СУ сменя изпитите по история и български с тестове

В 95% от специалностите се влиза само с матура. Спадащото качество на обучението тласка все повече ученици към чуждестранни университети

Вече дори най-добрият университет в страната не може да запълни субсидираните от държавата места

Приемът в специалност “Право” в най-старото учебно заведение ще бъде улеснен през предстоящата кампания. Това става с промяна в структурата на кандидатстудентските изпити по история и български език и литература, където развиването на тема и интерпретативно съчинение, ще бъдат заменени с изпит в два модула. Първият ще бъде тест, който ще съставя 70% от оценката, а вторият – есе (по БЕЛ) или тема (по история).

След промяната бъдещите юристи ще могат да изкарат положителна оценка от изпита, дори ако са се справили само с тестовата част. Тенденцията за улесняване на приема от страна на Академичния съвет на СУ е с цел да се избегне ситуацията от миналата година, когато след трите класирания през кампанията бяха заети едва 80% от местата държавна поръчка. Незаети бройки имаше в цели 81 специалности, сред които и редовната и задочна форми по право. За тези от тях, за които не са се намерили кандидати до последно, университетът не е получил държавна субсидия.

Все пак правото остава една от последните шест специалности, в които не се влиза само с оценка от матура, която е достатъчна за цели 102 направления в най-добрия български университет. Новият формат на изпита обаче силно наподобява този на матурата по съответните предмети. По този начин Академичният съвет на СУ на практика заобикаля изискванията спрямо т.нар. специалности от регулирани професии, в които трябва да се осъществява прием след успешно положен кандидатстудентски изпит. Подобни затегнати изисквания има и спрямо специалностите “Медицина” и “Фармация”. В тях се влиза с изпити по биология и химия, които отдавна имат тестова част, съставяща половината резултат.

Единствените специалности, в които не може да се влезе с решаване на тест, са трите във Факултета по журналистика и масова комуникация – “Журналистика”, “Връзки с обществеността” и “Книгоиздаване”. До обучение в тях се стига само след изпит по журналистика, който обаче не изисква никакви познания, а само проверява “способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема” в избран от тях жанр и “достатъчен” обем.

Тенденцията за занижаване на изискванията спрямо студентите не само за прием, но и за преминаване в горни курсове се разгръща постоянно в последните 15 години, след като бе въведено субсидирането на университетите на база брой студенти. Софийският университет беше един от последните, който започна да сваля гарда, за да не остане без жизненоважното финансиране. Процесът беше допълнително катализиран от демографския срив през 90-те и увеличаващия се брой български студенти, които следват в чужбина.

Същите тенденции се наблюдават в средното образование в резултат от делегираните бюджети, но ефектът върху висшето е по-трудно проследим, тъй като в университетите няма регулярни международни изследвания, каквито се правят за учениците.

Така българското висше образование попада в спирала на пропадане, излизането от която би изисквало сериозна промяна на политиката спрямо сектора. Поради необходимостта от финансиране и слабата конкуренция постепенно отпадат критериите за прием и продължаване на образованието, което води до общ спад на качеството. Този фактор на свой ред кара още повече ученици да предпочетат следване в чужбина, което допълнително занижава финансирането и конкуренцията.

Единствената мярка, която държавата планира, е да насърчи с допълнителни средства онези направления, които се представят добре в рейтинговата система на висшите учебни заведения. Тази мярка обаче потенциално ще спре пропадането само на най-престижните университети в големите населени места и ще обрече на закриване останалите.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар