В регион, където като цяло патриархалността е основно правило, кюрдското общество от дълго време стои като изключение.
Жена, която е бита от съпруга си, може да поиска заплатата му да бъде прехвърляна на нея като част от наказанието. По принципно споразумение кюрдските градове трябва да имат двама съкмета – мъж и жена. Кандидатите за парламента трябва да участват в изборите чрез полово балансирани листи. Новите назначения в общините отиват само при жени, докато те не съставляват 50% от работната сила.
Местните правителства, управителни съвети и комитети се оглавяват от един мъж и една жена. Единственото изключение е департамента по въпросите на жените. Всички процеси по вземане на решения, засягащи жените, се управляват само от жени.
Про-кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) също е съпредседателствана от мъж и жена. Дори в кюрдските партизански отряди жените са напълно интегрирани: те заемат същите бойни роли като мъжете, включително в ръководството на военните действия.
Днес има един голям проблем за този аспект на кюрдските общества на територията на Турция – той на практика бе обявен за незаконен като част от репресиите на турското правителство след опита за военен преврат през лятото. Освен масовите арести на кюрдски политически лидери, правителството се прицелва и в мерките, предназначени да насърчават равенството между половете.
Този свят на равенство бе изграждан въз основа на вижданията на забранената Кюрдска работническа партия (известна като ПКК). Макар ПКК да е терористична организация в очите на на турското правителство, САЩ и ЕС, тя също така отдавна е поставила правата на жените в центъра на политическата си платформа.
Законните политически партии на кюрдите прилагат точно тази платформа в регионите с предимно кюрдско население в Източна Турция. Там философията на ПКК се радва на широка популярност. На последните избори ДПН спечели 50 места в парламента, а заедно със съюзни партии е спечелила кметски избори в 103 общини.
ДНП спечели общо шест милиона гласа на последните избори и се превърна в трета най-голяма политическа сила в парламента. Това обаче не попречи на правителството да започне разправа с нея. В началото на ноември властите затвориха 10 нейни депутата, включително съпредседателите Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг.
Властите също така започнаха да арестуват кметовете в кюрдските региони и да ги заменят с назначени от правителството заместници. Досега това се е случило в поне 40 от общините с избрани кюрдски кметове.
Едни от първите задачи, с които се заемат назначените от Анкара администратори, е да започнат да разтурят съпредседателствата, да закриват някои женски центрове и да обявяват за незаконно прехвърлянето на заплатите на извършителите на домашно насилие към жертвите им.
„Мерките на правителството на практика са насочени срещу жените и женските организации“, коментира Фелекнас Уса, депутат от Диарбекир. „Това е удар срещу свободата на жените. Управляващите постоянно правят заявление от сорта на „трябва да си отидеш вкъщи и да родиш три деца“, добавя тя.
Трансформацията на правата на половете в кюрдските региони в Източна Турция датира от повече от десетилетие, но набра инерция в местната власт благодарение на успехите на ДПН в национален мащаб през последните години. Макар и да е про-кюрдска, партията има и членове етнически турци. Голяма част от философията на ДПН идва от идеологията на ПКК, чийто лидер Абдула Йоджалан отрано започва да насърчава поставянето на жените като равностойни партньори на мъжете, дори на бойното поле.
Поради това много жени с леви разбирания в Турция и по света виждат ПКК като героичен защитник на равенството на половете. Освен това, за разлика от други революционни групи, ПКК е успяла да приложи принципите си на практика – не само на бойното поле, но и в домовете.
Това се случва в общество, което традиционно е силно патриархално, където в миналото полигамията е била обичайна, „убийствата на честта“ са били приети, а на момичетата не е било позволено да седят на една маса с бащите си. Бременните жени не са можели да се показват навън, освен това за жените е било неприлично да се смеят на публични места.
