С поклонение в памет на починалия на 25 ноември на 90-годишна възраст исторически лидер на Кубинската революция Фидел Кастро започна седмицата за десетки хиляди кубинци.
В 9 ч. сутринта в понеделник, 28 ноември, отвори врати Мемориалът „Хосе Марти” на Площада на революцията в Хавана, където под голяма снимка на Ел Команданте от партизанските му години са изложени ордените и медалите му, обкръжени от цветя. На пост край тях стоят гвардейци, както и сменяща се почетна стража от партийни и държавни дейци.
От двете страни на почетната стража има две високи табла с изписани завети на Фидел. Пред тях също са подредени негови награди и отличия.
Урната с праха на Фидел, който по изразено от него приживе желание беше кремиран в събота, 26 ноември, не е изложена.
Край възпоменателния кът върви нескончаема върволица от хора, много от които разплакани.
Навън, на Площада на революцията, който побира един милион души и на който Фидел многократно е държал възпламеняващи речи, се вие дълга опашка от търпеливо чакащи реда си граждани. Няма го обичайното за местния темперамент оживление, което се развихря веднага, щом на едно място се съберат повече от двама кубинци. Хората са умълчани и скръбни, дори говорят тихо – също нещо напълно нетипично за кубинските нрави.
Тишината се разкъсва на всеки кръгъл час от оръдейни изстрели в памет на Фидел – гърми оръдието от старата испанска крепост Ла Кабаня, което в обикновени дни стреля само веднъж в денонощието, в 21 часа.
Скръбта на стари и млади
Чужди кореспонденти интервюират дошлите да се сбогуват със своя Команданте и повечето изречени думи си приличат. Пратеникът на испанския в. „Ел Паис” цитира в репортажа си 66-годишната Ниевес Карийо, която му споделя през сълзи на излизане от траурната зала: „Дойдох да изразя личната си мъка. Виждате пред себе си правнучката на една черна робиня, която се е казвала Томаса Карийо. Аз имах шанса да завърша университет, въпреки че съм от бедяшки произход, жена съм и съм черна. Дължа го на Фидел.”
84-годишният Едуардо Буйон казва: „Момче, чувствата са прекалено големи, за да се изразят… Сражавал съм се с бандитите в Ексамбрай (планинска област, в която след революцията има контрареволюционни отряди – б.р.), за да защитя Фидел. А днес не мога да сдържа сълзите си…”
„Беше вдъхновяващ, говореше и с думи, и с жестове. Преживяхме с него тежки моменти и мога да се отнеса с разбиране към критиците му, но аз никога не загубих вяра в него, нищо, че съм атеистка,” признава 53-годишната Либия Саласар. А 73-годишният Консорсио Кастийо добавя: „Само като си спомня гласа му – и настръхвам от вълнение”.
Кубинските вестници също са пълни със споделени от хората размисли и чувства за Фидел. Органът на ККП в. „Гранма” предлага подборка от казаното от студенти, които тръгнаха към поклонението с масово шествие, събрало се пред Хаванския университет.
Лусия Перес, която следва във Висшия институт за международни отношения, разказва как цялата предходна нощ с колегите си разменяли скръбни послания в социалните мрежи и накрая решили да се съберат на разсъмване на легендарната стълба пред Хаванския университет. „Отидохме там, където Фидел като млад толкова пъти е държал речи срещу диктатурата, вдъхновявал е революционните студенти. Това бе нашият начин да изразим мислите и чувствата си. Въпреки болката сме убедени, че Фидел не си отива, че проектът му за страната ни не приключва и че нашето поколение е призвано да продължи напред и да осъществи замисленото,” казва Лусия.
Допълва я колежката ѝ Пилар Гонсалес: „Спонтанно решихме да се съберем на тази легендарна стълба със статуята на Алма Матер, на този естествен амфитеатър на младостта на Куба, който е бил и трибуна на Фидел. Не можехме да останем спокойни и мълчаливи сред цялата ни скръб”.
