Франсиско Ерерос, www.reddigital.cl
Като се абстрaхираме от абсурдните слухове и безпочвените обвинения, които циркулират из социалните мрежи, все пак сериозно значение придобива хипотезата за преднамерено разчистване на земята чрез огън. Заслужава да я анализираме и затова е редно да си зададем въпроса: кой печели от горските пожари?
Но нека първо да разгледаме информацията, която насочва към преднамереност.
Игуменката на Манастира на босите кармелитки Мария Елиса Кастийо приписва пожарите на електрическите компании: „Имаше няколко пожара, при които първо се чуваше звук като от изстрели, после гаснеше токът и започваше пожарът“. Манастирът ѝ се намира близо до огнището на горския пожар край Ел Тойо.
На свой ред прокурорът на Южния регион Раул Гусман съобщи, че е започнало разследване дали не е умишлено подпалването на този пожар, унищожил вече 1 400 хектара.
Правителството внесе иск срещу четиримата арестувани,
обвинени, че са разпалили горския пожар в община Чепика в региона О’Хигинс. Около 19.30 ч. на 26 януари те бяха изненадани в сектора Лос Амарийос от карабинери в момента, в който димът вече се вдигаше от няколко пасища, поразявайки около 700 кв. метра.
Става дума за четирима субекта на възраст между 21 и 46 години, които са побегнали, след като са ги изненадали. Настигат ги и ги задържат, закарват ги в болницата „Светият кръст“, за да се установи дали са ранени. Там скоро пристига група хора с намерението да ги бие.
Подсекретарят на вътрешното министерство информира: „Внесохме жалба срещу четиримата души, задържани в Чепика, въз основа на закона за държавната сигурност заради престъпен палеж. Деянието им е утежнено от факта, че е извършено на територия, намираща се в обявено „състояние на катастрофа“, както и от факта, че у индивидите е открит катализатор за допълнително усилване на огъня. Правителството няма да позволи безскрупулни личности да извършват подобни неща, когато цялата страна се бори да потуши горските пожари“.
Въпреки това четиримата арестувани в Чепика останаха на свобода, тъй като доказателствата, представени от прокуратурата, се оказаха недостатъчни, за да се докаже, че са били на местата, където започва пожарът в Чепика. Защитата на един от тях дори представи документ, от който излиза, че обвиняемият е бил на работното си място в момента, когато започва пожарът. Ето защо съдът реши, че няма достатъчно доказателства срещу обвинените, за да се предприемат срещу тях някакви превантивни мерки.
Прокуратурата обаче заведе дело срещу човека, който беше арестуван за нарочно причиняване на горския пожар в Куранивауе в региона Биобио. Става дума за Хуан Карлос Мендоса, чието дело се гледа от съдийката от общинския съд Химена Мартинес. Обвиненият остана под превантивен арест, тъй като доказателствата, предоставени от министерството по обществените въпроси, бяха сметнати за достатъчни, за да се потвърди преднамереност.
Същевременно по радио „Кооператива“ министърът на земеделието Карлос Фурче отбеляза: „Струва ми се много позитивно, че са открити лицата, които очевидно, както всичко сочи, са се занимавали с палежи. Мотивите им трябва да бъдат разследвани от прокуратурата. Но е несъмнено, че има хора, провокирали нарочно пожарите. Несъмнено е също, че има и други хора, предизвикали ги по невнимание. Но ми се струва, че по никакъв начин не можем да изключим преднамереността“.
От всичко посочено излиза, че най-малкото двама министри, двама прокурори и една съдийка поддържат хипотезата за преднамереност. Не е малко.
Сега нека да видим
кои са губещите от горските пожари.
Безкрайната поредица от пожари в регионите Биобио и Ел Мауле съсипва важна част от горските масиви, стопанисвани от най-големите дърводобивни компании н страната, а именно – горското стопанство „Мининко“ на фамилията Мате, собственичка на CMPC (Compaňía Manufacturera de Papeles y Cartones – Манифактурна компания за хартия и картон), и горското стопанство „Арауко“, притежавано от Групата „Анджелини“.
Чилийската корпорация по дървесина (CORMA – Corporaciόn Chilena de Madera), която обединява основните компании в този сектор, отчете в края на януари над 40 000 хектара от собствеността на своите членове, опожарени от огъня. Цифрата продължава да расте с продължаването на пожарите.
Сред най-засегнатите са споменатите горски стопанства „Арауко“ и „Мининко“, в които са концентрирани 80% от горите в страната.
„Арауко“ е пострадало най-тежко. То отчете до края на януари 25 000 опожарени хектара. Това включва и пораженията от изгоряла дъскорезница в местността Санта Олга.
Компанията CMPC на свой ред информира, че притежаваното от нея „Мининко“ се опитва да овладее 336 огнища на горски пожари от 1 декември насам. 40% от поразените площи са собственост на частни лица.
В отчетите на дърводобивния бранш не са включени щетите в инфраструктурата и инсталациите, предизвикани от пламъците. Те засега не са изчислени поради невъзможност за достъп в поразените зони.
CORMA уточнява, че тежки щети са нанесени на малките и средните фирми в дърводобива, както и на стотици микро-фирми.
Регионалната дирекция по труда в Мауле увери, че след като бъде вдигнато извънредното положение, ще бъде направена рекапитулация на трудовите щети, понесени заради бедствието – по-специално в зоната на индустриалния пояс Сан Хавиер, разположена в триъгълника Емпедрадо, Конститусион и Санта Олга, където е концентрирана най-голямата заетост от този тип.
В крайна сметка – губят всички, но някои повече от другите.
А ето сега и въпросът за милион – кой печели от тази горска катастрофа?
Ако е първото, което сте си помислили, то е вярното – да, най-вече горските стопанства на фамилията Мате и на Групата „Анджелини“.
За разлика от малките и средните предприятия, които истински страдат от загубите, горските стопанства
„Арауко“ и „Мининко“ са предпазени от милионни застраховки.
За тях явната загуба всъщност е печалба. Полицата покрива щетите с добавка отгоре. Което означава, че колкото повече хектари са поразени, толкова повече ще са приходите за съответната икономическа групировка.
Това е първото, което трябва да отчетем.
След това е необходимо да припомним, че диктатурата (на генерал Пиночет – б.пр.) прехвърли парче след парче обширни терени между Шести и Девети регион на стопанствата на фамилията Мате и на Групата „Анджелини“. Както и на адвоката Хорхе Карей (собственик на най-голямата в Чили адвокатска компания, която работи за най-мощните националлни и чужди фирми; „пробил“ по време на диктатурата – б. пр.). В добрите си времена Франсиско Хавиер Ерасурис (скандален чилийски предприемач и десен политик, срещу когото след падането на диктатурата са водени многбройни дела за злоупотреби – б.пр.) също имаше участие.
Днес два милиона хектара с борови и евкалиптови гори са контролирани от „Мининко“-CMPC и от Селсо-„Арауко“, чиито собственици разполагат със състояния в милиарди долари. Горското стопанство „Арауко“ притежава около 1 милион и 200 000 хектара горски насаждения. А „Мининко“ – над 750 000. Тези две компании обхващат около 70% от цялата горска индустрия, в която влизат също фабрики за целулоза и хартия, дъскорезници и мебелни предприятия.
Устойчивата експанзия на тези две компании и в хоризонтална, и във вертикална посока идва от олигополния характер на наличния „пазар“ в производството на дървесина.
Но и това не е всичко.
Чилийската държава субсидира със 75% придобиването на терени и засаждането на гори от борове и евкалипти.
Когато в края на 70-те тези компании се заеха да садят такива гори в Седми, Осми и Девети регион, зараждащите се тогава екологични организации предупреждаваха, че става дума за чужди дървесни видове, агресивни към околната среда, които предизвикват деградация на почвата и изтощаване на водните резерви. Никой не им обърна внимание.
С неолибералната арогантност и с презрителната надменност, която им осигури диктатурата, двете компании бяха убедени, че няма да плащат за негативните последствия, причинявани от тях на околната среда и на съседните селища, тъй като „даваха работа“ – и продължаваха да засаждат.
Последиците бяха изцяло предвидими. Настъплението на боровете и евкалиптите изтощи почвата, докара суша в северната част на Осми регион и съсипа общността на индианците мапуче, населяващи тази територия. Пресушаването на водните резерви сега е съпътстващата причина за огнената вихрушка.
В крайна сметка, имайки зад гърба си
Законовия декрет 701
(приет през 1974 г., по време на диктатурата, декретът облагодетелства едрите горски стопанства – б. пр.), тези две компании няма как да понесат загуби. Ето защо трябва да обърнем внимание на следното.
Законовият декрет 701, който още е в сила, регламентира субсидии за възстановяване чрез монокултури на деградирали почви, декларирани като горски зони. Тоест – налице е висока вероятност, че, когато бъде отменено извънредното положение, въведено сега заради трагедията, в засегната зона ще бъдат извършени търговски операции, типични за кризисния етап на един олигополен пазар.
Дребните и незастраховани собственици, изгубили всичко и най-вероятно влезли в дългове, няма да имат друг избор, освен да продадат своите парцели по пазарните правила, много под реалната им стойност. А кой ще има ресурсите да излезе и да купува всички тези възможности, които били другото лице на кризата?
Ако мислите, че са онези, които никога не пропускат да се възползват, пак познахте. Повече от сигурно е, че след нормализиране на обстановката горските площи на „Арауко“ и „Мининко“ ще нараснат неимоверно.
Да не решите, че с това стигаме края на филма?