Едно от първите действия на ДПН бе да обяви, че никой мъж, който е имал повече от една съпруга, не може да заема каквато и да е партийна позиция и да кандидатства за служба. Съпрузите, осъдени за домашно насилие, също нямат място в партията. Най-голямото нововъведение обаче бе съпредседателството на всяко управленско ниво и принципът, че само жени могат да вземат решения по женски въпроси. „Това доведе до трансформация, не можете да си представите до каква степен“, заявява Мерал Даниш Бешташ, член на парламента от град Адана в Южна Турция.
Акцентът върху равенството на половете е достигнал дълбоко до кюрдските домове и семеен живот. Много политически движения приемат равните права, но това не означава, че мъжете започват да мият чиниите.
Кюрдският журналист Седат Ялмъз изтъква, че промените в поведението не са само приказки. При първото връщане в родното си село след завършване на университета, той започва да помага с домакинската работа на майка си. Един ден чичо му го смъмрил: „Пратихме те в университет, за да се научиш да бъдеш мъж“. „Майка ми се престори, че е съгласна с него, но можех да видя, че е доволна“, казва Ялмъз.
„Не бих могла да кажа, че в дома ми има пълно равноправие“, отбелязва Бешташ. „Но жените вече се чувстват комфортно с това да кажат – щом аз съм в кухнята, и ти трябва да си в кухнята. Когато жената е тази, която носи хляба вкъщи, от съпругът се очаква да върши голямата част от домакинската работа. Когато не го прави, жената може да се оплаче официално в женския център“, обяснява тя.
„У дома баща ми вече се консултира за всичко с мен“, казва 26 годишната студентка по международни отношения Пелин Юкес. „Обсъждаме политиката, мога открито да му противореча и цялото семейство иска жените да са по-силни. Казват ми: „вземи шофьорска книжка, за да си самостоятелна“.
Юкес, която носи тесни дрехи, високи токчета и тежък грим, не изглежда като част от революционна група. Докато седи в кафене в Диарбекир с две приятелки, тя разказва военни истории, които е чула за кюрдски партизанки. „Жените стават най-добрите снайперисти“, декларира Юкес. Всяка от трите подобно облечени жени има и куки за плетене, с които правят шапки и пуловери, докато си говорят. „Нашата армия има жени бойци. Турците нямат това“, заявява една от тях.
Ази Демир, която е написала две книги за кюрдските партизанки, отбелязва, че ролята на жените в кюрдските военни отряди е един от най-важните фактори за цялостното развитие на равноправието. „Тяхната сила идва от това, че са организирани, и разбира се от това, че са въоръжени. Винаги има мъже, които считат, че жените са роби, но когато жените са въоръжена сила, мъжете се страхуват от тях“, изтъква тя.
И двете книги на Демир са били забранявани в Турция и тя е подложена на криминално разследване заради тях. Същевременно обаче са и изключително популярни и са били издавани многократно. Влизали са в списъците на най-продаваните книги дори в западните региони на страната, населени предимно с етнически турци.
Kurdish women will not accept any slavery imposed upon them.
Free future will rise on shoulders of young woman fighters.#PKK #HPG #YJASTAR pic.twitter.com/4lWLdL8cBx— Struggle Of Kurds (@WeWillWin_Kurds) October 18, 2016
Професорът по право от университета Dicle в Диарбекир Вахап Кошкун, който е критик на ПКК, признава, че насърчаването на женското участие в кюрдските партии е оказало влияние и извън кюрдските региони. „Това повлия и на други политически партии да издигат повече кандидати жени, дори в Западна Турция. Това увеличи и видимостта на жените в обществения живот и влиянието им в политиката“, заявява той.
Макар да няма друга партия в страната, в която подобно на ДПН ръководните длъжности да са разделени поравно между половете, политическите кандидатури на жени се увеличават значително дори в управляващата консервативна, про-ислямистика Партия на справедливостта и развитието.
Мерал Бешташ заявява, че очаква турското правителство да продължи да използва извънредното положение, за да отменя много от конкретните постижения на кюрдските жени. Обръщането на нагласите обаче ще е много по-трудно. „Тези репресии не са достатъчно силни, за да променят принципите ни“, заявява тя.
About The Author
