Каквото и да направи Хавиер Бардем, то винаги става новина. Така е и с новия документален филм, чийто автор е той заедно с каталунския режисьор Карлес Санс. Филмът тръгва днес по кината в Испания. Посветен е на големия режисьор Бигас Луна, също каталунец. Заглавието е „Bigas x Bigas”. Режисьорът почина през 2013-та, но Бардем го смята за свой баща в киното и филмът е почит към него. „Той ми даде професия, роли и жена”, казва Бардем за Бигас Луна. Именно във филма на Луна „Шунка, шунка” през 1992-ра публика и критика за първи път забелязват ярките индивидуалности и дарби на съвсем младите тогава Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. След години те стават и двойка в живота.
Днес цял свят знае кой е Хавиер Бардем – отличен актьор, иберийски мачо, щастлив съпруг на магнетичната Пенелопе Крус и баща на двете им деца. „Оскар”-оносец с успешна холивудска кариера, но и с дълбоко вплетени корени в последното все още живо, колоритно и хуманно европейско кино – испанското. Медиите в родината му го наричат „кинозвяр, способен да се превъплъти в какъвто и да е персонаж”.
Само че, ако се следва испанската традиция в имената, би трябвало да го наричаме не Хавиер Бардем, а Хавиер Енсинас. Защото цялото име на родения през 1969 г. в Лас Палмас, Гран Канария, актьор е Хавиер Анхел Енсинас Бардем. Енсинас е фамилията на баща му, а Бардем е фамилията на майката – така се конструират фамилните имена в Испания. И когато трябва да се произнесат накратко, използва се предпоследното, бащиното. В случая това е Енсинас.
Защо изчезна бащиното име
Но… Завършилят икономика Хосе Карлос Енсинас Дусинаг е бил женен за майката – актрисата Пилар Бардем, до развода им през 1971 г. (Хавиер тогава е едва на 2 годинки). Енсинас е баща също на по-големите деца в семейството – Карлос и Моника (и те са актьори днес). Не е оставил обаче особено приятни спомени у никого от тях. Скандали и разправии бележат това съжителство.
В издадената си години по-късно мемоарна книга Пилар Бардем разказва, че след развода Енсинас краде двете по-големи деца и ги отвежда за известно време в чужбина. Тя успява да си ги върне, като борбата включва и драматичен епизод – Пилар грабва принадлежащ на бившия си мъж пистолет и се опитва да стреля по него, но по случайност пълнителят е празен…
Накратко – ролята на физическия баща в живота на Хавиер е по-скоро отрицателна. Така че той с лекота избира да се представя с фамилното име на борбената си майка, хем отгледала сама и трите си деца, хем направила забележителна актьорска кариера – Бардем. Дваж по-силна е мотивацията за това, когато и самият Хавиер решава да стане актьор. Защото фамилията Бардем в Испания е легендарна и може само да отваря врати и да добавя слава. А за испанското кино се казва, че то се крепи на „трите Б” – Бунюел, Берланга и… да, Бардем.
Вуйчото Хуан Антонио
Най-голяма заслуга за този мит има по-големият брат на Пилар и вуйчо на Хавиер, Карлос и Моника – кинорежисьорът и киносценарист Хуан Антонио Бардем, истински класик и на испанското, и изобщо на европейското кино. Но преди да припомним подробностите за него, редно е да върнем лентата още поне едно поколение назад – към родителите на Хуан Антонио и Пилар, също прочути театрални и киноактьори – родения в Барселона Рафаел Бардем и мадридчанката Матилде Муньос Сампедро. Впрочем, те също идват от актьорски фамилии. Актриси са и сестрите на майката – Мерседес и Гуадалупе Муньос Сампедро.
