Демократите са съпричастни с много от политиките на Тръмп

Майкъл Сайнато, Observer

Елитът на демократическата партия в миналото активно е участвал, а в някои случаи остава ангажиран с някои от политиките и плановете, които администрацията на новия президент Доналд Тръмп се опитва да прокара – въпреки опозиционната реторика.

В края на януари лидерът на демократическото малцинство в Сената Чарлз Шумър обяви плановете на Тръмп за изграждане на стена на границата с Мексико за „разделящи и ненужни“. През 2006 г. обаче Барак Обама, Хилари Клинтън, Джо Байдън, Чарлз Шумър и 20 други демократи в Сената гласуваха закона Secure Fence Act, който предвижда изграждане на физическа бариера по мексиканската граница. Бърни Сандърс, който тогава бе член на Камарата на представителите, гласува против закона. Оградата така и не бе довършена, тъй като Конгреса не успя да осигури нужното финансиране. В подписания от Тръмп указ за изграждане на граничната стена се изтъква, че заповедта в съответствие с приетия по времето на Буш закон.

Същият указ разширява приоритетите на правителството по отношение на депортирането. Институциите и инструментите, които Тръмп ще използва в това отношение, бяха развити от предшественикa му. Между 2009 и 2015 г. от САЩ бяха депортирани 2.5 млн. души – повече отколкото по време на който и да е друг президент на страната. Заради тези рекорди про-имигрантските активисти наричаха Обама „главнокомандващият депортатор“.

Тръмп започна да отнема федералното финансиране на т.нар. градовете-убежища, които отказват да преследват имигрантите без документи. Много от тези градове, като например Болдър в щата Колорадо, се обявиха за „убежища“ в протест срещу политиката на администрацията на Обама по отношение на имиграцията.

Елитът на демократическата партия се представи като крайно възмутен от плановете на Тръмп да създаде регистър на мюсюлманите. Този критицизъм обаче липсваше в периода 2001-2011 г., по времето на Буш-младши и Обама, когато действаше подобен регистър. Демократическата върхушка най-малко е била пасивен съучастник, а понякога и активен привърженик на стигматизирането на мюсюлманската общност като подозрителна и заслужаваща постоянно наблюдение.

Наскоро The Intercept запита няколко технологични компании дали биха участвали в създаването на национален регистър за мюсюлмани – фирмите отказаха да отхвърлят такава възможност. Списъци с потенциални терористи вече са създавани от различни държавни агенции в САЩ – от черни списъци, забраняващи пътуването със самолет, до списъка базата с данни Terrorist Identities Datamart Environment на разузнавателните агенции. Тези списъци многократно са били критикувани заради включването на хора по нелепи причини. Имало е и случаи, когато в списъците с потенциални терористи са включвани и 7 месечни бебета.

Републиканците заплашват да използват мнозинствата си в двете камари на конгреса, за да отменят закона за достъпно здравеопазване, известен като „Обамакеър“. Това действие може потенциално да остави милиони хора без здравни осигуровки и да предизвика рязко поскъпване на премиите за здравните застрахователи. Първоначалната цел на „Обамакеър“ бе да въведе в САЩ система на универсално здравеопазване. Но през 2009 г. демократите приеха предложение на сенатор Чарлз Шумър, което направи отстъпки на застрахователната индустрия. Така „Обамакеър“ се превърна по-скоро в социализирана програма за застрахователните компании и остави над 30 млн. души без осигуровки. Тези отстъпки направиха здравната реформа по-уязвима, отколкото ако демократите бяха намерили политическа воля да създадат програма, даваща приоритет на здравното осигуряване за американците, а не интересите на застрахователната индустрия.

За да развият сериозна опозиция срещу президентството на Тръмп и доминирания от републиканците Конгрес, демократите трябва да признаят как собственото си политическо малодушие и съмнителни политики доведоха до загубата им на Белия дом. Доналд Тръмп е последствие от един политически елит, обсебен от влиянието на корпорациите и богатите. Макар политическата риторика и театрални сцени да представят силно поляризиран политически климат между демократи и републиканци, и двете политически партии показват дисфункция и склонност за отстъпки, които разочароват избирателите.

Последвалото от това негодувание срещу естаблишмента проправи пътя за победа на аутсайдер като Тръмп. За това спомогнаха и Националния комитет на Демократическата партия и кампанията на Клинтън, които отначало използваха връзките си в пресата, за да издигат Тръмп като удобен опонент, срещу когото изборната победа би била лесна. Осъзнаването на миналите грешки на Демократическата партия е жизненоважно за разработването на план за възстановяване, но засега демократическият елит остава въвлечен в политиките на администрацията на Тръмп, на които твърди, че се противопоставя.