Студентката Аида Лауренсе, която е дошла да учи в Хавана от Гуантанамо, споделя: „Фидел ни даде неща, които не могат да се измерят, нито да се пипнат. Даде ни пример, увереност, надежда, бъдеще, образование, едно общество на мир, без насилие.”
Студентът от Ангола Аугусто Лутете, който учи психология в Хаванския университет, изразява благодарността си за онова, което Фидел е направил за неговата страна: „Той се сражаваше за моя народ. Това е голяма загуба и за нас. Той бе велик човек не само за Куба, но и за човечеството. Сега изпитвам същото, както, когато загубихме Нелсън Мандела. Всички африканци скърбим за него. Той е във вечността и в историята”.
Редом до Хосе Марти
Предвидено е поклонението в Хавана да е на 28 и 29 ноември, като вечерта на втория ден – от 19 ч. – Площадът на революцията ще се изпълни от хора за прощален митинг в памет на Ел Команданте.
На 30 ноември, сряда, траурната процесия с урната с праха на Фидел ще потегли от столицата към град Сантяго де Куба в източната част на страната. Това са около 1000 км, които повтарят в обратна посока маршрута, преминаван вече веднъж триумфално от Фидел и партизанската му армия след победата на Кубинската революция. Тогавашният им поход с танкове и военни джипове от Сантяго до Хавана е между 2 и 8 януари 1959 г., а после продължава и до най-западната провинция Пинар дел Рио, където стига на 17 януари 1959 г. Влиза в историята като Колоната на свободата.
Сега шествието ще е траурно, но пътят между Хавана и Сантяго ще е същият. На 3 декември, когато то трябва да стигне крайната точка, на централния площад „Антонио Масео” в Сантяго ще има траурен митинг. А рано сутринта на 4 декември Фидел ще бъде погребан на историческото гробище „Санта Ифихения” в града. То е прочуто с това, че в него почиват много изтъкнати личности на Куба начело с нейния Апостол на свободата Хосе Марти, който е положен във внушителен мавзолей, изграден още преди победата на Кубинската революция.
В „Санта Ифихения” е погребан също бащата на кубинската независимост Карлос Мануел де Сеспедес. В по-нови времена гробището е дало вечен покой и на легендарния певец от „Буена Виста Соушъл Клуб” Компай Сегундо. В момента там спешно се изгражда и мемориалът на Фидел.
За погребението се очакват много чуждестранни делегации на високо ниво. Първите, които официално потвърдиха присъствието си на сбогуването с Ел Команданте, бяха вече потеглилият към Куба премиер на Гърция Алексис Ципрас, както и абдикиралият крал на Испания Хуан Карлос. Смята се за почти сигурно и пристигането за траурната церемония на външния министър на Великобритания Борис Джонсън. От Русия се очаква да дойде новият председател на Държавната дума Вячеслав Володин. Президентът Владимир Путин, който изпрати топло съболезнователно писмо по повод кончината на Фидел, обяснил, че не може да пътува лично, тъй като подготвя годишното си обръщение към Федералното събрание на Руската федерация.
За погребението ще пристигнат и президентите на Боливия – Ево Моралес, на Венесуела – Николас Мадуро, на Еквадор – Рафаел Кореа, на Никарагуа – Даниел Ортега. Чили ще изпрати председателя на Сената и бивш президент Рикардо Лагос, а Аржентина – външната си министърка Сусана Малкора. Иран също подготвя високопоставен делегация, но още не е посочил име на ръководителя.
От България засега нито някоя официална институция е изпратила съболезнования, нито е съобщено някой официален представител да се готви да пътува за погребението на Фидел Кастро.
Почит към Фидел в кубинските посолства
В понеделник, 28 ноември, във всички кубински посолства по света бяха отворени траурни книги в памет на Фидел Кастро.