Тази среда очевидно е била просто предопределена да възпроизвежда таланти все в същата сфера. Но роденият през 1922 г. Хуан Антинио Бардем отначало не смята да се впуска в това приключение и си избира да следва нещо съвсем друго – за инженер-агроном. Съдбата и гените въпреки всичко си казват думата. И Хуан Антонио накрая все пак завършва и Института за кинематографични изследвания и експерименти. Сближава се с друг възпитаник на същия институт – Луис Гарсия Берланга. И през 1951 г. двамата заедно пишат сценария и режисират първия си общ филм, озаглавен „Тази щастлива двойка”, който взима престижни испански награди. Още по-голям хит става следващата им съвместна работа – сатирата „Добре дошъл, мистър Маршал!”, триумфирала през 1953 г. в Кан. Сценарият на този филм е на Бардем, а режисурата – на Берланга.
През 1955-та Хуан Антонио Бардем пак взима награда в Кан вече като самостоятелен режисьор и сценарист – с филма си „Смъртта на велосипедиста”. На следващата година получава отличие на венецианския кинофестивал с „Централната улица”. Следват още и още негови режисьорски, а и сценаристки успехи. Испански и международни награди съпътстват заглавия като „Отмъщението” (1959), „В пет следобед” (1961), „Невинните” (1962), „Механични пиана” (1965), „Последният ден на войната” (1968), „Властта на желанието” (1975), „Седем дни през януари” (1979), „Лорка, смъртта на един поет” (1987), „Младият Пикасо” (1993) и т.н.
Хуан Антонио Бардем режисира общо 24 филми и е сценарист на 18. Той е най-политизираният от „трите Б” на испанското кино. Във всичките му творби кинематографичното майсторство е съчетано с антидиктаторски и демократични послания, съзвучни на неговата политическа позиция на убеден и активен член на Испанската комунистическа партия – разбира се, завоалирана, за да може да мине през цедката на франкистката цензура. Но не винаги минава. Докато снима „Централната улица” Бардем дори е арестуван и прекарва две нощи в зловещата Генерална дирекция по сигурността, разположена на централния мадридски площад „Пуерта дел Сол” и прочута с извършваните вътре изтезания на арестанти. Днес в същата сграда се намира централната администрация на Община Мадрид.
През 60-те и 70-те Бардем успява да осъществи значително по-малко от замислените си филми заради цензурата. Въпреки това, когато Франко умира през 1975-та и започва демократичният преход, кинематографистът вече е легенда и в киното, и в политиката.
По онова време именно той е най-известният от клана Бардем, въпреки че актриси са и сестра му Пилар, и братовчедките им Лучи Сото, Кончита Бардем и Кармен Лосано. Директно по неговите стъпки на режисьор и сценарист тръгва и синът му Мигел Бардем.
Бунтарката Пилар
Пилар е доста по-малка от брат си Хуан Антонио – родена е чак през 1939 г., тоест разликата във възрастта им е цели 17 години. Всъщност преди тя да се появи на бял свят в семейството е имало друга Пилар, по-голяма сестра, която обаче умира. И тогава родителите актьори решават да имат още едно дете. Оказва се момиче и те също го кръщават Пилар, в памет на изгубената дъщеря.
Парадоксално, но факт – когато самата Пилар създава семейство, след първите две деца Карлос и Моника тя ражда и трето, което е момче и е наречено Хавиер. Но то умира съвсем малко. Чак след него се ражда сегашният Хавиер Бардем – майка му го кръщава в памет на починалия син, също както и самата тя навремето е продължила паметта на своята изгубена сестра…
Хавиер Втори е много болнаво бебе и докторите дори не вярват, че ще оживее. Само упоритостта и всеотдайността на майката успяват да го задържат на този свят. Връзката между тях и днес е много силна. Същата е привързаността и между Пилар и по-големите ѝ деца – Карлос и Моника.
В ранната си младост Пилар Бардем първо се записва на медицински курсове, но ги изоставя, за да стартира като модел, а после да се впусне и в киното – естественото семейно обкръжение. Първите ѝ роли са от средата на 60-те. Тя обаче не се ограничава само с екранни изяви (има над 50 роли в киното), а развива и театрална, и телевизионна кариера – при това с голям успех.
Другата ѝ любима сфера е обществената дейност. Също като брат си Хуан Антонио, който, уви, си отива от чернодробно заболяване през 2002 т., Пилар Бардем е с категорични левичарски убеждения. И до днес не се колебае да ги отстоява с участие в демонстрации, петиции, граждански и социални инициативи.
