След края на войната в Ивицата Газа през 2014 г. някои израелски политици и военни започнаха да подчертават нуждата от стимулиране на икономиката на палестинската територия и разхлабване на продължаващата девет години блокада. Това лято обаче правителството на Бенямин Нетаняху тихомълком е започнало да прави точно обратното – поради което много от хуманитарните работници в Газа се страхуват, че назрява нова война, пише Форин Полиси.
Десетки неправителствени организации (НПО), опериращи в Газа, се оказаха обект на разследване след 4 август, когато Израел обвини базираната в САЩ християнска хуманитарна организация World Vision в насочване на пари към Хамас – ислямистката група, която контролира ивицата от 2007 г.
Директорът на офиса на World Vision в Газа Мохамад ел-Халаби бе арестуван с обвинение, че е предоставил до 50 млн. долара на Хамас за период от седем години. Израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет твърди, че парите са били използвани за строеж на тунели и бази. Службите също така твърдят, че на Хамас са били предоставяни дори храни и тоалетни принадлежности, предназначени за нуждаещи се семейства.
Задушаване на хуманитарната дейност
Много хуманитарни работници изразяват съмнения относно сензационните обвинения срещу Халаби, тъй като сумите, за които се говори, надхвърлят двойно целия бюджет на организацията в Газа. Те смятат този случай за част от цялостната политика на Израел, целяща задушаване на хуманитарната дейност и икономическия живот в палестинските територии.
Новите ограничения на НПО сектора застрашават вече крехката икономика на Газа и повишават вероятността от четвърта поредна пълномащабна война между Израел и Хамас. Според данните на ООН, в резултат на войната от 2014 г. в Газа са загинали 2251 души, 65% от които цивилни. Напълно са били разрушени над 7 хил. жилищни сгради, а на 89 хил. са жилища са нанесени щети.
През последните месеци разрешенията за пътуване на хуманитарни работници и обикновени жители на Газа биват отменяни по неясни „съображения за сигурност”, а израелските банки са все по-малко склонни да правят трансфери на заплати за работещи в Газа – нещо, което са правели доброволно години наред.
„Това насажда страх сред живеещите в Газа, и може би това е целта”, заявява служител на хуманитарна организация, цитиран от Форин Полиси. „Според мен обаче израелските власти пропускат факта, че страхът може бързо да се превърне в насилие… Не смятам, че е в техен интерес да има нов конфликт, но действията им са добър начин да започнат такъв”, добавя той.
Съмненията относно Хамас разбира се не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Има редица документирани случаи, в които строителни материали, предназначени за граждански обекти, са били отклонявани за изграждане на бункери, тунели и други военни инсталации. По време на последната война организацията бе обвинена, че е укривала ракети в училища на ООН. През последните месеци Хамас също така е станала по-враждебна към чуждестранни журналисти, като в някои случаи им е отказвала достъп до Газа.
Представителите на World Vision обаче изтъкват, че не са получили пълна информация за доказателствата срещу Халаби. Изслушванията по съдебното дело срещу него не са публични, като дори адвокатът му Лея Цемел не е получила достъп до всички доказателства.
Съмнителни обвинения
В първото официално изявление по случая на израелската държава, предназначено за медиите и чуждестранните дипломати, се заявява, че Халаби е обвинен в прехвърляне на по около 7.2 млн. долара годишно към Хамас. Обвиненията са за целият период, след като Халаби започва работа в организацията през 2010 г., т.е. става въпрос за общо около 50 млн. долара. Според Шин Бет, това представлява 60% от бюджета на World Vision за Газа.
Тези цифри са широко цитирани от медиите, но не присъстват в официалното обвинение, а World Vision изтъква, че описваните трансфери са математически невъзможни. За цялото последно десетилетие бюджетът на организацията за Газа възлиза на 22.5 млн. долара. Голяма част от тези пари са обвързани с фиксирани разходи като заплати, автомобили и наем. „Някои щеше да забележи, ако толкова много пари бяха изчезнали. Служителите нямаше да са получавали заплати от години”, коментира един от работниците в World Vision.