Посолството на Куба в София също отвори такава книга. Трите ѝ тома, разположени в три къта на дипломатическата мисия, ще са достъпни ежедневно до 3 декември в часовите интервали 10.30-12.30 ч. и 14.30-18.00 ч., а на 4 декември – от 10.30 до 12.30 ч.
Отвън, върху сградата на посолството, са закачени два големи постера с образа на Фидел Кастро. Националното знаме до входа в знак на траур е спуснато наполовина.
Вътре, на централно място, е оформен траурен кът с портрет на Ел Команданте и с поместен в рамка текст на неговата концепция за революцията. Тук също стои кубинското национално знаме със закачена траурна лента. Цветята и венците, които носят посетителите, са подредени под портрета, край знамето.
Край трите тома на съболезнователната книга също има снимки на историческия лидер на Кубинската революция, както и цветя.
Първият, който изрази съболезнованията си и се разписа в книгата, бе заместник-председателят на Народното събрание и депутат от БСП Янаки Стоилов. Веднага след него бяха почетният председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба” Станка Шопова, председателят на същата Асоциация Тамара Такова, както и други нейни членове. Сред първите, които дойдоха да изразят почитта си към Фидел Кастро, бяха посланиците на Венесуела, Сирия, Македония, Палестина и т.н.
Още в събота, 26 ноември – първия ден, след смъртта на Ел Команданте, много хора спонтанно започнаха да закичват оградата на кубинското посолство у нас с цветя, разказа Н. Пр. посланик Педро Пабло Сан Хорхе. Пристигнала дори група рокери с мощни мотори, които освен цветя оставили и приготвен от тях портрет на Фидел в червена рамка с траурна лента. Този портрет сега е поставен на почетно място в голямата зала на посолството.
Специално за „Барикада” посланик Сан Хорхе каза: „Нашият Команданте бе човек и на ХХ, и на XXI век – заради приноса му към хуманността, към солидарността, заради всичко, което направи за нашия народ. Той винаги е бил голям последовател на делото и идеите за независимост на Хосе Марти и на Симон Боливар. Фидел допринесе много за интеграцията в стремежа да обедини нашите народи от Латинска Америка и Карибието. Бе и голям борец за мир. Имаше дълбоки възгледи върху предизвикателствата пред човечеството – като опазването на природата и климатичните промени. Много са сферите, в които той ни завеща своите идеали, примера си, предвижданията си. Загубата му поражда голяма скръб у нашия народ, който от днес започва едно голямо възпоменание, каквото заслужава нашия лидер. Това е много болезнен момент за всички ни. Но вярвам, че ще надвием тази болка, следвайки неговите идеали, неговия пример, неговото достойнство, неговите принципи, които винаги ще останат в сърцата на кубинците и на добрите, прогресивните хора по света.”
Кубинските посолства и в други страни са отрупвани с цветя още от събота, а от понеделник има и опашки от очакващи да се разпишат в съболезнователните книги. Във Виетнам пръв в книгата се разписа президентът на страната Чан Дай Куанг, който се оказа последният държавен лидер в света, срещал се с Фидел. Той посети историческия ръководител на Кубинската революция в дома му в Хавана на 15 ноември, по време на официалната си визита в Куба.
„Благодарим, Фидел,” „Ти вече победи“, „Завинаги с теб, Команданте“ – това са само част от надписите, оставени от многобройните мексикански почитатели на Ел Команданте заедно с много цветя по оградата на кубинското посолство в Мексико. „Кубинците не са комунисти, не са и капиталисти, те са фиделисти” – такова прозрение на един тези почитатели цитира в репортажа си от Мексико „Ел Паис”.
Бурни страсти се развихриха още в събота пред кубинското посолство в Мадрид, където две противостоящи си групи – на фенове на Фидел и на негови критици, предимно кубински имигранти, влязоха в почти ръкопашен бой помежду си и трябваше да бъдат разтървавани от испанската полиция.
