Няколко месеца в псевдоопозиция и триумфално завръщане на следващите парламентарни избори, които се очертава да са мажоритарни. Това е оптимистичният вариант за партията на Бойко Борисов след депозираната в понеделник сутрин оставка на кабинета, тъй като мажоритарната система ще даде предимство на големите партии. На повечето места в страната за място в НС ще се борят представителите на ГЕРБ и БСП, в някои райони почти сигурни мандати ще има ДПС, а в части от София – вероятно шанс ще имат от РБ или поредният нов десен проект.
На пресконференцията в неделя вечер, след като стана ясно, че кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева претърпява сериозно поражение, премиерът обясни, че оставката е единственият вариант, защото от партиите, които го подкрепяха, е останала само част от Реформаторския блок. Ден след драматичната сценка се вижда, че Борисов залага на това да има повече депутати, ако не и пълно мнозинство в следващия парламент чрез предсрочни мажоритарни избори. Това означава, че оттеглянето му е по-скоро стратегически ход, отколкото непремислена или емоционална реакция – и напук на всички твърдения, че стабилността е най-важна.
Оставката му вероятно ще бъде гласувана в сряда, а още в понеделник заместник-председателят на Народното събрание Димитър Главчев обяви, че ГЕРБ ще внесат проект за законови промени, които да отразят резултатите от националния референдум, иницииран от “Шоуто на Слави”. Около 12,000 гласа не достигнаха, за да могат резултатите от допитването да са задължителни, но те все пак следва да бъдат обсъдени в парламента.
Двете най-големи партии там, както и новоизбрания президент, вече обявиха, че подкрепят предложенията на референдума, за които гласуваха мнозинството от избирателите. Това означава, че следващите избори за парламент най-вероятно ще са мажоритарни в два тура със задължително гласуване.
Партиите, които ще влязат в Народното събрание, пък ще получават 11 пъти по-малка субсидия, отколкото досега – по 1 лев за всеки глас, освен ако депутатите не се обединят около по-умерено орязване. Бойко Борисов обаче вече заяви, че подкрепя пълното ѝ премахване. В момента субсидията за всички партии се равнява на по-малко от 40 милиона лева, което е незначителна сума на фона на държавния бюджет, но дава шанс на независими от бизнеса партии да съществуват. За сравнение, броени дни преди да подаде оставка, кабинетът сключи договор за доставка на 10 самолетни двигателя за 43 млн.лв.
Предсрочни избори в неизвестност
Датата на очертаващите се предсрочни избори обаче е спорна и ще зависи от тълкуването на Конституцията, което ще се приеме в следващите дни. На първо време президентът Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство последователно на първите двете най-големи групи в парламента, а ако те не успеят да сформират кабинет – на трета по негов избор. Засега всички отказват да управляват в рамките на този състав на НС, така че изборите изглеждат неизбежни.
Затова президентът би трябвало да назначи служебно правителство, да разпусне Народното събрание и да обяви дата за следващите избори. Конституцията обаче му забранява да разпуска НС три месеца преди края на мандата му, затова Росен Плевнелиев вече се е обърнал към КС за тълкуване на основния закон, за да прецени дали може да насрочи избори без да разпусне парламента.
Ако отговорът е отрицателен, ще трябва да се изчака до 22 януари, когато встъпва в длъжност новоизбраният президент Румен Радев, което означава, че изборите ще бъдат в края на март. Ако пък Плевнелиев получи зелена светлина за насрочване на избори, те вероятно ще се проведат през февруари. И в двата случая обаче ще продължи да функционира сегашното Народно събрание, така че ще има време за приемане на законовите промени, които ще регламентират мажоритарния вот. Освен това предложенията на референдума трябва да се обсъдят в тримесечен срок след гласуването, т.е. най-късно до 6 февруари.
About The Author