Когато през 2003 г. тогавашният десен премиер Хосе Мария Аснар превръща Испания наред със САЩ и Великобритания в една от трите инициаторки на войната в Ирак, Пилар е в групата известни испански артисти, които демонстративно се появяват в Националния конгрес в Мадрид в тениски с надписи „Не на войната!” – и това предизвиква много силен резонанс в по начало доминираното от антивоенни настроения испанско общество.
При зараждането на „движението на възмутените” през 2011-та неуморната Пилар Бардем, тогава 72-годишна, отново е в челните редици на улични шествия и протести срещу „банките, които изядоха хората”. Тя е и председател на AISGE (Дружество за управление на артистите и изпълнителите) – формация, която отстоява интелектуалната собственост на хората от нейната гилдия.
На последната церемония по връчването на наградите на AISGE през ноември м.г. Пилар се яви с кислороден апарат заради респираторните проблеми, от които страда от 2013-та насам – тогава ѝ се наложи да претърпи една операция от рак на белия дроб и друга, от рак на дебелото черво. Болестта я свари в Мексико и синът ѝ Хавиер осигури специализиран медицински самолет, който да я върне в Мадрид за операциите. След тези премеждия със здравето тя бе принудена да намали значително изявите си.
Все пак на въпросната церемония тя изсипа целия си плам върху критикуваните от нея президент на САЩ Доналд Тръмп, испански премиер Мариано Рахой и „баронеса” от Испанската социалистическа работническа партия Сусана Диас. Заключението на актрисата за 2016-та беше: „Искахме да вярваме, че филмът на годината ще е „Животът е прекрасен”, но не, 2016-та повече приличаше на „Апокалипсис сега”. Пилар напомни още, че едва 8% от испанските актьори са в състояние да се издържат само с актьорски труд и призова колегията да вярва в таланта си и в силата на съпротивата.
Като мама
С такава майка Хавиер Бардем просто няма как да не е поел от темперамента и каузите ѝ. Също като нея той не пропуска да се изказва по остри социални и политически теми, а често се появява заедно с нея и с брат си Карлос по демонстрации срещу орязванията на средства за култура в Испания.
Освен това, пак по примера на майка си, последователно защитава и народа на Западна Сахара – бивша испанска колония в Северозападна Африка, която днешно Мароко държи под своя юрисдикция въпреки силното местно движение за независимост и въпреки решението на ООН статутът ѝ да бъде определен с референдум. През 2014-та Хавиер направи заедно с приятеля си Алваро Лонгория и документален филм по темата: „Синове на облаците. Последната колония”.
Документален е и споменатият негов филм “Bigas x Bigas” в памет на Бигас Луна. Хавиер Бардем не спира да апологизира отишлия си през 2013-та режисьор, който внесе ярка струя в испанското кино, зареждайки го с много чувственост и еротика, вкарвайки като герой в сюжетите и тачената от него средиземноморска кухня.
Всичко това присъства в хитовия „Шунка, шунка” на Бигас Луна, с който звездите на Хавиер Бардем и Пенелопе Крус уверено изгряват на кинаджийския небосклон.
За Хавиер, който покрай майка си се снима в киното още от 4-годишен, това далеч не е дебют. Но е шанс да покаже ярка индивидуалност. И до днес е изключително благодарен на Бигас Луна, че с приятелското си отношение към актьорите е успявал да създаде уникална атмосфера за пълното разкриване на талантите им. Подчертава: „Той се грижеше за нас с дисциплина, а и с креативна свобода, но преди всичко с уважение… Даде ми толкова много, а в замяна искаше само да си прекарвам добре… Ако снимките на филма и отношението на Бигас не бяха толкова приятни, най вероятно нито аз, нито Жорди Моя (изпълнител на една от главните роли и днес също прочут актьор – б.р.), нито Пенелопе щяхме да продължим в киното”.
Благодарение на каталунския режисьор 23-годишният по време на „Шунка, шунка” Хавиер зарязва увличалото го тогава ръгби (спомен от което е сплесканият му нос) и пренася на екрана своята „иберийска бруталност”.
От друга страна пък героинята на Пенелопе Крус, която по онова време още няма 18 години, е изтъкана от силна чувственост.
Режисьорът успява да изтръгне от младите актьори искрите на огнен еротизъм, особено в станалата емблематична сексуална сцена помежду им. Въпреки че в реалния живот между двамата тогава все още няма нищо (те стават двойка в живота едва 18 години по-късно), зрителите са завладени от магията на образите им.
Младата Пенелопе обаче трудно преодолява последствията от своя тогавашен пробив с толкова силен еротичен ореол. Не желае да повтаря до безкрайност този образ и се зарича повече да не се съблича пред камерата. Не спазва съвсем това обещание, но се придържа към него поне в първите години след „Шунка, шунка”, когато се стреми да промени дори външността си – например като се подстригва съвсем късо, „ала гарсон”, за да избяга по-далеч от чувственото момиче от филма на Бигас.
Тя развива таланта си на актриса, минавайки и през школата на неповторимия Педро Алмодовар, като в един от филмите му отново се засича и с Хавиер Бардем, а и с майка му Пилар.
С Пенелопе напред
Хавиер също блести във все по-разнообразни и предизвикателни за дарбата му да се превъплъщава роли. И двамата успешно се снимат и в Холивуд. Пътищата им периодично се пресичат, докато накрая, през 2010-та публично обявяват, че вече са двойка. Година по-късно Пенелопе ражда сина им Леонардо, а през 2013-та идва на бял свят и дъщеря им Луна.
През 2014-та звездната двойка публично заклеймява Израел за геноцида, който извършва в Ивицата Газа.
Впрочем, 2010-та, когато заживяват заедно, е и годината в която Хавиер прави една от най-силните си роли в разтърсващата социална драма на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту „Бютифул”. Посланията на този филм са в унисон с политическите и обществените позиции, които кланът Бардем винаги е застъпвал.
Преди сегашното представяне на създадения съвместно с каталунеца Карлес Санс филм „Bigas x Bigas” Хавиер не пропусна да сподели редица свои оценки с медиите. Той се изказа включително по такава невралгична тема като евентуалното провеждане на референдум за независимост в Каталуня – цел, към която се стреми ръководството на засилилата се към отцепване автономна испанска област, но която се отхвърля от централната власт в Мадрид като сепаратистка. „Смятам за фундаментално право желанието на едно население или общество самó да определя бъдещето си, да гласува… Ако едно мнозинство каже „да”, това трябва да се приеме,” обобщи Хавиер Бардем в свое интервю. И добави: „Хората са много разочаровани, много ядосани, а най-лошото е, че това циментира ксенофобията, нацизма, расизма…”
Хавиер не спести също и заключенията си относно новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Според актьора „не Тръмп е проблемът, вероятно ще трябва да се поинтересуваме от Стивън Банън (шефа на президентската админицстрация в САЩ – б.р.) кой всъщност управлява страната. Проблемът – това са хората, които поставиха този тип на власт”…
Що се отнася до филма „Bigas x Bigas”, който от днес тръгва по испанските кина, той е композиран от кадри, които между 2000 и 2007 г. е снимал самият режисьор. Той искал да си направи нещо като дневник в образи. И започнал да снима приятелите си, кучетата си, размислите си за красотата на света и за „красотата на малките моменти”. За създаването на филма сега Бардем и Карлес Санс са пресяли около 600-часов филмов материал, за да се опитат да възсъздадат достоверния образ на Бигас Луна. „Всъщност излезе филм, сниман от самия него,” смята Санс. А Бардем добавя: „Стремяхме се не толкова да проникнем в личното му пространство, колкото да се опитаме да разберем чрез най-интимните страни на твореца какъв е този огън, подхранващ страстта да се изразяваш чрез образи. Бигас беше искрен, при него нямаше лъжи и манипулации”.
Съдейки по всичко, което прави и как го прави, очевидно и самият Хавир Бардем следва същата траектория.
About The Author
