В долните редове ще стане дума за няколко известни факта. И други не толкова такива.
На 17 януари депутатът от ГЕРБ Кирил Добрев внася в деловодството на Народното събрание законопроект за чистотата на българския език. Случва се не само 2 дни преди клетвата на новия президент Румен Радев, ами и 10 преди финала на мандата на НС. Работните дни на парламента са 5.
Депутатът Добрев предлага в закона ред глупости, като например оперите да се пеят на български. Не само това, ами и законопроектът е написан с умопомрачителни правописни грешки. Каква по-прекрасна дъвка за медиите?! Заизнизват се часове, страници и терабайти с репортажи, коментари, изводи и обобщения по повод тази хаховска история. Телевизиите дават учителка, която пише „Добър 4” на граматиката на депутата. „Въпросът е дискутабилен”, казва той, а негов съветник, професор, се провиква, че не признава пълния член.
Възбудата е толкова огромна и всеобща, че на 25 януари,
цели 8 дни след внасянето на законопроекта,
централен всекидневник излиза с коментар по темата. Само Радев и Тръмп изпреварват по журналистически интерес умотворенията на депутата Добрев.
Има обаче нещо, което медиите не забелязват. Някои не искат, а други, съобразно все по-ниското качество (като цяло за журналистиката), не могат да забележат. То е, че глупостите на депутата Добрев с нищо не застрашават държава, общество и световен мир – просто не могат да се приемат. Няма как да станат факт. Липсва каквато и да е възможност да се превърнат в закон. В операта няма да се пее на български, Мадона не ще срича а, б…. Проектът няма никакъв шанс, защото за 5 работни дни не може да бъде приет. Теоретично е възможно, само ако всички партии в НС си нямат друга работа, скоростно вземат текстовете, прекарат ги през комисии, единодушни са по тях, минават две четения, а даже и извънредното заседание, което се проведе във вторник, му посветят…. Законът няма как да бъде приет и в следващия парламент, защото всяко НС започва на чисто, депутатските творения – и умни, и глупави, ако не са приети окончателно, се нулират.
Цели 8 дни (а може и още) медии и публика се занимават с абсолютно безобидна глупост. Все едно Цецо да влезе в парламента и да възвести „Явявам се вам…”, след което да потекат съответните религиозни заключения.
Във въодушевлението не е забелязан и още един факт – вносителят Добрев е анестезиолог, дори бе зам.-министър на здравеопазването при първия кабинет на ГЕРБ. Законопроектът е внесен лично от него, от нито един друг колега (практиката е да се депозират колективно). Винаги е крайно подозрително, когато един човек тръгне да върши работа, която въобще не му е по занаята и образованието. Но това в случая има малко значение.
Голямо значение има обаче фактът, че по същото това време, докато Тръмп хока американките, Радев реди правителство, а репортерки громят правописа на анестезиолога Добрев, българският парламент приема окончателно ред важни закони – сред тях за устройство на територията и за концесиите. В последните часове от мандата скоростно се гласуват финални текстове, по които се спореше 8-9 месеца. Нито шум, нито гък, нито грам внимание към тях… Тишина по толкова важни закони… А ето го и резултатът: „Текстове на закона позволяват да не се спазват концесионните договори и
концесионерът вечно да използва изградени съоръжения,
когато те са купени от него. Допуска се актуализиране на концесионните договори и увеличаване стойността на концесията до 50% от договорената, включително при строителство, без да се увеличава концесионното възнаграждение”, алармира „За да остане природа в България”, след като закона за концесиите вече беше приет. И призова Радев за вето.
Дали депутатът от ГЕРБ Добрев нарочно предизвика истерията с езика, или притежава самобитни законотворчески качества, няма как да се разбере. Факт е обаче, че циркът измести важното. Търкулна се една простотия и… си намери похлупак.