В 12 без 5 : Обама промени закон за кубинските имигранти

Прословутите мерки „сухи крака-морки крака” отиват в историята. Така се ликвидира един от най-политизираните и оспорвани подходи на САЩ в подклаждане на бягствата от Острова на свободата и в привилегированото третиране на кубинците пред останалите латиноси

С промените, анонсирани от Обама, саловете с кубинци във Флоридския пролив очевидно ще започнат да изчезват
С промените, анонсирани от Обама, саловете с кубинци във Флоридския пролив очевидно ще започнат да изчезват

Буквално в 12 без 5 преди края на мандата си и преди идването на власт на многократно деклариралия антиимигрантската си обсесия Доналд Тръмп, все още действащият президент на САЩ Барак Обама направи радикална промяна в закона, който предоставяше приоритетно американско убежище на кубинските имигранти. Обама отмени онези клаузи от него, които бяха известни като мерките „сухи крака- мокри крака”. Те третираха кубинците значително по-облагодетелствано от останалите латиноамерикански преселници, добрали се до САЩ.

Първоначалният закон, приет още през 1966 г., предвиждаше всеки пристигнал в САЩ по легален начин кубинец да получава след година и един ден  право на постоянно пребиваване. Една вълна от масови бягства на кубинци, потеглили през 1994 г. със салове към разположената само 90 мили от острова им Флорида, доведе до допълване на закона с поправки, които бяха приети през 1995 г., по времето на президента Бил Клинтън.

Допълненията станаха известни като мерките „сухи крака-мокри крака”. Според тях автоматично право на подслон получаваха всички кубинци, стъпили на американския бряг, тоест докоснали го със „сухи крака”, независимо дали по легален или нелегален начин. Освен това получаваха и още бонуси – незабавно разрешение за работа, сериозна финансова помощ, а след една година можеха да искат постоянно пребиваване.

Само онези, чиито салове или лодки биваха засичани от американската брегова охрана във водата, тоест имаха „мокри крака”, се връщаха обратно в Куба.

Над 20 години тези мерки предизвикваха остри спорове, а водеха и до трагедии. От една страна, Куба не спираше да протестира, че това бе открито подстрекаване на гражданите ѝ към опасни морски авантюри. Факт е, че немалко „салджии” (balseros) намериха смъртта си във Флоридския пролив, предприемайки такива рисковани пътешествия. Често причината за човешките жертви бе не в природните изпитания,  а в опитите на кандидат-имигрантите да избягат от американската брегова охрана – за да не попаднат в категорията „мокри крака” и да не бъдат върнати обратно на острова си.

"Салджиите" обикновено бягаха от бреговата охрана на САЩ, за да не попаднат в категорията "мокри крака" и да не бъдат върнати на острова си. Това понакога водеше до трагични инцденти
„Салджиите“ обикновено бягаха от бреговата охрана на САЩ, за да не попаднат в категорията „мокри крака“ и да не бъдат върнати на острова си. Това понякога водеше до трагични инциденти

Големи критики идваха и от други латиноамерикански държави и общности, чиито представители, решили да потърсят по-добър живот в САЩ, срещаха много по-негостоприемно третиране, отколкото кубинците. Нелегалното влизане в САЩ на всички останали латиноси – било то „мокро”, или „сухо”, и до днес неизменно води най-малкото до депортация, ако не и до по-драстични американски санкции.

Тези "салджии" от Хаити, потеглили да търсят по-добър живот в САЩ, с нищо не са по-различни от кубинските си събратя, но американската мигрантска политика никога не е била благосклонна към тях
Тези „салджии“ от Хаити, потеглили да търсят по-добър живот в САЩ, с нищо не са по-различни от кубинските си събратя, но американската мигрантска политика никога не е била благосклонна към тях

Именно този двоен аршин бе отменен сега от Обама. Той представи решението си като поредна стъпка в нормализацията на отношенията с Хавана и предупреди: „Оттук-нататък гражданите на Куба, които се опитат да влязат нелегално в САЩ и които не могат да претендират за убежище по хуманитарни причини, ще бъдат връщани в Куба в съответствие със законите на САЩ и с приоритетите в прилагането им. Вземайки това решение, вече ще третираме кубинските мигранти по същия начин, както и мигрантите от други страни. Кубинското правителство се съгласи да приема обратно кубинските граждани, които ще бъдат задължени да се върнат в Куба, както и досега приемаше връщането на мигрантите, спрени в морето.”

Маями скоро ще отвикне от посрещането по плажовете си на такива "сухи крака"
Маями скоро ще отвикне от посрещането по плажовете си на такива „сухи крака“

Интересното е, че за отмяната на „сухи крака-мокри крака” от доста време пледират дори и най-радикалните антикастристки сектори в САЩ, негодувайки, че от тези мерки, приети навремето по откровени политически мотиви, всъщност се възползват не противници на властта в Хавана, а просто икономически имигранти. Така че сегашното решение на Обама бе приветствано от тях.

Другият любопитен момент е, че заканващият се да спре размразяването с Хавана Доналд Тръмп трудно ще намери мотивация за отмяната точно на това решение на Обама. Защото то всъщност е в унисон с толкова преекспонираното желание на новоизбрания президент строго да ограничи достъпа на латиноамерикански мигранти в САЩ.

Наред с отмяната на „сухи крака-мокри крака” Обама обяви още едно много важно решение – той оповести също, че се слага край на специализираната американска държавна програма, която предлагаше опростени процедури и бонуси специално за намиращите се в чужбина кубински лекари, които поискат да емигрират в САЩ. Реално с тази програма не само се крадяха мозъци от Куба, но се подкопаваше и нейната здравна система, с която Островът на свободата с право се гордее. Отмяната именно на тази програма, както впрочем и на още няколко, насочени към „смяна на режима” в Хавана, са сред основните условия на кубинското ръководство, за да се признае нормализацията на двустранните отношения за реална.

Разбира се, най-важното условие си остава вдигането на антикубинското американско ембарго – търговско, финансово и икономическо, което удря и по интересите на трети чуждестранни партньори на Куба. В САЩ вече има силно лоби, което пледира за такова вдигане, защото то ще е в интерес и на американския бизнес. Включително в Републиканската партия доста влиятелни фигури отправят подобни послания. Засега обаче и самият Тръмп, и номинираният от него за държавен секретар Рекс Тилерсън държат на запазване на ембаргото.

Друго кубинско искане е да се закрие американската военна база в Гуантанамо и територията ѝ да бъде върната на Куба – чувствителна тема, по която все още няма напредък.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар