Пиночет обявен за „най-насилническия и престъпен” управник на Чили

43 години след кървавия държавен преврат в Чили, ръководен от военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет и установил 17-годишна брутална диктатура, довела до десетки хиляди убити и изтезавани и над 3000 „безследно изчезнали”, чилийският парламент най-после се осмели да обяви Пиночет за „най-насилническия и престъпен” управник в историята на страната. „За” решението гласуваха 69 депутати, 23 бяха против, шестима се въздържаха.

Оттук-нататък портрети на генерала, който е покойник от 2006 г., няма да се допускат в държавни учреждения, включително и армейски, и няма да му се организират никакви тържествени чествания, включително и в армията.

Фаталният случай „Летелиер“

Гласуването в парламента се проведе въз основа на разсекретени поради давност американски документи, които чилийската президентка Мишел Бачелет получи във Вашингтон на 23 септември т.г. Документите, за които „Барикада” вече съобщи, са от 1987 г. и удостоверяват, че Пиночет лично е дал заповедта за физическото ликвидиране на своя политически противник Орландо Летелиер, външен министър от правителството на сваления и загинал в преврата президент социалист Салвадор Алиенде.

Прекарал две години из затворите на хунтата, Летелиер е изпратен в изгнание през 1975 г. и се установява във Вашингтон, където преди е бил и посланик на Чили. Там започва активно да действа за разобличаване на престъпленията на режима на Пиночет. За отмъщение диктаторът разпорежда на тайната си полиция да организира убийството му. Колата на Летелиер е взривена във Вашингтон на 21 септември 1976 г., при което загиват той и пътувалата с него американска секретарка.

Именно това престъпление, доказано сега с документи от САЩ, послужи на чилийските депутати да обявят Пиночет за „диктатор, създател на апарат за държавен терор и интелектуален автор на умишленото и коварното убийство на бившия външен министър” на Алиенде.

Мълчание за ролята на САЩ

В становището на законодателния орган обаче не се визира по никакъв начин ролята на САЩ в самото организиране и извършване на преврата срещу Алиенде и в крепенето на режима на Пиночет през цялото му управление. Не се задава и въпросът откъде САЩ разполагат с документи и как са били така добре информирани за убийството на Летелиер. Не се споменава и прословутия План „Кондор” за физическо изтребване на латиноамериканската левица през 70-те години с помощта на властвалите по онова време военни диктатури в целия Южен конус на континента, чийто вдъхновител е тогавашният държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

Що се отнася до Пиночет, на неговата съвест очевидно тежат и всички останали чудовищни нарушения на човешките права, извършвани в Чили под управлението му. Но досега официално той така и не беше заклеймен в страната си, независимо, че тя се върна към демокрацията още през 1990 г. Нито едно дело, заведено от семейства на жертви на режима му, не успя да докаже негова пряка отговорност за престъпленията. На това, естествено, пречеше сложният баланс на силите в страната и все още непокътнатото и до днес влияние на армията, която, между другото, благодарение на Пиночет е и ключов акционер в производството на чилийска мед – стратегическия износен продукт на страната.

Пробивът с делото на Балтасар Гарсон

Опит да изпрати Пиночет на подсъдимата скамейка направи испанският съдия Балтасар Гарсон, по чиято заповед за арест през 1998 г. бившият вече диктатор беше задържан в Лондон по време на негово гостуване при приятелката му и европейска внедрителка на изпробваната в диктаторско Чили пазарна „шокова терапия” Маргарет Тачър. Британското правосъдие 16 месеца умува дали да екстрадира Пиночет в Испания и накрая реши, че той страда от старческо слабоумие и куп други болести, поради което не може да отговаря пред правосъдието. И през 2000 г. го върна в Чили.

В Лондон качиха Пиночет на самолета в инвалидна количка. В Сантяго той слезе по самолетната стълбичка, танцувайки от радост и приветствайки привържениците си като рок-звезда.

По примера на испанския съдия, който все пак успя да предизвика световно раздвижване по казуса, чилийски съдии също започнаха да водят съдебни битки срещу диктатора. През 2000 г. беше свален имунитетът му като пожизнен сенатор, но година по-късно внезапно отново му диагностицираха старческо слабоумие. Бентът обаче вече се беше отпушил и заваляха обжалвания по всички инстанции. До смъртта си през 2006 г. бившият диктатор така и не можа да бъде осъден ефективно заради разтакаването на съдебната система, но вече му бяха повдигнати многобройни обвинения за конкретни убийства, включително на бившия командващ сухопътните сили на Чили Карлос Пратс, загинал в организиран от Пиночет атентат в Буенос Айрес през 1974 г. Имаше и обвинения за отвличания и за изтезания на политически противници. Дори бяха повдигнати и обвинения за укриване на данъци, участие в наркотрафик и търговия с оръжие.

Пиночет си отиде преди да го стигне човешкото правосъдие, но съдът на историята отдавна го е сложил в една редица с най-големите сатрапи на човечеството, а името му звучи като обида.