Кабинетът в оставка обеща да даде 8,3 млн.лв. допълнително за Българската академия на науките извън бюджета, който бе приет в парламента миналата седмица. Именно по време на заключителното гласуване на държавния бюджет за 2017 г. депутатите от доскорошното мнозинство успяха с процедурни хватки да отхвърлят увеличение на средствата за академията с 10 млн. лв. плюс още 0,5 млн.лв. за Софийски университет.
Така за пореден път беше демонстриран вече обиграният сценарий “добро ченге – лошо ченге”, при който Бойко Борисов се намесва, за да направи онова, което депутатите от ГЕРБ отказват. Последното подобно изпълнение беше, когато премиерът се появи в парламента, за да върне народните представители на работа, след като те си гласуваха дълга предизборна ваканция, оставяйки неясноти в ремонтирания през май Изборен кодекс.
В случая повод за корекцията в позицията на управляващата партия стана срещата на Бойко Борисов с новоизбрания председател на БАН акад.Юлиан Ревалски. След нея академикът заедно с финансовия министър Владислав Горанов обявиха договорената допълнителна сума. Самият Горанов през последните седмици неколкократно заяви по повод исканията на учените и двата протеста, които те организираха, че правителството няма да отпусне повече пари за академията.
С последния обрат беше повторен казуса с НАО-Рожен от 2012 г., когато предишният кабинет на Бойко Борисов с финансов министър Симеон Дянков до последно твърдеше, че няма да даде допълнителни средства на астрономите. Но когато премиерът усети, че общественото мнение е изцяло на страната на обсерваторията, той обърна позицията си и уреди нейното “проектно” дофинансиране през различни министерства.
Сега отпуснатите средства отново са представи като следващи “новия принцип” на целево финансиране на научните звена на проектен принцип. От тях 2,5 млн.лв. ще дойдат през Министерството на енергетиката по проекти, свързани с енергийната ефективност. Още 5,8 милиона пък се очакват в институтите за проекти относно демографската политика, сеизмологичните рискове и повишаването на квалификацията на учителите. Тези средствата не могат да се използват за регулярните разходи на институтите или за увеличение на заплатите в БАН, които засега остават с 200 лева под средната заплата за страната, но новоизбраният председател обещава да продължава да търси възможности за увеличението им през 2017 г.
Тъкмо за тези пера в бюджета на академията, които не могат да се запълнят и по европейски програми, бяха предназначени допълнителните 10 млн.лв., които мнозинството в парламента бламира миналата седмица. Решението за отпускането им бе прието от Комисията по бюджет и финанси в парламента още във вторник, но при гласуването на макрорамката на следващия ден се оказа, че то не е отразено в нея. Никой не пое отговорност за допуснатата грешка.
Това накара 8 депутата от комисията да поискат нейно извънредно заседание в четвъртък, на което бе потвърдено решението за допълнителните средства. По-късно през деня то бе прието и от Народното събрание с гласове от всички политически партии, като само от групата на ГЕРБ се въздръжаха. При решителното гласуване на вече коригираната макрорамка обаче се оказа, че голяма част от депутатите от ПФ, РБ и ДПС са напуснали преждевременно залата и гласовете “За” не бяха достатъчни. Отново никой не пое отговорност за очевидно предварително договорената стратегия за бламиране на решението.
От БАН реагираха остро спрямо начина, по който допълнителните средства бяха спрени. От Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания осъдиха в специална позиция думите на Менда Стоянова от ГЕРБ след гласуването, която заяви, че учените “просят” пари от парламента. Ден след гласуването от БАН на свой ред заплашиха, че ще продължат да протестират и ще настояват президентът да наложи вето върху бюджета.
About The Author
