Местен референдум във вpъзĸa c инвecтициoннo пpeдлoжeниe зa дoбив и пpepaбoтĸa нa злaтo ще бъде проведен в град Трън заедно с предсрочните парламентарни избори на 26 март. Решение за това бе взето на заседание на местния общински съвет по предложение на кмета на града Станислав Николов. С абсолютно мнозинство от 11 гласа „За” съветниците решиха на жителите на общината да бъде зададен въпросът: „Cъглacни ли cтe Oбщинa Tpън дa нe oдoбpявa ycтpoйcтвeни плaнoвe, пpeдвиждaщи дoбив и пpepaбoтĸa нa пoдзeмни бoгaтcтвa?“.
Инвестиционното намерение на „Евромакс сървисис” (част от групата на „Асарел – Медет”) към малката гранична община с около 4000 души население включва два участъка с обща концесионна площ от 19,25 кв.км, като откритите рудници и хвостохранилища се предвижда да заемат 2100 дка. Част от територията на северния участък попада в две зони по НАТУРА 2000, обявени за защита на дивата флора и фауна в планината Руй.
До предложението за референдум се стигна след недоволство на граждани и екологични организации. В града бе сформирано и гражданското сдружение “Трън”, което си поставя за цел да запази природата, биоразнообразието и традиционния поминък на местните. Според сдружението развитието на добива и преработката на подземни богатства може да окаже значително негативно въздействие върху природната среда и здравето на хората. По този начин биха били засегнати и даденостите, които са основа за развитие на „алтернативен туризъм, производство на екологично чисти храни, образование и дейности на открито”.
Бивши служители в местната мина „Злата”, закрита през 90-те, пък учредиха инициативен комитет „Трънчани за бъдеще на Трънския край” и внесоха подписка в общината в подкрепа на инвестиционното намерение. Според тях миналото и бъдещето на града са свързани със златодобива.
Против провеждането на референдум се обявиха от Българската минно-геоложката камара (БМГК), на която е член и фирмата инвеститор. Според изпълнителния директор на камарата Иван Андреев, допитването до хората „ще провокира още повече популизъм и противопоставяне, което може да доведе до игнориране на експертните мнения”. Ето защо решението на бъдещето на общината по думите на директора на браншовата организация трябва да бъде оставено на експертите, а не на „широка маса неангажирани със спецификата на материята граждани”.
Притесненията на представителите на минната индустрия от думата на гражданите не са без основание. През 2011 г. на местен референдум община Горна Малина отхвърли с мнозинство от 89,6% разкриването на нови мини и кариери. Преди две години подобен референдум се проведе и в Радомир като отново около 90% от участвалите бяха против разкриването на нови мини, но поради недостатъчната избирателна активност от 41% решението не беше задължително. Местният общински съвет все пак взе решение да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на полезни изкопаеми.
About The Author
