото си той изрежда още действия на САЩ, които са го разгневили, включително:
- Подкрепата на администрацията на Рейгън за Садам Хюсеин по време на Ирано-Иракската война през 80-те, включително за използването на химическо оръжие срещу иранци и кюрди;
- Щатската подкрепа за различни авторитарни и клептократични режими в Близкия Изток, включително за династията Сауд и сегашния египетски диктатор генерал Сиси.
- Осакатяващите санкции на ООН върху Ирак, прокарани от администрацията на Джордж Буш-старши и поддържани след идването на Клинтън, които доведоха до смъртта на хиляди иракски деца до края на 90-те. Държавният секретар на Бил Клинтън Мадлин Олбрайт е позорно известна със заявлението си, че “цената си е струвала”. Този случай също е специално посочен в писмото.
- Режимът на мъчения и безсрочно задържане, включително на непълнолетни, въведен от администрацията на Буш-младши след 11 септември.
- Катастрофалната инвазия в Ирак през 2003 г.
- Използването от Буш и Обама на безпилотни самолети, като специално са споменати бомбардирането на сватбено празненство в Афганистан през 2008 г. И убийството на невинният 16 годишен гражданин на САЩ Абдулрахман ал-Ауаки през 2011 г.
Иронично, макар да осъжда израелските колективни наказания на палестинци и въпреки неодобрението му за санкциите – които по думите му “са най-бруталната форма на война, защото наказват цялото население” – Мохамед няма проблем да прилага същата извратена логика към американския народ, твърдеейки, че “те са на напълно отговорни за престъпленията” на Израел и близкоизточните диктатори.
Би било лесно писмото да бъде отписано като неискрено себеизтъкване. В крайна сметка в един момент той обсъжда предполагаемите “милост и състрадание” на Осама бин Ладен на базата на това, че атентатите са убили малко деца и не са целели жилищни сгради. Макар това технически да е вярно, едва ли е достатъчно да бъде морално изкупления за отвратителния терористичен акт.
Това писмо обаче далеч не е първият случай, в който извършители на терористични нападения изрично заявяват на публиката, че външната политика на западните правителства е отговорна за гнева, стоящ зад атаките.
Както отбелязва специалистът по Близкия Изток Томас Хаджамер, Бин Ладен и “Ал Кайда” са прекарали години преди и след 11 септември в протести против окупацията на Палестина и други действия на Израел. Най-ранните публични речи на Осама бин Ладен през 80-те призовават за бойкот на стоки от САЩ заради подкрепата за Израел. В реч от 2008 г. той заявява, че “палестинската кауза е основният фактор, който още от детството ми подхранва моя стремеж, както и този на 19-имата свободни мъже (атентаторите от 11 септември).
“Събитията, които се отразиха на душата ми по директен начин, започнаха през 1982 г., когато Америка позволи на израелците да нахлуят в Ливан”, заявява той в реч от 2004 г. “Като гледах всички тези разрушени кули в Ливан осъзнах, че трябва да накажем потисниците като разрушим кулите на Америка”. В своето “писмо до Америка” от 2002 г. Бин Ладен споменава думата “Палестина” тринадесет пъти. Условията в Палестина са първият повдигнат въпрос и са представени като свързани с въпроса “защо се борим срещу вас”. В същото писмо той споменава и страданието, причинено от санкциите срещу Ирак, макар да използва преувеличени цифри за 1.5 млн. мъртви деца.
Това не е вярно само за Бин Ладен. Опиталият се да извърши бомбен атентат на Тайм Скуеър през 2010 г. години наред се е радикализирал в следствие на гнева си относно инвазията в Ирак, затворът Гуантанамо и ударите с дронове. Стрелецът от Форд Худ яростно се е противопоставял на войните в Ирак и Афганистан. Един от убийците на британския войник Лий Ригби заявява, че е бил мотивиран от “отвращението си” от иракската война. Един от нападателите над редакцията на „Шарли Ебдо“ се е радикализирал в следствие на кадрите на мъчения в затвора „Абу Гариб“. Стрелецът от нощния клуб в Орландо, макар по всяка вероятност да е бил повлиян от собствената си конфликтна сексуалност, е казал на оператора на спешния телефон 911, че иска “Америка да спре да бомбардира Афганистан”. Списъкът може да бъде продължен с още и още примери.
Въпреки това администрацията на Тръмп продължава – а дори и ескалира външнополитическите крайности на Буш и Обама, които подхраниха възхода на такъв тероризъм. По времето на Обама, между 2009 и 2014 г., населението на незаконно построените израелски селища на окупирания Западен бряг нарасна с 25%. Сега, окуражен от победата на Тръмп, Израел обяви разширяване на тези селища и узакони със задна дата 4 хил. незаконно построени къщи.
През миналия месец Тръмп одобри удар на специалните части в Йемен, който доведе до смъртта на десетки цивилни. Сред жертвите бе и осемгодишната сестра на 16-годишния американски гражданин, убит по заповед на Обама през 2011 г. (Според информация на The Independent, зад нападението е настоявал генерал Джеймс Матис – “Бясното куче”, който трябваше да е “стабилизираща и уравновесяваща сила” за новия президент). Експертите вече предупреждават, че терористите ще използват този пореден инцидент, за да привличат нови попълнения.
И не е като администрацията на Тръмп да не осъзнава това. Майкъл Флин, който допреди дни бе съветник по националната сигурност на Тръмп (и един от хората, присъствали на вечерята, по време на която е бил одобрен ударът в Йемен), многократно е подчертавал неадекватността и самоунищожителния характер на чисто военната стратегия за борба с тероризма. В свой текст от 2010 г. той предупреждава, че “просто да убиваш бойци обикновено само увеличава броя на враговете ти, вместо да ги намалява”.
И въпреки това, администрацията изглежда няма никакво намерение да ревизира следвания от десетилетия курс на провалена външна политика, която служи само за разпалване на тероризма. Вместо това се удвояват усилията по още по-екстремни мерки като “мюсюлманската забрана”, за която дори някои от назначените от Тръмп предупреждават, че ще създаде предпоставки за ответен удар. Потвърждавайки най-лошите опасения на експертите, поддръжниците на ИДИЛ приветстват указа на Тръмп като “безценна услуга” за групата, която използва за набирането на бойци разказа за базразборната война на Запада срещу мюсюлманите. Кандидатурата на Тръмп, неговите ислямофобски политики и обещания, вещаещи нови военни престъпления, вече се използват в пропагандни видеа на терористи.
Разбира се, такава дискриминационна политика няма да направи нищо, за да защити американците. Както става ясно от свидетелствата на Халид Шейх Мохамед и други терористи, факторите, които правят Съединените щати по-малко безопасни, ни гледат право в лицето. Но не очаквайте американските лидери да се заслушат.
