Изборен трус в Македония

Тези парламентарни избори в Македония наистина дълго ще се помнят. И не само и единствено заради това, че бяха първите в кратката четвъртвековна история на независима Македония, провеждани през декември. Кой разумен човек организира гласуване във време, когато се предполага, че навън вият вихри и навява сняг?

За сметка на това пък тези избори си имаха своя биография, свое СV, така да се каже. Най-напред трябваше да се проведат на 24 април – отложиха ги поради натиска на опозицията. Втора дата беше 5 юни – и тогава ги отложиха. Най-после пътят до урните беше открит на 11 декември, неделя.

Защо празнуваха в две партийни централи едновременно

Може да се каже, че гласуването бе един титаничен сблъсък, пълен с неизвестност до самия финал. В нощта след вота в столицата Скопие в две партийни централи едновременно обявиха, че са победители.

Първо лидерът на македонската опозиция и на Социалдемократическия съюз (СДСМ) Зоран Заев изведе своите симпатизанти пред сградата на правителството, за да им благодари, че с гласа си са спечелили изборите, после бившият премиер и председател на досега управляващата ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски обяви, че неговата партия и водената от нея коалиция за десети пореден път от 2006-а година са победители в изборната надпревара.

Заев не пропусна да отбележи, че от деня след вота – 12 декември, в Македония вече може да се „живее” и да се диша свободно, докато Груевски отчете, че оттук-нататък кризата в държавата може само да се преодолява, не да се задълбочава.

Няколко часа по-късно стана ясно, че с оглед на изборните резултати победителят е само един и той се казва Никола Груевски. Неговата партия има малко над 16 000 гласа повече от СДСМ, печели в пет от шестте избирателни района в страната, като губи само в първия район, този в столицата Скопие и населените места наоколо. Така бе нарушено уж традиционното изборно правило, че който победи в Скопие, взима цяла Македония.

Нова конфигурация на албанския вот

Това – от една страна. От друга, още първите анализи на изборните резултати показват, че победата на СДСМ и неговата коалиция в столицата до голяма степен се дължат на гласовете на избиратели албанци, които традиционно гласуват етнически и подкрепят някоя от политическите партии на албанците. Преценките са различни – от 20 000 до 70 000 (максимумът дължим на Зиядин Села, кмет на Струга) са албанските гласове за опозицията. В села и квартали около Скопие, населени предимно с албанци, СДСМ печели повече гласове отколкото етническите албански партии. Арачиново, най-голямото село покрай столицата е пример в това отношение. До такава степен, че лидерите на „традиционните” партии на албанците не могат да повярват – ама как, та това е Арачиново!? Но така е и в Сарай, и в Студеничани.

Ако това се запази като тенденция, ще имаме основание да кажем, вотът на 11 декември е бил първата лястовичка на разчупването на етническия принцип на гласуване, на досегашната практика, звучаща като заклинания „нито един албански глас за македонските партии”, като шанс за бъдеще, в което ще важи демократичният принцип за гласуване за програми и идеи, а не за етноса.

Все пак да не избързваме. Разликата в подадените гласове за основните македонски политически партии, макар и малка, все пак дава предимство на Груевски и компания. Но по старата си традиция да работи бавно и изнервящо Държавната изборна комисия се забави с обявяването на разпределението на мандатите в парламента. Направи го чак в 21 часа местно време в понеделник.

Груевски пак ще трябва да търси партньор за правителство

ВМРО-ДПМНЕ получава 51 депутатски мандата, опозицията – 49. Малка разлика, почти паритет, но достатъчна да се изпълни конституционното изискване и ВМРО-ДПМНЕ да получи от президента Георге Иванов мандат за съставяне на нов кабинет. Това съотношение на депутатските места означава още, че ВМРО-ДМПНЕ ще трябва да търси парламентарен партньор, с който да състави правителство с подкрепа в Собранието. Традиционно това става с най-голямата партия на албанците в страната, такава е установената негласна, но задължителна практика от 25 години насам.

На всичкото отгоре, освен коалицията на СДСМ, друга македонска партия или сдружение не успя да вкара свои хора в парламента, така че  победителите задължително ще трябва да гледат към албанския политически блок. Но там се случи такъв трус, какъвто малцина предполагаха.

Ето и резултатите. Демократичен съюз за интеграция с лидер Али Ахмети – 10 депутати, новосъздаденото сдружение „Подкрепа за Беса” – 5 депутати, „Алианс за албанците” на Зиядин Села и Гзим Острени – 3 места и Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи – само двама депутати.

Ахмети и Тачи губят монопола, влизат нови играчи

Очевидно е: няма вече монопол на Ахмети и Тачи сред албанците, има нови играчи, които тепърва ще искат по-голям дял от тортата. Второ, някогашната мощна сила ДПА от времето на харизматичния Арбен Джафери сега е четвърта сила сред албанците – една ситуация, достатъчно унизителна, та лидерът ѝ Мендух Тачи да поеме цялата вина за провала. Трето, нарушен е монополът на ДСИ на Али Ахмети, след като сега той загуби цели 9 места в парламента. В предишния състав партията имаше 19 пратеници, сега са десет. Според самия Ахмети това не го притеснява повече от факта, че общият брой на депутатите албанци в парламента е намалял. В предишния състав те бяха общо 24, сега са 20. Вероятно за този резултат влияние е оказала и тенденцията албанци да гласуват за македонски партии, за която стана дума по-горе. Четвърто, ако при македонските политически партии двуполюсният политически модел – ВМРО-ДПМНЕ срещу СДСМ, се запазва, при това на почти паритетно равнище, то при албанците той се разрушава. Дуетът Али Ахмети-Мендух Тачи очевидно се разпада, той става квартет, поне засега.

Така че, когато получи мандата, Груевски отново ще трябва да гледа към Али Ахмети с неговите десет места. 51 плюс десет прави 61 гласа, което означава крехко парламентарно мнозинство.

Само да уточня – македонският парламент по конституция има 120 депутати. По време на десетгодишното управление на ВМРО-ДПМНЕ беше гласувана допълнителна квота от 3 места за македонците от диаспората. Тези места обикновено се печелеха от управляващата ВМРО-ДПМНЕ. На сегашните избори диаспората не успя да излъчи свои депутати, най-вече защото кандидатите не получиха достатъчен брой избирателна подкрепа – просто малко македонци в чужбина отидоха до урните. Така че в следващия си мандат, колкото и да бъде той, Собранието ще работи в състав от 120 човека…

Какво ще иска Ахмети

Та, Груевски ще гледа отново към Ахмети. Двамата уж си имат приказката, заедно бяха във властта толкова време, с което пък някои наблюдатели обясняват лошия резултат за ДСИ. След като си бил толкова години в скута на Груевски, няма начин това да не даде отражение дори в дисциплинирания ти и верен електорат.

Самият Груевски в предизборната си борба призоваваше своите избиратели да му дадат подкрепа чрез 63 пратеници, за да не се налага той да се моли другаде за мнозинство. Ето, че сега, с неговите 51 депутати, пак се налага да го прави. Няма съмнение, че ако Ахмети отново се съгласи да влезе във властта или го натиснат да го направи, цената му ще бъде висока, много по-висока от предишните времена.

В Скопие вече пуснаха в обръщение евентуален пакет искания, като например: премиер – Али Ахмети, вътрешен министър – от неговия ДСИ, председател на парламента – от ДСИ, употреба на албанския език като служебен на цялата територия на Македония, прословутата двуезичност и т.н. Дори да е градска партенка, пакетът искания откъм централата на ДСИ в Мала Речица все пак очертава едни рамки, които навеждат на много размисли.

Има предположения, че трусовете сред албанците могат да обърнат изборната картина. Призивът е албанските партии да бойкотират всякакво сътрудничество с Груевски. Пък и ако погледнем чисто идеологически, близостта на Ахмети със Зоран Заев – и двамата декларирани социалдемократи, е по-голяма, отколкото между ДСИ и ВМРО-ДПМНЕ, която се определя като дясна демохристиянска партия, членка на Европейската народна партия.

Ако Груевски получи отказ от Ахмети, остава втората опция – мандатът за кабинет да отиде у Заев като лидер на СДСМ и втора по големина парламентарна партия. Заев вече се смята за морален победител в изборите, май няма да подава оставка, както се бе заканил – че ако има само един мандат по-малко от Груевски, ще напусне ръководството на партията.

Кризата трудно ще затихне

Не изключвам Груевски да му напомни, че за да бъде битката помежду им по-коректна, той, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ оглави партийната листа в избирателния район, в който Зоран Заев живее и работи като кмет на Струмица. Тогава Груевски заяви, че отива на пряк политически двубой с идеята победителят от него да има моралното право да бъде премиер на Македония. В Струмица Заев спечели, но в целия избирателен район победи Груевски. При това убедително. Сега, чувам, от екипа около Заев подхвърлят, че това била приумица на Груевски, че така работите не се решават. Но в крайна сметка – знае ли човек. Когато се обявяваш за морален победител, някак си не върви да бягаш от морални позиции в друга ситуация.

Ако в нещо политическите противници бяха единодушни преди вота, то бе изразената надежда, че след изборите кризата в Македония ще започне да се решава и да затихва. След получените резултати обаче имам сериозно съмнение, че това ще се случи…