Ще погребе ли Тръмп размразяването с Куба?
Началото на седмицата съвпадна не само със започването на траурните церемонии в памет на Ел Команданте в Куба, но и с две знакови събития в размразените през 2014-та кубинско-американски отношения.
В понеделник, 28 ноември, бе осъществен първият пряк самолетен полет между Маями и Хавана, чиято продължителност е само 50 минути. Всъщност преките полети между различни американски и кубински градове тръгнаха още в началото на септември и днес има по около стотина такива полети ежедневно, като повечето от тях са комерсиални. Но поради ред лицензионни и технически причини възстановяването на преките въздушни връзки между Маями и кубинската столица стана факт едва сега, на 28 ноември. Заради националния траур в Куба обаче събитието остана доста туширано медийно, въпреки че бележи още едно важно стъпало в двустранните отношения със САЩ. Впрочем, само час и половина след този първи пряк американски полет до кубинската столица натам излетя и втори, на друга американска авиокомпания, вече от Ню Йорк.
Същевременно друго едно събитие от същия ден накара доста наблюдатели да се запитат какво точно бъдеще очаква тези отношения след влизането на новия американски президент Доналд Тръмп в Белия дом. Той вече породи прогнози, че ще „погребе” постигнатото по време на мандата на Барак Обама затопляне с Хавана, когато реагира на смъртта на Фидел Кастро, наричайки го „брутален диктатор” и настоявайки за политически промени в Куба. В понеделник, 28 ноември, Тръмп продължи същата линия, като се закани в Туитър: „Ако Куба не се покаже готова да предложи като цяло по-добро за кубинците, за кубиноамериканците и за американския народ споразумение, аз ще ликвидирам това споразумение”. Очевидно Тръмп визира споразумението за нормализация на отношенията между двете страни, разгласено паралелно от Обама и от Раул Кастро на 17 декември 2014 г.
Опасявайки се именно от такива ненадейни обрати, Обама подписа в средата на октомври специална президентска директива със силата на закон, която задължава и администрацията след него да продължи досегашното размразяване с Куба. Не е невъзможно все пак Тръмп да ревизира нещата. Но въпреки острия му тон сега, с който новият президент явно се отплаща за подкрепата на най-крайните крила в антикастристката кубинска емиграция в САЩ, наблюдателите не смятат за реален един прекалено радикален обрат в отношенията Вашингтон-Хавана.
Общо е мнението, че американският бизнес е силно заинтересован от по-нататъшно подобряване на тези отношения, та дори и от вдигане на ембаргото, което вече пречи на американските делови интереси. Освен това предизборните обещания на Тръмп за протекционистко засилване именно на американския бизнес и за откриване на нови работни места в американското земеделско производство са в жива връзка с кубинската тема. Точно мощното лоби на американските зърнопроизводители (впрочем, със силни позиции в Републиканската партия) е крайно заинтересовано да получи възможност за износ към благодатната за тази продукция Куба. И няма да пропусне да окаже своя натиск над бъдещия президент. Едва ли ще си мълчат и авиокомпаниите, отворили многобройните полети към Куба именно в очакване на бъдещи печалби от един обновен и интензифициран обмен между двете страни. Ето защо очакванията са, че Тръмп може и да забави малко темпото на сближаване с Хавана, но няма да е в състояние, а и не ще има интерес да обръща кардинално линията на нормализация в отношенията.
Що се отнася до самата Хавана, оттам нееднократно досега са повтаряли, че не приемат да им се поставят условия и че ще развиват диалога със САЩ само на основата на взаимното зачитане на моделите на управление и при ненамеса във вътрешните работи. А за истинска нормализация ще заговорят едва тогава, когато американското ембарго бъде отменено и бъде закрита военната база на САЩ в Гуантанамо. Дните на сбогуване с Фидел сега могат само да укрепят още повече тези принципи.
About The Author
