От стоките, излизащи от фабриките в китайските индустриални градове, до горивата в бензиностанциите в Европа и САЩ, цените най-после започват да се повишават, след като години наред спадаха. Това би трябвало да е добра новина, след като дефлацията принуди големите централни банки да прибегнат до странни мерки като мащабно печатане на пари и отрицателни лихви. Дали приближаването на инфлацията до желаните нива е сигнал, че световната икономика най-после се възстановява от голямата рецесия обаче зависи от това какво ще се случи през годината, пише Bloomberg.
В идеалния сценарий глобалната икономика ще бъде тонизирана от повишените цени на суровини като петрола и желязната руда и ще се оправдаят оптимистичните надежди президентството на Доналд Тръмп да спомогне за повишване на търсенето, заплащането и инвестициите. Друга възможност е политическите рискове, които носи със себе си Тръмп, в съчетание с потенциалните гафове в процеса по излизане на Великобритания от ЕС, да подкопаят потребителските разходи и инвестициите. Ако новият президент на САЩ изпълни заканите си да се опита да намали търговския дефицит чрез мерки като повишени митнически тарифи, това може да навреди на втората най-голяма икономика в света – Китай. Тъй като азиатската държава е най-големият потребител на суровини и един от най-важните развиващи се пазари, икономическите проблеми там ще се усетят в световен мащаб.
“Част от оптимизма на финансовите пазари е оправдан, но политическите рискове остават. Повишаването на инфлацията в световен мащаб вероятно ще се окаже краткотрайно”, коментира Джанет Хенри, главен икономист в британската банка HSBC.
Последните данни за инфлацията в най-голямата европейска икономика Германия показват повишение с цял процент през декември до 1.7%. Това помогна за най-силното повишаване на инфлацията в цялата еврозона от 2013 г. В Китай производствената инфлация през ноември отбеляза най-силния ръст от 2011 г. В САЩ, най-голямата икономика в света, потребителските цени отбелязаха най-големия си ръст на годишна база от 2014 г. през месеците октомври и ноември.
Тези промени в инфлацията, в съчетание с очакванията за ускоряване на икономическия растеж в САЩ и финансовите стимули, осигурявани от Европейската централна банка, създават усещане, че световната икономика решително се е измъкнала от дефлационната спирала.
“Убедени сме, че 2016 г. отбеляза края на глобалните дефлационни процеси, които доминираха икономиката през последните години”, отбелязва Майкъл Шол, изпълнителен директор на Marketfield Asset Management. Това е резултат, който дълго време бе желан от правителствата и централните банки в развитите икономики. Инфлацията намалява дълговото бреме и може да стимулира активността в икономики в застой, което на свой ред повишава потреблението.
На този фон анализаторите от HSBC повишиха прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията в световен мащаб до 2018 г. Банката предвижда, че средното ниво на инфлация в развитите държави ще достигне 1.9% през следващата година – това е и до голяма степен нивото, което повечето централни банки приемат за дефиниция на ценова стабилност.
В Япония, където борбата с дефлацията е особено тежка и продължава от десетилетия, подобряването на глобалната картина вдъхва увереност на централните банкери. “Очаквам през тази година Япония да направи голяма стъпка към слагане край на дефлацията”, заявява гуверньорът на централната банка Харухико Курода.
През декември Федералният резерв на САЩ се реши да повиши основните лихвени проценти – едва за втори път от 2006 г. насам. Според стенограмите от последното заседание на директорите на централната банка има очаквания безработицата в страната да спадне значително под нивото от 5%, което се счита да “естествено”. Поради това ръководството на Фед заключва, че през 2017 г. може да се наложи да повиши лихвите по-бързо, отколкото е планирано, за да “се ограничи потенциалното натрупване на инфлационен натиск”. Инфлационните очаквания в САЩ се повишават и заради декларираните намерения на новоизбрания президент Тръмп да понижи данъците за богатите и да увеличи фискалните разходи. Стенограмите на Фед обаче показват, че ръководството все още счита политическите перспективи за несигурни и в текущата ситуация вижда оправдание само за умерено и постепенно повишаване на лихвените проценти.
Трябва да се отбележи, че картината в световен мащаб далеч не е еднообразна и статистиките за общото ниво на инфлацията могат да се окажат подвеждащи. Скептиците отбелязват, че те отразяват само възстановяването от ниските цени на суровините. Продължилият няколко години срив на цените доведе до рязко свиване на инвестициите и производството на петрол и метали, поради което се очаква в скоро време да се стигне до пазарен недостиг при някои суровини. Някои анализатори обаче отбелязват, че поскъпването на суровините не съпроводено със стабилно възстановяване на икономическите фундаменти. “Съмнително е, че това ще има дълготрайно влияние. Вторичните ценови ефекти са малко вероятни среда на глобален икономически застой”, коментира Дейвид Ман, главен икономист за Азия в банка Standard Chartered.
Явен пример за това е еврозоната, където безработицата остава на нива около 10 на сто. Малко вероятно е ръстът на инфлация да доведе до достатъчно значимо повишаване на заплащането, което на свои ред да генерира благоприятен цикъл за икономиката. Дори основният показател за инфлацията да достигне желаното от ЕЦБ ниво от малко под 2 на сто, т.нар. “базова” инфлация, която изключва нестабилни цени като тези на енергията и храните, може да остане на сегашните си нива – а именно двойно по-ниска.
“Структурното възстановяване в региона ще продължи още дълго”, прогнозира Анатоли Аненков, икономист в Societe Generale. Макар засега еврозоната да изглежда устойчива спрямо сътресения като забавянето на растежа в Китай и вотa за излизане на Великобритания от ЕС, ефектите от тях може би тепърва ще се почувстват.
Освен това инфлацията не винаги е добра. В икономики, където цените се повишават твърде бързо, потреблението може да спадне. Централните банки ще трябва да излязат с внимателно балансирани парични политики, които да ограничават нарастването на цените, без да задушават крехкият икономически растеж. Компаниите също ще са принудени да абсорбират за своя сметка поне част от повишаването на производствените разходи.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги обобщи това, коeто вероятно много други централни банкери си мислят, докато обясняваше решението на банката да удължи програмата за печатане на пари до края на 2017 г.: “Рискът от дефлация до голяма степен изчезна. Въпреки това, несигурността преобладава. Несигурността преобладава навсякъде”.