Върху разширените си площи двете компании ще приложат Законовия декрет 701, за да продължат и след това да садят борове и евкалипти. CONAF (Corporación Nacional Forestal – Национална горска корпорация; именно по нейна инициатива през 1974 г. е приет Законовия декрет 701 – б. пр.), която е една частна корпорация, функционираща с обществени пари, издава сертификатите, определящи качествата на терените и годността на горите.
И така, с държавна субсидия, тоест с пари от нашите данъци, ще се осъществи едно ново завъртане на механизма, от който една шепа хора ще умножи богатството си, маса народ ще се разори, а екосистемата на страната ще се разруши.
Търпение, има още.
В последния си доклад CONAF сочи 387 374 хектара, съсипани от огъня. Но кой знае защо не сочи колко от тях са с девствени гори и колко са изкуствено засадени.
Детайлът е ключов. Законът не позволява намеса в девствените гори, обявени за застрашени от изчезване. Но неолибералната система е осята с онзи дребен шрифт, който не се забелязва веднага. Ако девствената гора изгори, а почвата бъде обявена за деградирала, може да бъде заместена от монокултури.
Същата тази перверзна логика вече унищожи фицроите (специфичен дървесен вид от рода на кипарисите – б.пр.) в Десети и Единадесети регион. По закон с фицрои не може да се търгува, те са под защита като застрашен от изчезване вид. С изключение на случаите при пожари, когато се дава разрешение за продажба на оцелелия дървен материал. Резултатът: видяхме пожари, които продължаваха с месеци. И до днес пътникът се стряска, сблъсквайки се с мрачните скелети на онези унищожени гори.
Засега не знаем колко от тези над 387 хиляди погълнати хектара са девствени гори. Но е сигурно, че голям процент от тях ще бъде заместен от борове и евкалипти съгласно фамозния Законов дектерт 701.
Да не забравяме някои важни аспекти на Законов декрет 701. Той се появява през 1974 г. и е наложен под формата на декрет от министъра на икономиката Фернандо Ленис по нареждане на тогавашния директор на CORFО и зет на Пиночет – Хулио Понсе Лероу, който има сериозни интереси в земеделския и горския сектор.
Появата на декрета е онази овча кожа, която прикрива вълка – настъплението на стратегическия неолиберализъм.
Първото продължаване на действието му бе одобрено от правителството на Едуардо Фрей (президент на Чили от 1994 до 2000 г. – б. пр.) през 1998 г. И не само това – същото правителство още през 1996 г. добави нова клауза, действаща със задна дата.
През 2012 г. Себастиан Пиниера (президент на Чили от 2010 до 2014 г. – б. пр.) продължи действието на Законов декрет 701 с две години, но същевременно внесе и проект, с който да продължи това действие с още 20 години!
През 2015 г. президентката Мишел Бачелет обяви ново продължение на Законов декрет 701, но то остана блокирано в Конгреса, защото се разбра, че е продукт на тайни договорки.
Не е необходима голяма прозорливост, за да се предположи, че Законов декрет 701 ще може да бъде отменен едва след промяна в съотношението на силите.
Така че е необходимо да се действа тук и сега.
На целия този фон е редно да отбележим: всичките предложени тук разсъждения не представляват директно обвинение, че „Арауко“ и „Минико“ стоят зад над 135-те пожара, установени само в последните 15 дни. Но че те са им изгодни, е несъмнено.
Редно е също да запитаме: възможно ли е 135 пожара да избухнат от само себе си? Очевидно не.
По-нататък: допустимо ли е хипотетичното координиране между тези компании с цел да не пречат на стихията да се развихри? Дори е логично. В тази хипотеза персонажи като онези четиримата от Чепика или пък онзи субект от Куранилауе не изглеждат като луди и неориентирани подпалвачи, а по-скоро като лумпени, наети за специфични задачи.
Последен въпрос: компаниите на групите Мате и Анджелини толкова ли са безскрупулни, за да правят такива неща? Трудно е да се каже, защото това би им приписало прекалено зверска същност. Но тяхната история не насърчава да го изключим.
За фамилията Мате е доказано, че е заговорничила срещу правителството на Салвадор Алиенде (президент на Чили, социалист, убит при военния преврат срещу него на 11 септември 1973 г. – б. пр.). Че нейните компании са помагали за репресиите, включително са прикривали престъпления. Че са се облагодетелствали от обществени фондове чрез измами и с изгодна печалба. Че всички тези бонуси са им осигурили монополна позиция, която им позволява безнаказани нарушения с големи размери – като тайни договорки, купуване на парламентаристи и т.н.
За финал – допустима ли е хипотезата за преднамереност в този огнен холокост за горите на Чили? В светлината на всичко предшестващо хипотезата е ужасяващо реална.
Можем ли да я припишем на порочната човешка природа? Не е необходимо, защото всъщност става дума за характерно последствие от доминиращото, олигополно, неолиберално производство.
Превод от испански:
Къдринка Къдринова
About The Author
