Хуан Марсе, който е носител на многобройни литературни награди, включително и престижната „Планета”, е едно от най-емблематичните имена в литературата, белязала прехода на Испания към демокрация, каза в своето увлекателно представяне на автора в Институт „Сервантес” ръководителката на катедра „Испанистика и португалистика” в СУ „Св. Кл. Охридски” Татяна Пантева.
Тя припомни също, че освен с писателските си изяви Марсе печели голяма известност и като журналист. Началото на кариерата му е в излизащото в Барселона списание за кино Artcine, а по-късно става автор и на популярното списание Por favor.
Сред най-нашумелите литературни творби на Марсе, който е каталонец, но пише на испански, са „Момичето със златните гащи” (огледало на прехода), „Двуезичният любовник” (пародия на каталонския проблем), „Магията на Шанхай” (алегория за разрушаването на испанските мечти – от гражданската война до демокрацията), „Тъмната история на братовчедката на Монсе” (за краха на наивните илюзии), „Последни следобеди с Тереса” (за трудовата миграция и обречеността на бедния винаги да остане беден) и т.н.
Всички изброени са излизали и на български с изключение на „Двуезичният любовник”. Много от книгите на Марсе, който е и деен автор на филмови диалози, са екранизирани.
С дъх на Барселона
В творбите му винаги присъства и уникалната атмосфера на Барселона – града, в който той е роден през 1933 г. Майка му умира при неговото раждане, а баща му не може да се грижи сам за него и момчето е осиновено веднага от друго семейство, загубило своето пеленаче. Като дете преживява драматично испанската гражданска война, чиито рани и до днес бележат разделенията в испанското общество.
Както отбеляза Татяна Пантева, в Барселона и общо в Каталония съпротивата срещу диктатурата на Франко е била особено силна и „свободата винаги е била с една крачка по-близо”. Духът на освобождението, включително чрез невъзможната при франкистката диктатура предизвикателна лексика, бележи и литературата на испанския преход към демокрация, в която Марсе блести особено ярко.
Както и всички негови книги, в излязлата сега и на български „Калиграфия на мечтите” е много силен автобиографичният момент. Главният герой в тази книга – Ринго, също като младия Марсе е момче, което работи в бижутерско ателие, обожава киното и е страстен читател. Бащата на Ринго изтребва „сини плъхове” в кина и складове, но изпълнява и нелегални задачи, които често го отвеждат до границата с Франция. За да избегне арест, той е принуден да избяга.
Въпреки изпитанията на героите романът, пропит от типичния за Марсе съкровен и ироничен тон, е топъл, човечен, изпълнен с надежда и стремеж към щастие.
Послание на автора до читателите му у нас
Светлозар Гиндянов, управител на русенското издателство „Авангард принт”, което публикува „Калиграфия на мечтите“ на български, специално похвали изключително прецизната работа на преводачката Мария Пачкова, един от най-добрите испанисти у нас. Тя е преводач и на други книги на Марсе – „Магията на Шанхай”, „Тъмната история на братовчедката на Монсе”, „Последни следобеди с Тереса”, както и на ред негови разкази.
Разказвайки за работата си над превода на „Калиграфия на мечтите”, Мария Пачкова призна, че за нея това е било не само сериозен труд, но и голямо удоволствие. Тя разказа, че при свое пътуване до Барселона специално се е разхождала по „маршрутите”, които Марсе често описва в своите книги, и така още по-осезаемо се е потопила в неговия свят.
Според Пачкова каталонският писател не само като автор, но и като човек притежава изключително свободолюбив дух, а освен това е и много сърдечен и добронамерен към околните, което не винаги важи за изтъкнатите творци.
Тя прочете и специално послание на Хуан Марсе към българските му читатели по повод излизането на българското издание на „Калиграфия на мечтите”. В писмото писателят изразява надежда, че от книгата му ще научим повече подробности „за някои страни от живота” в неговата страна.