Еквадорското външно министерство официално потвърди, че решението за ограничаване на достъпа до интернет за укриващия се в посолството на Еквадор в Лондон създател на „Уикилийкс” Джулиан Асандж е взето в Кито.
„Осъществявайки своето суверенно право, Еквадор временно частично ограничи достъпа до своето интернет оборудване, разположено в посолството във Великобритания. Еквадор се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на други страни, не се опитва да влияе на протичащи изборни процеси и не оказва подкрепа на никого от президентските кандидати в САЩ.” Това се посочва в цитирана от световните информационни агенции декларация на еквадорското МВнР. В нея се добавя още: „Външната политика на Еквадор се подчинява изключително на суверенните интереси на страната”.
Тази реакция идва след публикация в Туитър акаунта на „Уикилийкс”, че прекъснатият още в събота, 15 октомври, достъп до интернет за Асандж е резултат от натиск, упражнен от САЩ върху властите в Еквадор. Твърди се, че за това е настоял американският държавен секретар Джон Кери, който разговарял по въпроса с еквадорския президент Рафаел Кореа по време на тържествената церемония по подписването на мирното споразумение в Колумбия. Тя се състоя се на 26 септември в град Картахена де Индиас, а Кери и Кореа бяха сред официалните чуждестранни гости.
BREAKING: Multiple US sources tell us John Kerry asked Ecuador to stop Assange from publishing Clinton docs during FARC peace negotiations.
— WikiLeaks (@wikileaks) October 18, 2016
Същевременно еквадорското отрязване на интернета за Асандж идва непосредствено след поредната порция публикации на „Уикилийкс” относно нелицеприятни факти, свързани с кандидатката на демократите за президентския пост в САЩ Хилари Клинтън. Достъпът до мрежата в еквадорското посолство е бил спрян броени часове след излизането на „течовете” за връзките на Клинтън с банката „Голдън Сакс”.
Държавният департамент на САЩ на свой ред опроверга твърденията на „Уикилийкс” за натиск на Кери срещу Кореа. „Макар „Уикилийкс” да предизвиква у нас загриженост вече от много време, всякакви намеци, че държавният секретар Джон Кери, или Държавния департамент са замесени в спирането на интернета за „Уикилийкс”, не отговарят на истината,” увери във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Джон Кирби.
Голяма е вероятността решението на Рафаел Кореа да е „доброволно”
Все пак за всеки безпристрастен наблюдател заключенията на „Уикилийкс” относно такъв натиск не са лишени от логика. Ето защо. Започналата нормализация на американско-кубинските отношения и силно стимулираният от САЩ процес на помирение в Колумбия са само едната страна на сегашната американска политика спрямо Латинска Америка. Другата ѝ страна прозира в усърдното подхранване на процесите по дестабилизация на всички правителства от „лявата вълна” на континента.
В Аржентина, която не случайно беше другата латиноамериканска страна, посетена тази година от Обама след Куба, курсът беше обърнат още в края на 2015-та с изборната победа на открито подкрепения от Вашингтон кандидат на десницата Маурисио Макри.
В Бразилия съвсем неотдавна видяхме „институционен преврат” с отстраняването на президентката Дилма Русеф по скалъпени мотиви. Процесът там продължава и с все нови и нови – все още недоказани – обвинения срещу бившия президент Лула да Силва, олицетворяващ успешния бразилски модел на социална държава.
Във Венецуела, родината на най-силно дразнилия САЩ президент Уго Чавес, днес вече покойник, напрежението не стихва от години, а в момента наследникът на Чавес на поста – Николас Мадуро – е мишена на мощно подкрепяната отвън опозиция, поставила си за цел да го свали от власт с референдум.
На вътрешни удари и икономическа дестабилизация е подложено и управлението на другата емблема на „лявата вълна” – боливийския президент индианец Ево Моралес, срещу когото усърдно се настройват сектори от собствената му избирателна маса, като част от миньорите например. Технологиите, прилагани там, също както и във Венецуела, изключително приличат на онези, които още през 70-те години бяха употребени за свалянето на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде в Чили. Още оттогава датира и легендарното указание на тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън: „Накарайте икономиката да пропищи”.
Та на целия този фон съвсем не изглежда невероятно Рафаел Кореа, другият събрат по идеи на Чавес, Мадуро и Моралес, да бъде притиснат от сянката на задаваща се и за него дестабилизация. Още повече, че при него нещата по принцип не са спокойни. Кореа преживя опит за преврат през 2010-та, когато дори за няколко часа беше отвлечен от разбунтували се полицаи.
Дали сега Кери го е заплашвал или напротив – обещал му е, че ще си доизкара спокойно мандата, който приключва догодина, и няма да го свали някоя предсрочна „корупция” или „революция”, си знаят само те двамата. Но че за нещо са се договорили срещу запушването на устата на Асандж, изглежда повече от вероятно.
Не бива да се пропуска и още един мотив, който несъмнено е бил изтъкнат от Кери пред Кореа – доста стряскащата за латиноамериканците антиимигрантска реторика на Доналд Тръмп, републиканския съперник на Хилари Клинтън. Голяма част от левицата в Латинска Америка в момента вярва, че Клинтън е по-малкото зло, защото може да продължи миротворческия курс на Обама към субконтинента, докато Тръмп ще вдигне още по-висока стена по границата с Мексико и ще изгони „латиносите“ от САЩ.
На този фон подкопаващите позициите на Клинтън публикации на „Уикилийкс“, които индиректно наливат вода в мелницата на Тръмп, съвсем искрено може да са се видели вредни на Рафаел Кореа.
„Горещият картоф” Асандж
Основателят и ръководител на „Уикилийкс” е „горещ картоф” в ръцете на Кореа и Еквадор от 19 юни 2012 г. Тогава Асандж поиска и получи убежище в посолството на страната в Лондон, за да избегне екстрадирането си от британските власти в Швеция, където срещу него е заведено дело по сексуални обвинения. Асандж смята, че ако попадне в ръцете на шведското правосъдие, то след това ще го екстрадира в САЩ, където пък го застрашава доживотен затвор за разгласяване на американски държавни тайни.
Дори и като доброволен отшелник в еквадорското посолство, Асандж продължи публикациите в „Уикилийкс”. Той създаде и доста дипломатически главоболия на домакините си със свои изявления и по други парливи казуси. Така например, докато през лятото на 2013-та Едуард Сноудън стоеше на летище „Шереметиево” в Москва в очакване на руско убежище, като междувременно беше разпратил такива молби още до няколко страни, включително и до Еквадор, Асандж не спираше да настоява пред еквадорския консул в Лондон в Кито да вземат по-бързо решение в полза на Сноудън.
Еквадор междувременно се постара да постигне компромис по случая на Асандж с шведското правосъдие, което се съгласи създателя на „Уикийлийкс” да бъде разпитан по шведските обвинения от еквадорски прокурор на територията на посолството в Лондон. Прокурорът трябва да пристигне от Кито на 14 ноември.
About The Author
