Иван влиза в болница на 31 октомври 2016 г. Ще се лекува по каса. С направление е, в болницата го е пратил лекар. Ако е приет по спешност, прегледал го е медик в спешния кабинет на болницата. Освен придружаващата документация, за която лекари са гарантирали с печати и подписите си, Иван собственоръчно полага още 5-6 парафа – за информирано съгласие, за прием в самото заведение и т.н. И лична карта предоставя.
Иван влиза в болница на 1 ноември 2016 г., т.е. на другия ден. Вече е в сила изискването за прием с пръстов отпечатък. Подписите намяляват с един – вместо него се слага палец. Цялата друга документация пак е налична – диагнози, направления…. Държавата обяснява, че с този пръстов отпечатък се гарантира, че Иван не е фантом, не източва Здравната каса. Държавата очевидно смята, че всичките други подписи (не само негови!) и документи са недостатъчни. Още повече е очевидно, че държавата е безсилна да се справи с фантомите чрез проверки, разследвания, обвинения… Т.е. не може да противодейства чрез законност и ред. Затова – удряйте палеца!
Иван влиза в болница заради болестта X. Обаче лекарите там му определят диагнозата Y. Лекуват го за X, ама по документи се води Y – масова практика. Защо лекарите от болницата го правят? В лошия вариант, защото чрез диагнозата Y може да изписват по-скъпи медикаменти, да назначат по-скъпо лечение, т.е. да окрадат касата. В добрия – защото пътеките в България са малко, за да се назначи безплатно лечение, лекарите са принудени да правят подобни номера. И в двата случая Здравната каса е източена. Приемаме, че е лошо, макар при втория вариант лъжата да е хуманна. Големият въпрос е: как пръстовият отпечатък спира подобно източване? Има ли въобще отношение? Естествено, че не.
Иван влиза в болница. Положението му не е тежко, там той трябва да си направи изследвания, или пък някаква процедура. Иван е зачислен на стационар за 3 дни, но реално стои по час-два, през другото време си е вкъщи, където поиска. Болницата, естествено, го води „на легло”, касата поема лечението и издръжката за цялото време. Въпрос: има ли някакво значение дали Иван е регистриран в болницата след пръстов отпечатък или просто след подпис? Абсолютно никакво, разбира се.
Това бяха три етюда от реалния живот, онагледяващи безсмислието, нарачено „прием в болница с електронен идентификатор”. Няма етюд, при който пръстовият отпечатък да „лови” или предотвратява записването на мъртви души. Става дума за гигантска лъжа, продуцирана от министерството на Петър Москов – лъжата, че чрез оптечатъка се противодейства на източването на Здравната каса. По абсолютно никакъв начин не се противодейства. Всъщност всичко това е една стара идея от времето, когато нямаше Здравна каса и държавата се чудеше каква сопа да хване, за да спре източването. През 2016 г. я намери – грубо и популистки.
Тези дни покрай оставката на правителството на ГЕРБ и РБ се заговори, че отпечатъкът ще бъде премахнат, ще имаме „реформа” на „pеформата” малко след въвеждането ѝ. Твърде е възможно, ако БСП вземе властта, да го стори. И ще обяснява колко вреден е идентификаторът чисто технически. Пак лъжа – нито вреден, нито полезен. Унизителен е и вероятно нарушава човешки права, но по отношение на мъртвите души той няма роля – нито ги хваща, нито ги пуска.
Все пак идентификаторът има и съвсем реално измерение – 400 000 лв., колкото струва цялата „система за биометрична регистрация в болниците”. Другото реално измерение е залисията „правим нещо, спираме източването, най-после вземаме крути мерки!…”. За нея напълно безсмислено бяха похабени време, енергия и тонове думи.
About The Author
