През пролетта на 2016 г. селското ни стопанство е в шок. В южните райони върлува опасната болест нодуларен дерматит – вирус, който поразява кравите. Хиляди животни се избиват, стопаните протестират, целият им труд и половината живот отива нахалост. Медиите активно се занимават с темата от април до средата на юни – ваксинация, обезпаразитяване, разплакани фермери, строги, но справедливи ветеринарни инспектори…
Особеното при заразата е, че съгласно регламентите (на ЕС)
една заболяла крава води до избиване на цялото стадо.
Т.е. установи ли се наличие на нодуларен дерматит, унищожават се всички животни в контакт с него. Нодуларният дерматит не е опасен за човека, но такива са правилата – заболее ли ти крава, избиват ти примерно всичките 50.
Дори без да си експерт може да установиш, че този факт сам по себе си кара много фермери въобще да не се обаждат на властите, когато животните им покажат признаци на болестта. Никой не иска да му избиват стадото, а колкото по-едър е стопанинът, толкова повече се появява още един заинтересован – държавата. Едно е да унищожиш 20 крави на Иван Петров от Горно Нанадолнище. Друго е да избиеш 2000 крави на едър фермер. За държава като България, където животните са кът, унищожаването на едрите стопанства означава тотално ликвидиране на животновъдството. (Малко данни къде сме в географията – ние имаме към 680 000 говеда, Чехия – 1.3 млн., Дания, в която няма планини – 1.6 млн.).
Заразите по добитъка идват от юг. Гръцките фермери въобще не са толкова стриктни – изядат или заровят заболяла крава, попълват “изрядни” документи за пред ЕС. В Турция пък не се избиват всичките животни. Никой не може да удостовери как точно е влязъл нодуларния дерматит у нас, но е или чрез насекоми, или чрез смесване на животните при пашата (половината граница между България и Гърция е зелена, гора и поляни), или чрез незаконен внос. Първото огнище бе не край границата с Гърция, а в Димитровград, край пазара, което показва, че най-вероятна е третата версия. Случи се в средата на април, а след това вирусът за кратко плъзна навсякъде. Държавата не можеше да осигури ваксини навреме, пръскането закъсня и така бяха поразени хиляди животни.
Месецът е май, мястото – Южна България. Пред нас е Ерол Мустафов (името е сменено, иска да е анонимен). Казва следното: „Цялата работа е големите фирми да установят монопол. Да премахнат нас, малките, да ни ликвидират, за да могат да диктуват пазар и цени. Ще видиш накрая, че
все малки ферми ще пострадат, само на дребните ще им унищожат животните.
Същото стана със синия език – все на дребни риби ликвидираха животните, нито един сега няма да има голям. Нарочно дойде тая болест, чрез тържищата я вкараха, за да уедрят сектора. Уж държавата пази границите, но има силни хора, които могат да организират нелегални канали. Не е шега работата – дори дребният производител изнася мляко и месо, има западни клиенти. Едрите фирми искат да му ги вземат. Те имат и пари, и политически протекции, земеделското министерство е тяхно. А ако не знаете, пари от ЕС се разпределят на глава добитък. По-малко производители, повече средства за „избраните”. Така стоят нещата – за милиони, няма закони, няма болести; нямаш милиони – избиват ти кравите”.
Месецът е декември 2016 г. Медиите отдавна са забравили цялата суматоха, в която активно са участвали. Все пак в равносметка за годината шефът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Дамян Илиев говори пред „Труд”. Радва се, борбата срещу нодуларния дерматит била успешна. Казва: „Фермите с над 100 крави, които бяха засегнати в районите с огнища, са само 2%. Фермите с от 1 до 10 крави са близо 70% от засегнатите. У нас се взеха най-добрите мерки”.
Да повторим – едва 2% от едрите риби по официална статистика са засегнати от нодуларен дерматит. Огромното мнозинство – 70%, са хорица с до 10 кравици, на тях са им избити животните. Другите са с до 100 – все такива, които ипотекират къщи и земи, само и само да могат да направят стопанство. Вирусът някак си се е оказал класов. Нашият приятел Ерол е прав.
БАБХ твърди, че страдат предимно малки ферми, защото били по-немарливи, в едрите стопанства стандартите били по-високи. Проблемът на версията е, че никой не ѝ вярва. Впрочем Илиев с днешна дата признава и още нещо – вирусът влязъл в България чрез тържищата при „нелегално движение на животни от заразените райони в Гърция”.
Никакви комари, никакви природни стихии.
Внесен е от хора и от липсата на контрол (умишлен, неволен или неволно-умишлен).
В 2017 г. проблемите не свършват. Като облак надвисва африканска чума по свинете, този път идва от север. Помните ли Пурко, героят на Тодор Колев? Кожата му пак ще бъде смъкната.
