В понеделник бе дадено началото на нова серия преговори за разрешаване на сирийския конфликт. Разговорите, провеждащи се в столицата на Казахстан Астана, се осъществяват с посредничеството на Русия и Иран, които подкрепят сирийското правителство, и Турция, която подкрепя въоръжената опозиция. Последните преговори между правителството и опозицията, които се провеждаха под егидата на ООН в Женева, пропаднаха в началото на миналата година. Продължаващият шеста година конфликт е отнел живота на 300 хил. души и е принудил други 11 млн. да напуснат домовете си.
За разлика от предишните опити за преговори, този път делегацията на опозицията е съставена предимно от представителите на въоръжени групи, действащи на територията на Сирия. От срещата са изключени „Ислямска държава“ и други джихдисти като „Джебхат Фатах аш-Шам“, известни доскоро като „Фронт ан-Нусра“. В Астана обаче присъстват делегати на други сунитски ислямистки групировки като подкрепяната от Саудитска Арабия „Армия на исляма“. Лидерът на групировката Мохамед Алуш, който наследи покойния си брат на тази позиция, е заявил пред BBC, че ще отиде в Астана, за да „сложи край на престъпленията“ на правителството и съюзниците му.
Друга голяма въоръжена групировка – „Ахрар аш Шам“, отказа да прати делегация в Астана, макар да се счита за близка с един от организаторите на срещата Турция. Ислямистката групировка аргументира отказа си с военните действия в областта Вади Барада. От края на декември сирийската армия с помощта на ливанската „Хизбула“ се опитва да изтласка от там въоръжените групировки, сред които и части на вързаната с „Ал Кайда“ „Фатах аш-Шам“. Целта на правителството е да възстанови водоснабдяването на Дамаск. Вече цял месец около 5.5 млн. жители на столицата и околностите ѝ нямат нормален достъп до питейна вода, след като изворите, намиращи се във Вади Барада, първо бяха замърсени с дизелово гориво, а след това и повредени. Правителството и въоръжените групировки се обвиняват взаимно за ситуацията, а ООН констатира, че спирането на водата за Дамаск може да се счита за военно престъпление.
Трудностите пред преговорите в Астана проличаха още в началото, тъй като спорове за това кой трябва да произнася речи забавиха процедурите с 40 мин. Тъй като представителите на опозицията и правителството отказват да преговарят директно, разговорите ще се водят от Турция и Русия от името на двете страни. Правителствената делегация също така обяви, че ще говори само с представителите на Русия и Иран, но не и с тези на Турция.
Организаторите подчертават, че преговорите не могат да доведат до цялостно политическо решение на конфликта. Двете страни ще разговарят основно за спазването на договореното на 30 декември примирие, осигуряването на хуманитарна помощ и размяната на пленници. Основната група, представляваща политическата и въоръжена сирийска опозиция – Върховния преговорен комитет, заявява, че вижда разговорите в Астана като „предварителна стъпка“ към подновяване на преговорите за политическо разрешаване на конфликта в Женева.
Александър Мусиенко, съветник на руската делегация в Казахстан, коментира пред Reuters, че разговорите са стъпка в един дълъг процес. „Несъмнено проблеми като тези не могат да бъдат решени за един ден“, отбелязва той. Представители на казахстанското външно министерство са коментирали пред медиите, че очакват преговорите да приключат до вторник по обяд.
Ръководителят на сирийската правителствена делегация Башар ал-Джафари коментира, че целта е да се закрепи крехкото примирие като предшественик на широко политическо решение. Говорителят на опозиционната делегация Яхия ал Ариди също е потвърдил пред Reuters, че политическите преговори не са в дневния ред на преговорите.
Срещата в Астана е изпитание за крехкото сътрудничество между Русия и Турция по отношение на Сирия. Двете страни имат противоречащи си позиции по ключови въпроси като това дали сирийския президент Башар Асад да остане на власт. Турция не само подкрепя и въоръжава опозиционни групировки, но и през миналата година нахлу в Северна Сирия, за да изтласка ИДИЛ от граничните територии и да попречи на кюрдите да обединят контролираните от тях територии.
Подчертавайки взаимното недоверие между Дамаск и Анкара, Джафари заявява, че тези преговори са само между сирийци, и Турция няма роля в тях. „Турция нарушава суверенитета на Сирия, така че няма как да има сирийско-турски диалог“, заявява той. По сирийската национална телевизия бе специално подчертано, че делегацията на Дамаск не се е срещала с турски официални лица. През последните дни сирийската армия с подкрепата на руски въздушни удари започна да се придвижва към град Ал Баб, който водената от Турция коалиция вече няколко седмици неуспешно се опитва да завладее от силите на ИДИЛ.
На разговорите присъства и пратеникът на ООН за Сирия Стафан де Мистура, което дава надежди на някои наблюдатели, че срещата в Астана наистина може да спомогне за подновяване на мирните преговори в в Женева. „Разговорите в Астана донякъде са неизвестна величина. Но ако те спомогнат за подновяване на мирния процес под егидата на ООН, ролята им ще е конструктивна“, коментира пред Reuters представител на ООН, пожелал анонимност.
Срещата в Астана също така демонстрира загубата на влияние на Запада върху процесите в Близкия Изток. Макар Москва и Анкара да отправиха покана към Вашингтон да прати представител на срещата, тя бе отказана от новата президентска администрация в САЩ. Посланикът на САЩ в Казахстан все пак присъства на преговорите като наблюдател.
Съпротивата на Турция вероятно е причина на срещата да не бъдат поканени представители на сирийските кюрди и водените от тях „Сирийски демократични сили“ (СДС), които са една от най-важните военни сили в конфликта. „Въпреки всички победи, които постигнахме срещу терористите от ИДИЛ в Северна Сирия, бяхме изключени от разговорите в Астана. Поради това всякакви резултати от тези преговори няма да са обвързващи за нас“, се заявява в обръщение на водената от кюрдите коалиция. Кюрдите не бяха допуснати и до преговорите в Женева.
Съпредседателят на кюрдската партия Демократичен съюз Салих Мюслим коментира пред ARA News, че СДС са един от ключовите играчи, чиято подкрепа ще е нужна за всякакво трайно споразумение. „Един от приоритетите ни е да се стигне до примирие, за да се спре кръвопролитието в Сирия. Това би било най-голямото постижение, което би могло да бъде постигнато в Астана. Цялостно решение за сирийската криза обаче не би могло да дойде от там. Истинското политическо решение трябва да дойде от центровете на власт в Сирия“, добавя кюрдският лидер.
About The Author
