Сметната палата публикува в сряда финалния си одит на финансовата активност на партиите през 2015 г., най-значителна част от която идва от държавната субсидия в размер на 35,8 млн.лв., разпределена между 28 партии. На изборите през 2014 г. само 10 партии минаха бариерата от 1%, която им дава право на субсидия, но цели 34 формирования си поделиха тези средства, поради участието си в състава на коалиции.
Някои от тях почти не изпълняват роля в публичния дебат и са слабо или никак познати на избирателите: НПСД от Реформаторския блок (Корман Исмаилов), ЗНС от „България без цензура“, друг земеделски съюз плюс три комунистически партии в „БСП лява България“. Шест партии, които са получили субсидия са с толкова ниска активност, че сметната палата е преценила, че няма нужда да ги одитира – например, Партията на българските жени от коалиция ББЦ с под 10 хил.лв. разходи за годината.
Одитът не открива сериозни нарушения на закона – една партия забравила да отчете 1700 лв. членски внос; девет други закъснявали с повече от три месеца при плащането на наемите на предоставените от държавата (и общини) имоти, а някои използвали помещенията заедно с трети лица, което поражда съмнения за извършвана търговска дейност.
Въпреки че не разкрива шокиращи нарушения, докладът показва някои тенденции, които си струва да се очертаят.
Богатите стават по-богати
Около 89% от средствата на партиите идват от държавната субсидия, но тъй като тя е пряко обвързана с броя на гласовете, логично се концентрира в най-големите партии, задълбочавайки предимството им спрямо останалите. Това предизвиква и обществено недоволство, което се изрази в гласуването на референдума през ноември, когато мнозинството от хората подкрепиха намалението на субсидията 11 пъти. Това обаче би увеличило неравенството между партиите още повече, тъй като с достатъчни средства биха разполагали само най-големите и онези със сериозно бизнес лоби зад тях. Вместо това би могло да се постави таван на субсидията, който ще ограничи само първите 4-5 партии и коалиции, които и без това не успяват да похарчат средствата си и ги даряват или държат на влог.
В долната графика се вижда голямата разлика в приходите на най-богатите партии – онези, които разполагат с около 1 млн.лв. и повече:
Пари на влог?
Част от партиите показват смущаващи разлики между приходите и разходите си. Едни получават солидна субсидия за партийна дейност, но предпочитат да не я харчат – поради липса на активност, стремеж към събиране на лихва или други подобни. Това явление може да се ограничи, ако субсидиите не се дават безусловно, а на годишна или двугодишна база (какъвто е цикълът на изборните кампании). Ако не ги усвоиш, те се връщат в държавния бюджет.
ВМРО (50%) и ББЦ (40%) са относително големите партии, които са спестили най-много. Две от комунистическите партии в състава на коалиция “БСП лява България” са толкова изчезнали, че не са успели да похарчат по над 60% от субсидията си, въпреки скромния ѝ размер от 83 хиляди лева.
Не по-малко проблемни са партиите, които харчат значително повече, отколкото получават. Лидери тук са ДПС, ГЕРБ и БСП, които очевидно харчат заделени в предходни години средства.
Веднага след тях е вече изчезналата НДСВ, която има едва 24 хиляди лева приходи и загуба в размер на… 950%. Причината за това е фалитът на КТБ, откъдето се изпари и значителен негарантиран влог на партията, основана от Симеон Сакскобургготски.
Сред партиите с подчертано отрицателни салда отново се открояват членове на коалицията около БСП: ДСХ и Евророма с разходи надхвърлящи с 80% приходите. Втората партия явно е изпитала затруднения, защото закъснявала два месеца да плаща наем за единственото предоставено от община помещение в размер на 7 лева.
В долната графика се виждат най-отчетливите аномалии в салдото на партиите – в синьо е разликата между приходи и разходи, а в червено – процентно измерение на разликата спрямо приходите:
Партии без членове
Някой партии нямат реална членска маса и съществуват само в телевизора. Други просто предпочитат да не събират членски внос, вероятно защото хората просто не постъпват в тях, за да плащат. Особено се откроява БСП, която с близо 1,5 милиона лева от членски внос е събрала повече от всички други партии взети заедно. ГЕРБ са едва трети с 281 хил.лв.
Партии, смятани за елитарни, като ДСБ и ДБГ, събират нищожен членски внос – съответно 12 и 3 хиляди, същото важи и за националистическите и популистки (НФСБ, ББЦ) формации, като “Атака” няма никакви приходи по това перо. В графата “нула” попадат също Гергьовден, БНД, Движение 21, БЗНС, Глас народен и др. АБВ на Георги Първанов пък е събрало впечатляващите 76 лева от членовете си.
Липсата на приходи от членски внос прави партиите по-зависими от държавната субсидия, а привържениците – по-слабо ангажирани с провежданата от тях политика. Единствено БСП и БДЦ формират значителен процент от приходите си по този начин – над 20%.
На графиката в синьо се виждат приходите в лева от членски внос на част от партиите, а в червено – процентното им съотношение спрямо всички приходи:
Политически партии или благотворителни организации
Някои от партиите използват субсидията си, за да извършват преразпределителна дейност като даряват средства за различни социални каузи. Девет партии са направили дарения за близо половин милион лева. По принцип, партиите трябва да се борят за политически промени, а не да се занимават с благотворителна дейност – иначе биха се регистрирали като фондации.
Много по-логично е членовете и симпатизантите, които имат финансови възможности, надхвърлящи членския внос, сами да даряват средства на партиите, за да защитават техните каузи. Само половината от одитираните партии обаче са получили такива дарения в общ размер на 921 хил.лв. Прави впечатление, че половината от тези средства се дължат на партии, смятани за леви, т.е. за представители на хора, които имат по-скромни възможности.
Общата сума на даренията е незначителна дори при положение, че средства могат да даряват само физически лица и до 10 хил.лв. На практика, този таван почти не се достига, а някои партии го заобикалят като набират фиктивни дарители. Въпреки това, данните показват, че никоя голяма формация не може да разчита на този канал, за да финансира дейността си. При АБВ той наистина носи цели 15% от прихода, но това явно е компенсация за липсата на членски внос.
В графиката по-долу може да се видят партиите с относително голям приход от дарения и процентното им съотношение спрямо бюджетите им за годината:
От одита става ясни няколко обезпокоителни тенденции. Преди всичко, у нас съществуват немалко фиктивни партии, които нямат реална политическа дейност, но успяват да получат средства, участвайки в широки коалиции или разчитайки на познато на публиката лице. Част от политически активните партии пък използват средствата си за несвойствени неща – банкови влогове или дарителство за спортни обекти, например.
Зависимостта им от държавната субсидия и скромните алтернативни източници на финансиране е индикатор за тяхната отдалеченост от избирателите и дори членския им състав.
About The Author
