След месеци на преговори и спекулации с различни имена Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел обяви, че ще подкрепи кандидатурата за президент на Германия на социалдемократа Франк-Валтер Щайнмайер, настоящ вицеканцлер и външен министър в ширококоалиционното правителство между ХДС и Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Меркел всъщност се надяваше или на втори мандат на сегашния държавен глава Йоахим Гаук (но той категорично отказа да се кандидатира наново), или да намери компромисен независим кандидат за поста. Но не успя. Така че номинирането на Щайнмаер е голям компромис за нея.
Затова пък лидерът на ГСДП Зигмар Габриел смята това за своя победа. И то е така. След като месеци наред безуспешно се пресяваха кандидатурите на неутрални юристи, писатели и теолози, накрая Габриел загуби търпение и твърдо настоя за Щайнмаейр. Което бе и прието – макар и с неохота – от Меркел и нейната ХДС.
Германският президент не се избира пряко, а от Федералното събрание, съставено от Бундестага и от депутати от отделните провинции. То се събира веднъж на пет години, само за да гласува за президент. Мнозинство в него имат ХДС и ГСДП, така че изборът на Щайнмайер се смята за предопределен. Гласуването за държавен глава във Федералното събрание ще е през февруари догодина.
Сондажите сочат Щайнмайер за най-популярния политик в страната в момента. Коментаторите припомнят, че той бе кандидат и за канцлер през 2009 г., но тогава загуби пред Меркел и това се смята за най-голямото поражение на ГСДП след Втората световна война.
За негов приемник начело на германската дипломация се гласи Мартин Шулц, който сега е председател на Европейския парламент
Щайнмайер бе един от най-острите критици в Европа спрямо Доналд Тръмп, докато той още се състезаваше а президентския пост в САЩ. Германският външен министър го нарече „проповедник на омразата”, а когато разбра за победата на Тръмп, заяви, че това не е резултатът, желан от повечето германци. Направи и следното обобщение: „Ще трябва да очакваме една по-малко предвидима и по-склонна да взема решения само на своя глава американска външна политика. Нещата няма да станат по-лесни. Трудностите ще са много”.
От своя страна Меркел, обявявайки подкрепата на ХДС за президентската кандидатура на Щайнмайер, заяви, че номинирането му е „сигнал за стабилност” във времена на „международни конвулсии”. Външният министър през последните месеци се смята и за олицетворение на линията за протегната ръка към Русия, тъй като той неизменно настоява диалогът с Москва да продължи.
Меркел гони и собствена политическа сметка с тази номинация. Като трасира пътя на Щайнмайер към чисто представителния и незначителен във вътрешната политика президентски пост, тя го отстранява като потенциален съперник за канцлерството в парламентарните избори през 2017 г. Освен това, запазвайки така добри отношения с ГСДП, канцлерката прави по-малко вероятно предсказваната от много социолози евентуална коалиция за изборите догодина между социалдемократи, зелени и партия „Левицата”. Ако такава коалиция стане факт, това може да се окаже сериозна заплаха за ХДС и Меркел.
Същевременно не липсват и други коментари – че отпадането на Щайнмайер от канцлерската кандидатура би улеснило съюза между ГСДП, зелени и „Левицата”. Защото срещу сегашния външен министър имаше силни критики отляво заради ролята му в суровите социални орязвания, предприети навремето от канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер. Щайнмайер беше тогава шеф на канцлерската канцелария.
About The Author
