След като през ноември м.г. дългият, сложен и противоречив процес на мирните преговори между колумбийското правителство и партизанската групировка FARC (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia – Революционни въоръжени сили на Колумбия) най-после се увенча с одобрено и от парламента споразумение, дойде ред за официални преговори и с другата действаща на територията на страната партизанска формация – ELN (Ejército de Liberación Nacional – Армия за национално освобождение).
Стартът им бе даден този вторник, на 7 февруари, на неутрална територия – в съседен Еквадор. Първата официална среща между делегациите на правителството и на ELN бе в колониалната хасиенда Кашапамба, собственост на ръководения от Ордена на йезуитите Католически университет и разположена на 25 км южно от еквадорската столица Кито. През Кито минава екваторът на планетата ни, дал име и на държавата.
За да подчертае значението, което властите в Еквадор отдават на започналия диалог, на церемонията в хасиендата присъства и еквадорският външен Колумбия Гийом Лонг (който е от френско-британски произход). Именно той откри срещата с насърчителни думи, като подчерта: „Мирът в Колумбия е мир и за Еквадор, и за целия ни регион”.
Делегацията на колумбийското правителство, която ще води преговорите, се оглавява от бившия външен министър Хуан Камило Рестрепо. А начело на пратениците на ELN е членът на централното командване на групировката Пабло Белтран.
Рестрепо отбеляза, че целта на започващия диалог е „да се подпише финално споразумение, което да сложи край на въоръжения конфликт и да договори промените в търсене на една мирна и справедлива Колумбия”. На свой ред Белтран заяви: „Вдъхновява ни надеждата на нашия народ да се сложи край на конфликта”.
Освен делегациите в хасиендата присъстваха над 150 официални гости от различни страни и около 60 журналисти.
Предвидено е започващият сега първи официален кръг от преговорите, за които никой не си прави илюзията, че ще са лесни, да продължи 40 дни. Гаранти на диалога освен домакина Еквадор са също и Венесуела, Куба, Норвегия и Чили – страните, които гарантират и мирния процес с FARC.
Първите неофициални контакти между Богота и ELN, подготвили сегашната среща, започват през 2014-та година. Провеждат се и няколко консултативни срещи чрез посредници на териториите на Еквадор, Бразилия и Венесуела. За първи път публично е оповестено, че се действа за мирен диалог между колумбийското правителство и ELN през март 2016 г., когато се дава гласност и на един предварителен документ от 6 точки, който служи за нещо като пътен лист в подготовката на предстоящите преговори.
Първоначално бе планирано те да започнат още преди три месеца, но тогава стартът беше осуетен, защото двете страни не успяха да постигнат компромис по взаимните си условия. Правителството искаше ELN първо да освободи един конгресмен и един войник, които беше отвлякла, а ELN пък настояваше властите да направят първата крачка, като освободят двама хвърлени в затвора нейни членове. В крайна сметка и заложниците, и затворниците бяха освободени, което най-после отпуши началото на преговорите сега край Кито.
Сред присъствалите на церемонията в хасиенда Кашапамба беше и вътрешният министър на Колумбия Хуан Фернандо Кристо, чийто баща – сенаторът Хорхе Кристо, е бил убит от ELN през 1997 г. През 2015 г. семейство Кристо осъди колумбийската държава да му изплати обезщетение и да се извини публично заради това, че не е осигурила защита на сенатора. Година по-рано един от бившите водачи на ELN Херардо Бермудес с партизанското име Франсиско Галан поднесе извинения за убийството на Хорхе Кристо по време на форум за мир.
Министър Хуан Фернандо Кристо заяви сега пред медиите в Кашапамба, че без прошка в Колумбия няма да се възцари мир и добави: „Искам да вярвам, че ELN вече е решила да се откаже от насилието в името на нашите деца и дано да е така”.
Като се има предвид колко сложни бяха преговорите с другата партизанска групировка FARC, протичали в Хавана, и как сключеното с нея мирно споразумение дори беше отхвърлено на референдум през октомври м.г., заради което после се наложи да се предоговаря, прогнозите за диалога с ELN не вещаят по-лесен и бърз процес. Но всички наблюдатели отчитат позитивно самия факт на стартирането на вече официален диалог. Той бе подкрепен и от представители на колумбийски социални движения и граждански организации, които специално пристигнаха в Кито и организираха свой форум за целта.
И за FARC, и за ELN се смята, че са започнали действията си през 1964 г. Но ако близката до Колумбийската комунистическа партия FARC продължава традициите на селските отряди за самоотбрана, възникнали в десетилетието (1948-1958 г.) на ултрадесен терор, известно като „Виоленсия” („Насилие”), то ELN е с по-различен произход. Създават я група колумбийски студенти, обучавали се в Куба и заразени от примера на Кубинската революция.
Те се завръщат в Колумбия с намерението да реализират идеята на Че Гевара за „партизанско огнище”, което според него е достатъчно условие за разпалване на революция. Към студентите се присъединяват и свещеници, които следват заклеймената от Ватикана „теология на освобождението” – тя допуска християни и свещенослужители да прибягват до оръжието, ако само такъв е начинът да се защитят бедните от потисничеството и ако това служи на социалната справедливост.
Цяла лява Латинска Америка почита като герой колумбийския свещеник Камило Торес, който влиза в ELN и загива още в първия си бой през 1966 г.
Най-дългогодишният командир на ELN, останал начело на групировката до смъртта си през 1998 г., също е свещеник – това е испанецът Мануел Перес Мартинес, масово наричан „попа Перес”, въпреки че партизанското му име е Команданте Полиарко.
Впрочем, вероятно не е случайно, че сега мирните преговори с ELN стартираха в имение, собственост на Ордена на йезуитите, към който принадлежи настоящият папа Франциск, аржентинец по националност. Казват, че дълбоко в сърцето си той симпатизирал на „теология на освобождението“, с много от чиито идеи пряко кореспондират собствените му социални послания.
Териториите, в които най-често развива дейност ELN, обединяваща днес около 3000 бойци, са в труднодостъпни планински и гористи местности край границата с Венесуела. Има сведения за контакти между нея и значително по-многочислената FARC (в момента – около 17 500 души), която действа в други райони на страната. Но двете формации никога не са координирали акциите си и винаги са имали различия в идеите и в методите си.
Сходното помежду им е, че в своите зони на контрол реално са изпълнявали функцията на местна власт и са се старали да приобщават населението към своите морални и идейни норми. Това е и една от трудностите пред евентуалното реинтегриране на досегашните бойци в политическия живот, тъй като ще им се наложи да се вписват в една отричана от тях социална, икономическа и политическа действителност.
About The Author
