Извор на лоши идеи: Доналд Тръмп се обгражда с фенове на Айн Ранд

Хедър Партън, Salon

За човек, който се кандидатира за президент с уж популистка платформа, Доналд Тръмп определено назначава доста екстремно богати бизнесмени в бъдещия си екип. Той обяснява на последователите си по време на показните победни митинги, че прави това, защото иска в екипа си „хора които са натрупали състояние“, които „сега трябва да преговарят с вас“. „Те не са по-различни от добър играч на бейзбол или голф“, заявява Тръмп.

Истината е, че никой не знае защо Тръмп избира хората, които избира, дори самият той. Съобщенията в медиите показват, че това е много капризен процес и никой не е сигурен дали има дори бегло проучване на хората, между които се избира. Тъй като много от тези хора нямат държавнически опит, е трудно да се засече какви виждания и философии ги водят.

Наскоро един колумнист на Washington Post обаче идентифицира една обща нишка между тези бизнесмени, включително самия Тръмп, която би трябвало да е очевидна от самото начало. Те са фенове на Айн Ранд, светицата-покровител на егоистичните юноши и титаните на индустрията.

Избраникът на Тръмп за държавен секретар Рекс Тилерсон, шеф на петролния гигант Exxon Mobil, заяви пред списание Scouting, че любимата му книга е обективисткия Магнум Опус на Ранд „Атлас изправи рамене“. Рекс Тилерсон, (чието име е доста „рандовско“, ако има такова нещо), заявява, че според него доброволчеството не е само добро за индивида, ни и е добър ПР за компанията. Това е схващане, което мъжественият герой на Ранд Дон Голт несъмнено би одобрил.

Анди Пуздер, номинацията за министър на труда, също е Ранд фанатик, който според сведенията чете розовите ѝ романи отново и отново в свободното си време. Корпорацията-майка на неговата верига ресторанти за бързо хранене CKE Enterprises се нарича Roark Capital Group – знак на почит към Хауърд Роурк, герой в романа на Ранд „Изворът“.

Републиканецът Майк Помпео, който е изборът на Тръмп за ръководител на ЦРУ, веднъж е споделил: „Една от първите сериозни книги, които съм прочел докато растях, беше „Атлас изправи рамене“, и тя наистина оказа влияне върху мен“.

Новият най-добър приятел на Тръмп – говорителят на камарата на представителите Пол Райън, също е добре познат проповедник на Ранд. Той кара всичките си служители да прочетат „Атлас изправи рамене“, когато започват работа при него.

Накрая и самият Тръмп твърди, че е последовател на Ранд. В свое интервю за USA Today той заявява по отношение на романа „Изворът“: „Тази книга се отнася за бизнеса, за красотата и за вътрешните емоции. Тя се отнася до всичко“. Тръмп заявява, че се идентифицира с Хауърд Роурк – идеалистичният протагонист на романа, който проектира небостъргачи и негодува против установения ред. Мачо-архитектът строител и анти-статукво герой също така изнасилва главната женска героиня. Така че можем да разберем защо Тръмп се припознава в него.

Ще трябва да простите скептицизма ми, че Тръмп наистина е чел книгата. Не само заради детинското описание, което той ѝ дава, но и заради факта, че в домовете и офисите му няма и следа от съществуването на книги. Като изключим историята как Марвин Дейвис от Paramount веднъж му подарил том с речите на Хитлер. Според първата жена на Тръмп, той държал книгата до леглото си (и пак се обзалагам, че не я е прочел). Единственото, което той чете, са истории за него във вестниците. Това обаче не означава, че Тръмп не се вписва във философията на Ранд – просто е малко вероятно да го прави съзнателно.

Washington Post също така отбелязва, че Тръмп се е съвещавал с един от най-важните пропагандисти на Ранд в страната – Джон Алисън Четвърти, главен изпълнителен директор на банковата група BB&T Corp. Вестник Wall Street Journal без възмущение описва как той раздава копия на „Атлас изправи рамене“ на висшите си служители и финансира кръжоци за „моралните устои на капитализма“ в различни колежи. Алисън е дал над 30 млн. долара на различни академични институции срещу изискването да включат помпозната фантастика на Ранд в задължителната учебна програма. Не е ясно каква роля би могъл да играе Алисън в администрацията на Тръмп, но можем да сме сигурни, че ще вземе в офиса си и пълното с отбелязки копие на „Атлас изправи рамене“.

Разбира се, Айн Ранд ентусиастите съвсем не са непознати по високите етажи на властта. Най-влиятелният от тях бе човекът, който носи голяма част от отговорността за финансовата криза от 2008 г. и последвалата я рецесия – бившият председател на федералния резерв Алън Грийнспан. В младостта си той дори е бил част от вътрешния кръг на Ранд. Известен е с изпратеното в онзи период писмо до New York Times, в което той изразява гнева си заради негативните рецензии на „Атлас изправи рамене“.

„Атлас изправи рамене“ е прослава на живота и щастието. Справедливостта е неумолима. Креативните индивиди с праволинейни цели и рационалност постигат радост и удовлетворение. Паразитите, които упорито избягват целенасочеността и разума, загниват, както и трябва“, пише бъдещият главен финансист на САЩ.

Много млади хора са запленени от книгите на Ранд след първото им прочитане по очевидни причини. Нейните романи предлагат романтична прослава на егоцентричният нарцисизъм, перфектна за мирогледа на юношите. Някои хора никога не надрастват тази фаза, а доста от тях се оказват начело на бизнеси.

Ранд вярва, че правителството е зла сила, която стои на пътя на съдбата на човека и съществува единствено, за да взема от съзидателите и да дава на паразитите и авантаджиите. Бизнесмен, чието съзнание е пропито с тази философия, може да иска да се присъедини към държавното управление, само за да го унищожи отвътре.

Пол Райън е идеален пример за човек, който систематично се опитва да демонтира разпределителните функции на държавата и да сложи край на всички регулации, които защитават общото благо. Веднъж той откровено декларира: „Причината да се включа в политиката, до голяма степен се дължи на един мислител, на един човек – Айн Ранд. Битката, която водим тук – не се заблуждавайте по въпроса – е битка на индивидуализма срещу колективизма“.

Както вече бе изтъкнато, крайно е съмнително, че Доналд Тръмп е истински фен на Айн Ранд. Нейните книги може да са детински и плитки, но пак са твърде задълбочени за него. Въпреки това обаче Тръмп определено е нарцистичен и почти патологично самоуверен – той е като визитка на Джон Голт, но без да го осъзнава. Той със сигурност споделя и личното кредо на Айн Ранд: „Добро е това, което е добро за мен“. Изглежда, че Тръмп е намерил и група от хора с подобни умове, които да му помогнат да съсипе страната.