Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ създава усещане за извънредност – както сред противниците, така и сред привържениците му, както в САЩ, така и по света. Първоначалните реакции и в двете посоки изглеждат хиперболизирани. В едната крайност имаме очаквания за апокалипсис, за фашистка диктатура, за световна война, за глобален реванш на най-ретроградните и консервативни сили и за загуба на всички прогресивни и демократични достижения от последните десетилетия. В другата посока някои виждат в Тръмп нов месия, носител на така нужната промяна, триумф на бунта на масите, палач на прогнилото статукво, предвестник на по-светло и справедливо бъдеще.
Дали и до каква степен тези страхове и надежди имат основание, ще покаже бъдещето. При всички положения обаче има консенсус, че изненадващият за мейнстрийма успех на куриозния богаташ е резултат от натрупаното в обществото желание за промяна. Желание, което много политици и медии не са видели или не са искали да видят.
Реакциите след победата на Тръмп поставиха от една и съща страна на барикадата хора с различни политически виждания. Донякъде това се дължи на различаващите се разбирания за „ляво” и „дясно” в политическия контекст от двете страни на Атлантическия океан. Роля за това играят и различните приоритети за наблюдателите вън и извън САЩ. За едните са важни на първо място икономическите, социални и културни последствия, а за другите – геополитическите. В тази обстановка хората от „лявото” пространство в САЩ и по-голяма част от дясното пространство в Европа (както либерално, така и класически консервативно) се обединиха в негативната си реакция от победата на Тръмп. Далеч по-хомогенна е положителната реакция на крайнодясното от двете страни на океана.
Победата на Тръмп доведе и до положителни реакции на много европейци, самоопределящи се като част от лявото пространство. Някои от тях приемат, че Тръмп е победа на по-малкото зло, а други дори споделят бурния ентусиазъм на крайно-десните. Тази тенденция е по-видна в Източна Европа, включително България. Това вероятно се дължи на битуващите схващания, погрешно обвързващи левите идеи с отношението към Русия и разпадналата се през 1989 г. „социалистическа” система.
На фона на този идейно-политически мишмаш, двамата най-изтъкнати лидери на леви прогресивни движения в САЩ и Европа коментираха ситуацията по сходен начин. Лидерът на Лейбъристката партия във Великобритания Джереми Корбин и сенатор Бърни Сандърс публикувана в профилите си във Facebook изявления, обръщащи внимание на фундаменталните фактори, довели до триумфа на Тръмп. И двамата изтъкват, че той е яхнал вълната на гнева към елитите и икономическата система, които очевидно не работят в полза на хората. Същевременно и двамата предупреждават, че идеите и реториката на Тръмп в много отношения са погрешни и могат да тласнат към разделение в обществото, вместо към градивна промяна и решение на належащите икономически и социални проблеми.
„Много хора във Великобритания и другаде по света са разбираемо шокирани от победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ, от съпътстващата я реторика и от това какво означава този резултат за останалата част от света и за самата Америка.
Избирането на Тръмп несъмнено е отхвърляне на политическите елити и икономическата система, която просто не работи за повечето хора. Това е система, която произвежда все по-голямо неравенство и стагнация или спад на жизнения стандарт за мнозинството – както в САЩ, така и във Великобритания.
Това е отхвърляне на провалили се икономически консенсус и управленски елит, който очевидно не слуша какво казват хората. Общественият гняв, който изтласка Тръмп до президентството отразява политически катаклизми, видни по цял свят.
Някои от отговорите, които Тръмп предлага за големите въпроси, пред които е изправена Америка, както и водещата до разкол реторика около тях, очевидно са погрешни.
Аз все пак не се съмнявам, че благоприличието и здравия разум на американския народ ще надделее и ние изразяваме солидарността си към тази нация от мигранти, иноватори и демократи.
След този пореден глобален зов за събуждане, нуждата от реална алтернатива за провалената икономическа и политическа система не би могла да е по-очевидна.
Тази алтернатива трябва да бъде базирана на съвместна работа, социална справедливост и икономическо обновление, а не на всяване на страх и разделение. Решенията, които предлагаме трябва да подобрят живота на всички, а не да насъскват една група хора срещу друга.
Американците направиха своя избор. На преден план излиза неотложната нужда хората от всички континенти да се справят с общите глобални предизвикателства: да осигурим мир, да предприемем действия по отношение на климатичните промени и да осигурим икономически просперитет и справедливост.”
В свой коментар пред вестник Mirror Корбин допълва мисълта си:
„И в двете държави хората са яростни, че техните общности са изоставени, че липсват инвестиции и възможности за реализация на младите хора. Това са послания, в което трябва да се вслушаме. Нуждаем се от общество, готово да инвестира в инфраструктура, жилища, образование здравеопазване и качествени работни места – общество, което няма да изостави никого.”
„Доналд Тръмп се облагодетелства от гнева на свиващата се средна класа, на която ѝ е дошло до гуша от икономиката, политиката и медиите на елитите. Хората са изморени от това да работят все по-дълго за все по-ниско заплащане, от това да виждат как приличните работни места се оттичат към Китай и други страни с ниски заплати, от милиардери, които не плащат данъци, от това, че не могат да позволят колежанско образование за децата си – всичко това, докато богатите стават все по-богати.
До степента, в която господин Тръмп е сериозен относно налагането на политики, които да подобрят живота на работническите семейства в тази страна, Аз и останалите прогресивни сме готови да работим с него. По отношение на политики, които са расистки, сексистки, ксенофобски и анти-екологични, ние енергично ще му се противопоставяме.”
About The Author
