Авторът на международен бестселър, описващ живота и жестоките мъчения в лагера Гуантанамо Бей, е бил освободен от властите на САЩ след 14 години, съобщава „Гардиан”.
Мавританецът Мохамеду Улд Слахи, чийто издаден през 2015 г. дневник предизвика нова вълна от възмущение относно щатския център за задържане в Гуантанамо, вече се е прибрал в родната си страна. Новината е потвърдена пред „Гардиан” от неговия адвокат Нанси Холандер.
Американският съюз за граждански свободи публикува изявление от Слахи, в което той благодари на подкрепилите го хора и организации. „Чувствам се благодарен и задължен на хората, които се застъпиха за мен. Научих, че добрината не е ограничена от националност, култура и етнос”, се казва в изявлението.
Пентагонът е потвърдил трансфера на Слахи, след който броят на затворниците в Гуантанамо е спаднал до 60 души. За 14-те години, прекарани в лагера, срещу Слахи така и не са повдигнати конкретни обвинения. При последния административен преглед на 14 юли ръководството на Гуантанамо е заключило, че той не представлява „продължаваща и значителна заплаха за сигурността на Съединените щати”. През 2010 г. федерален съдия в САЩ отсъди, че Слахи трябва да бъде освободен поради липса на доказателства за престъпление, но това решение бе обжалвано от правосъдното министерство.
Дори след решението за освобождаване не бе ясно дали САЩ ще постигнат споразумение с Мавритания за репатрирането му, или ще се намери друга страна, готова да го приеме. При десетки подобни случаи е трудно да се намери държава, която да приюти освободените от Гуантанамо затворници.
През 1990 г. тогава 20-годишният Слахи отива в Афганистан, за да подкрепи муджахедините, които впоследствие се превръщат в „Ал Кайда“, в борбата им срещу подкрепяното от СССР правителство. По онова време САЩ също продължават да подкрепят муджахедините, макар съветските войски вече да са се изтеглили от Афганистан. През 1992 г. Слахи прекъсва връзките си с „Ал Кайда“ и се връща в Мавритания.
След атентатите на 11 септември 2001 г. той сам се предава на мавританските власти, за да бъде разпитан. По-късно е предаден на щатските власти, като първо е пратен в Афганистан, а после е прехвърлен в Гуантанамо.
В лагера провеждащите разпитите и персоналът многократно заявяват на Слахи, че гледат на него като на мъртвец. Той е заплашван, че ако не сътрудничи, ще доведат и майка му в Гуантанамо, което Слахи разбира като заплаха за изнасилване. Подобно на други затворници той е принуждаван да стои в болезнени пози, лишаван е от сън, бил е пребиван, заливан с лед, заплашван с удавяне. Режимът на разпити на Слахи е бил одобрен лично от тогавашния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд.
В мемоарите си Слахи пише, че мъченията, на които е бил подложен през 2002 г., са го накарали да се съгласява да казва каквото искат от него, независимо дали е истина. В последствие Слахи става примерен затворник и дори се сприятелява с някои от пазачите си. В книгата си пише, че се надява да запази тези приятелства, ако бъде освободен. През по-голямата част от последното десетилетие той живее в бунгало в Гуантанамо, където има разрешение да гледа телевизия и дори да се занимава с градинарство.
Адвокатът на Слахи успява да се пребори дневника му да бъде разсекретен и публикуван, тъй като щатските военни считат дори личните мемоари на затворниците за секретна информация. Американският ПЕН-клуб обяви „Дневникът от Гуантнамо” за „документ с историческа важност”.
About The Author
