Четири години след олимпийските игри в Лондон Министерството на младежта и спорта отново предизвика недоволство, след като отново обяви значително по-ниски премии за българските представители на параолимпиадата в сравнение с тези, предназначени за спортистите без увреждания. Случаят обаче е още по-смущаващ, след като Комисията за защита от дискриминация вече се е произнесла по темата през 2012 г., заявявайки, че всички призьори от най-големия спортен форум следва да получават равни премии.
Нов министър, стар проблем
Това стана по повод на олимпиадата в Лондон, когато тогавашният министър Свилен Нейков обяви неколкократно по-ниски бонуси за параолимпийците. След реакцията на КЗД те бяха увеличени 5 пъти, но останаха едва 75% от заплащането за златен медал за спортистите без увреждания. Тези пари обаче бяха достатъчни, за да тушират напрежението и принципният спор остана настрана.
Настоящият министър Красен Кралев игнорира въпросното решение на комисията и определи 5 пъти по-ниски от редовните премии за параолимпийско отличие. “Не мисля, че тренирам на 20% – заяви единственият ни златен медалист Ружди Ружди пред bTV. – Не вярвам, че в Рио вдигнах българското знаме на 20% или чухме българския химн на 20%.“
Ведомството на Красен Кралев отговори с официално съобщение, позоваващо се на писмо на спортния директор на МОК Кристоф Дюби, в което се казва, че параолимпийските игри нямат статут на олимпийски игри, затова и министърът определил премии в размера на онези за медали от световни първенства, които са 5 пъти по-малки. Накратко, българската държава дискриминира параолимпийците, защото Международният олимпийски комитет прави същото. В още по-тежка ситуация са спортистите, представящи страната в групата на неолимпийските спортове. Например, ако България се окаже със световен шампион по шах, той ще получи едва 9 хиляди лв. премия срещу 250 хиляди за всеки златен медал от “редовната” олимпиада.
Системна грешка
Тази спорна политика за стимулиране на олимпийските спортове води до парадоксалната ситуация, в която въпреки скромните си резултати, България се оказва в челото на класирането по премии за призово класиране. Руснаци и французи получават наполовина за златен медал, докато в Съединените щати дават цели 5 пъти по-малко. Други две нации в топ 5 на неофициалното класиране по медали в Рио де Женейро – Китай и Германия – стимулират спортистите си с премии от ранга на тези за американците.
Впечатление прави Великобритания, която спечели повече медали това лято, отколкото по време на домакинството си през 2012 г. На острова не са определили никакви допълнителни бонуси за призово класиране на олимпиадата. В същата графа попадат Норвегия, Швеция и Хърватия. Двете скандинавски страни са спечелили малко повече медали в Рио спрямо Лондон, докато младата балканска държава предизвика истински фурор на игрите с десетте си медала, половината от които златни. Тази статистика показва, че няма пряка причинно-следствена връзка между олимпийските успехи и държавното им премиране.
Не можем да очакваме от хората, които управляват държавата и спорта, да са печелили олимпиади по математика, но се надяваме поне да могат да събират две и две: ще бъде трудно за един спортист да триумфира на олимпийските игри, ако предходните 10-15 години едва е финансирал кариерата си и е тренирал в окаяни условия.
Парадоксално, ако България иска да успява на най-големия спортен форум, тя трябва да спре да мисли само за него и вместо това да постави акцент върху масовия спорт и да затвори ножицата между най-скъпоплатените си спортисти и останалите, които едва финансират подготовката си. Докато това стане, държавата ще продължи да украсява със злато куполите на едно здание без основи.
