Медийно око или медийна цензура?

На 12 декември в интернет пространството бе лансиран нов проект, който бързо се разпространи из социалните мрежи, а гласност му дадоха дори няколко на пръв поглед сериозни медии. Става дума за приложение, което потребителят си инсталира в браузъра Chrome, за да ограничи достъпа му до медии, които са обявени за анонимни.

Проектът бе обявен на блог с показателното име „Проницания” на живеещия в Канада Красимир Гаджоков, където има и пълен списък на „анонимните” медии, за каквато се определя всяка, „която не е публикувала на видимо и лесно намираемо за обикновения посетител място на самия уебсайт информация кой е собственик (фирма или имена на човек), или редактор на медията”.

Вероятно всеки е попадал на съмнителен сайт с уж разтърсваща информация, но без източници и лица, които да застанат зад нея. Затова и проектът веднага се е харесал на мнозина, а около 600 човека са побързали да си инсталират приложението, което да ги предупреди, когато отварят някой от опасните сайтове. Гаджоков обяснява заплахата на леко развален, но логичен български: „В обществените дела в едно демократично общество изказването или повлияването върху позиция, засягащи другите членове на обществото, не могат да бъдат анонимно“.

При по-внимателно вглеждане в черния списък обаче откриваме, че става дума по-скоро за опит за целенасочена цензура и търсене на сензация, отколкото за загриженост за медийната чистота на българския интернет, а още по малко за „инвентаризация на българските интернет-медии“, каквато е претенцията.

Кои са “опасните” медии?

На видно място в списъка на „анонимните” медии попада и „Барикада”. В същото време на видимо и лесно намираемо място в публикациите „За сайта” и „Редакция” можете да прочете всичко, което г-н Гаджоков не е успял да намери. Не се наемам да твърдя, дали става дума за повърхностна клевета или обикновена некомпетентност, но е факт, че винаги будното медийно око ви предлага да филтрирате “Барикада”. В списъка има и други интересни попадения, например, електронното списание dVersia, което също има публикуван редакторски колектив на сайта си, или популярният сайт за новини от София-област „Балканец”.

Всъщност, като „анонимни” са лансирани множество местни медии, на чиито сайтове взискателното око на гражданското общество също не е успяло да прочете кой ги издава, макар че информацията често е на видно място. Други местни издания, които Гаджоков е припознал като анонимни пък са много добре известни на аудиторията в съответния регион или имат търсената информация на хартиеното си издание, което вероятно не достига до Канада. Сериозно е количеството и на неработещите медии, които са влезли в черния списък. В това действие няма никакъв смисъл, освен да послужи за основната теза на анализатора от Канада – че повече от половината интернет медии в България се контролират от сенчести сили.

“Четете само…!”

Целта не е да се даде точна статистика, а да се предизвикат популярни “добри” медии да разпространят въпросния „проект”. Така „Терминал 3” бърза да публикува „смразяващото” разкритие без да се напряга да проверява дали информацията е достоверна. От „OFFNews” също отпечатват „новината” без колебание и заключават съвсем правилно: „информационна хигиена нулева”.

За да се поддържа хигиена, зрителите са поканени да инсталират приложение, което вместо тях да филтрира медиите, които са обявени за анонимни от автора на проекта. Самият той от блога си съветва „Четете само” и рекламира сайтове на Икономедия и Бивол. Покрай тях са препоръчвани и „други мислещи” – Асен Генов, Георги Ангелов, Комитата и подобна отбрана компания, а в “каузи” на първо място изпъква „Протестна мрежа”.

Единствената новина покрай въпросния проект е, че ако още не сте си нахлузили десните наочници, вече има приложение, което върши тази работа. Онова, което наистина впечатлява, е иронията: проектът, който идва да ни избави от „измислени новини“, „заблуди заради невежество“, „търсене на сензация“ и „нарочни кампании за повлияване на общественото мнение“, би трябвало да филтрира първо себе си.

Бел. ред. След публикуването на този текст господин Гаджоков извади „Барикада“ и някои други набедени сайтове от черния си списък. Това обаче не решава конкретните и принципни проблеми с лансирането на инструмент за цензура, зад който на всичко отгоре не стои дори елементарна проверка на фактите. Легитимни журналисти и издатели се оказват в абсурдното положение да се отчитат пред някакъв случаен човек, и да доказват, че не са „врагове на народа“ според неговите лични критерии, на които се основава тази онлайн клеветническа кампания.