Всеки трети студент у нас завършва право, администрация или бизнес специалности

Когато огромната част от професиите не са адекватно заплатени, младите логично се насочват към мениджърските професии

Студентите у нас избягват природните науки, защото рискуват да се окажат със заплата на границата на бедността. Снимка: Wikimedia Commons

Едно от любимите занимания на работодателските организации в България, след това да обясняват колко завишени са заплатите у нас, е да ни убеждават, че сред най-големите ни проблеми е липсата на работна ръка, неосигурявана от бюджетно субсидираната система на висшето образование. Това, което те пропускат да споменат е, че университетското образование достигна сегашното си състояние, след като беше оставено да се развива именно под диктовката на търсенето на пазара на труда.

Така след две десетилетия, в които завършилите специалности, свързани с природните науки, ако изобщо успеят си намерят работа в такава сфера, стартират със заплати около границата на бедността, не е голяма изненадва, че през 2015 г. в България физика, химия, математика и подобни са завършили едва 3.7% от студентите. Средното ниво в ЕС е двойно по-високо – 7.4%, а с по-малък дял от нас са само Кипър и Латвия.

Близо 10 пъти повече завършващи, 33.9% срещу 24% за ЕС, са се насочили към специалности от категорията “право, администрация и бизнес”, защото са сметнали, че те им дават по-добри перспективи. Повече специалисти в тази сфера са произвели само в Кипър и Люксембург. Работодателите често се оплакват и от недостиг на кадри конкретно в инженерните професии, но статистиките показват, че завършващите такива специалности са на средното за ЕС ниво от 14%. Това означава, че ако наистина има недостиг на кадри в тази сфера, той не се дължи на образователната система, а на ниските заплати, които работодателите предлагат за инженерните професии. Именно недооценяването на труда кара завършилите да се насочват към други страни или да се преквалифицират в други сфери. 

В същото време България е сред страните с най-малък дял на завършилите в сферата на изкуствата и хуманитарните науки с 6.7% при средно 10.9% за ЕС. Страната ни е на последно място по специалисти, излизащи от здравните и социални направления в университетите с едва 6.6%, което повече от два пъти под средноевропейското ниво. Тези професии са допълнително уязвени от факта, че завършващите у нас студенти често имат значително по-добри перспективи за реализация в други страни от ЕС. Полуприватизираната здравна система в България, която същевременно се управлява изцяло на пазарен принцип, генерира все повече публични разходи за здраве и все повече печалби за търговските дружества, включително болници, които обезпечават услугите ѝ. Паралелно с това обаче мнозинството от медицинският и помощен персонал все още не получава адекватни заплати, а от качествена здравна грижа се ползват само пациентите, които могат да доплащат от джоба си.

Статистиката показва също така, че малко над 60% от завършващите висше образование са жени, като средните нива за ЕС са приблизително същите. Заплащането обаче е значително наклонено в полза на мъжкия пол – у нас мъжете получават средно 14,2% повече от жените, като неравенството между половете в ЕС е дори по-голямо.

Освен по-ниското заплащане за една и съща работа, професиите, към които се насочват повече жени, често са подценени. Такъв е случаят с образователните специалности, където 4 от 5 завършили през 2015 г. в ЕС и у нас са жени, както и с част от специалностите, свързани със здравето и социалната грижа, където приблизително 3 от 4 дипломи се падат на женския пол.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар