Българското национално радио е изпратило искане до КЗК за образуване на производство срещу “Музикаутор” и налагане на глоба върху организацията за колективно управление на авторски права заради злоупотреба с монополното му положение на пазара. На свой ред от дружеството предупредиха, че са подали 80 сигнала за неправомерно използване на музика от техния репертоар до СЕМ и заплашиха радиото с глоба между 3 и 20 хиляди лева за всеки от случаите.
От началото на годината в ефира на БНР не звучат съвременни български и чуждестранни изпълнители, тъй като “Музикаутор” едностранно прекрати договора си с радиото, което отказа да удовлетвори искането за над три пъти по-голяма сума за 2017 г. Според сайта на дружеството то управлява 95% от световния музикален репертоар за България. За да компенсира ограничените музикални ресурси, общественото радио залага на освободени от авторски права класически изпълнения, джаз и автентичен фолклор. В допълнение в ефира се въртят изпълнения на български и чуждестранни музиканти, които вече предоставиха свои парчета за безвъзмездно ползване на БНР.
Досега общественото радио плащаше 1% от цялата субсидия, която му се отпуска от държавния бюджет, както и 4,55% от приходите от реклама. Над 40% от сумата, която “Музикаутор” събира от всички радиа през последната година, идва от бюджета на БНР, а останалите се падат на частните радиостанции, които заделят за целта 4,4% от приходите си. Според новото предложение на организацията за колективно управление на права БНР трябва да плаща същата ставка, каквато и частните радиа, въпреки че музиката играе значително по-малка роля в неговите програми. Най-голям дял, около 9% от аудиторията, има програма „Хоризонт“, чийто профил е преди всичко информационен.
Това означава увеличение на дължимата сума от 487,768 лв. (без ДДС за 2016 г.) до 1,566,692 лв. или повече от 3 пъти. От ръководството на радиото определиха това искане като “рекет” и на свой ред предложиха да отделят допълнителни 20% за авторски права, т.е. близо 100,000 лева повече. От “Музикаутор” не приеха тази оферта, като заявиха, че биха се съгласили увеличението да стане плавно в продължение на 5 години. Но те не са готови да отстъпят от въпросния процент от всички приходи на радиото.
В жалбата си до КЗК генералният директор на БНР Александър Велев посочва, че държавната субсидия не може да се разглежда като “приход”, подобен на онзи от реклама в частните радиа. БНР се субсидира от централния бюджет, за да изпълнява специфичната си обществена мисия, да достига до всички граждани, да съхранява и попълва огромния си фонд, да създава собствени културни произведения и да реализира други непазарни дейности, които не са зависими от авторските права върху музикални дейности, но от средствата за които “Музикаутор” сега иска процент. В допълнение към общественото радио не може да се предявяват претенции, както към частните станции, с мотива за “равнопоставеност”, защото то има законово ограничение за времетраенето на рекламите и не е поставено в условия на свободна конкуренция спрямо тях.
“Музикаутор” е една от няколкото монополни организации за колективно управление на авторски права, създадени съгласно чл.40 на Закона за авторското право и сходните му права (ЗАПСП), която урежда правата за авторите на музика и текстове. Съгласно закона “тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите, между носителите на права, след като удържат необходимото за своята дейност”. Разходите за административната издръжка на “Музикаутор” според последния публикуван отчет от 2014 г. възлизат на 19,16% от приходите или 860 хиляди лева без ДДС. Близо 30% от тези разходи, които не се контролират публично, са осигурени от БНР и БНТ, т.е. в голямата си част от данъкоплатците.
Авторски права или просто рекет?
БНР “използва медийното пространство, за да обвинява Музикаутор в рекетьорство” – обясни Васил Гюров, автор на музиката на песента “Директор на водопад”, а понастоящем директор в “Музикаутор”. И за да подчертае, че и дума не може да става за рекет, той добавя: “БНР няма да издържи още дълго време на този режим.”
Общественото радио обаче не е нито първо, нито само в обвиненията за рекет от страна на организациите за управление на авторски права.
Същия термин по отношение на настоящия казус използваха и от Министерството на културата. “От „Музикаутор“ разчитат, че държавата няма да позволи БНР да фалира. Това граничи с рекет към данъкоплатците” – коментира и бившият социален министър Ивайло Калфин. Като „изнудване и рекет“ определиха дейността на орзанизацията от Националното сдружение на кабелните оператори, което изпрати писмо в знак на солидарност до БНР.
Именно Министерството на културата обаче създаде условия за подобен рекет, когато през 2011 г. определи “Профон” и “Музикаутор” за единствените организации, които имат право да събират пари за авторски права – едните за изпълнителите и продуцентите, а другите – за авторите на текстове и музика. Такса към тях се заплаща за звученето на музика на всякакви публични места – заведения, стадиони, фитнес зали, таксита, маршрутки и дори интернет. Кафенета с 1 звезда и 50 места, например, са дължи годишно 820 лева на двете организации.
“Музикаутор” иска и 8,73% от приходите от публичните концерти, дори и с благотворителни цели, както и 4,25% от приходите на всяко събитие, на което има съпровождаща музика. Ако някоя община организира безплатно събитие, тя пак дължи 8,73% от бюджета му.
През 2012 г. съдът отхвърли иск за 100,000 на “Музикаутор” спрямо община Каварна за организираните от нея концерти. Тогава организацията трябваше да плати съдебните разноски на общината и да понесе обвиненията на тогавашния кмет Цонко Цонев, който обяви представителите ѝ за… рекетьори.
About The Author