Счетоводството на организацията също щеше да показва огромни несъответствия. Всеки договор на стойност над 15 хил. долара например изисква одобрение от главния офис в Йерусалим. През 2015 г. World Vision наема външни специалисти, които да направят проверка на счетоводните книги, след като уволнен служител обвинява Халаби в кражби и работа с Хамас. Одиторите обаче не са открили нищо подозрително.
Още преди ареста на Халаби, други НПО-та са започнали да усещат неочакван натиск от страна на израелските власти. Десетки служители от неправителствени организации и агенции на ООН са потвърдили пред Форин Полиси, че работата в Газа е станала по-трудна в последно време. Повече от тях обаче са отказали да коментират официално, опасявайки се от повече проблеми.
Директорът на една благотворителна организация е заявил пред изданието, че 30-40% от палестинските му служители – от Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, са започнали да получават откази за разрешителни за пътуване. „Това са хора, които са получавали такива разрешения редовно, включително до миналата година”, изтъква той. „Ситуацията става все по-сложна. Службите дори гледат профилите в социалните медии на хората, искащи пропуски за пътуване, и проверяват приятелите им”, заявява друг представител на скандинавска благотворителна организация.
Проблемите не засягат всички неправителствени организации. Представители на „Лекари без граници” например заявяват, че не са изправени пред нови затруднения при операциите си в Газа. Една от международните организации, които обаче са изправени пред нарастващи ограничения от израелските власти, е ООН. През миналата и началото на тази година, едва 3% от служителите не ООН са получавали отказ за разрешение за пътуване. През последните няколко месеца делът им е нараснал десетократно до близо 30 на сто. Разрешенията на поне осем служители на международни организации са били отменени при опит за преминаване на границата по неуточнени „съображения за сигурност” от началото на 2016 г. Това се е случвало само два пъти за цялата 2015 г.
Израелската армия отрича да е налагала нови ограничения. „Трябва да попитате Ши Бет за това. Нашата политика не се е променила”, заявява Хадар Хорн, говорителка на военното подразделение, отговарящо за надзора на окупираните територии. От службите за сигурност са отказали коментар.
Обикновените палестинци, особено търговците, които осигуряват жизненоважни доставки за ивицата Газа, също са засегнати от промяната. След войната от 2014 г., израелската армия взе решение да увеличи драстично разрешенията за пътуване на предприемачи от Газа, надявайки се това да осигури стимул за местната икономика. До лятото на 2015 г. над 10 хил. търговци са преминавали границата с Израел всеки месец, което е петорно повече от средните нива преди войната. През този юни обаче броят им рязко е започнал да спада. През миналия месец само 7786 палестински търговци са получили разрешение да напуснат Газа, което е с 20% по-малко от август 2015 г. През юни и юли спадът на годишна база е бил още по-значим – съответно с 33 и 45 процента.
Десетки търговци са започнали да откриват, че имената им са включени в черни списъци при опит да пресекат границата при град Ерез, въпреки че преди това са били проверявани и са получили разрешение за пътуване.
Последният доклад на Световната банка за палестинската икономика дава представа за изключително тежката ситуация в Газа. Около 40% от населението живее под линията на бедността, подобен е и процентът на хората без работа. Сред младите хора безработицата достига 58%, което само улеснява набирането на попълнения за военнизирани групировки като Хамас.
Донорите от Персийския залив, които обещаха големи суми за възстановяване на разрушенията в Газа, не изпълняват ангажиментите си. Катар обеща 1 млрд. долара, от които на практика са предоставени само 19%. Три други държави от Залива обещаха общо 900 млн. долара, но досега са отделили само 171 млн. долара. На този етап Норвегия е предоставила повече пари от Саудитска Арабия. Съединените щати също са изпълнили обещанието си за помощ в размер на 277 млн. долара.
Генерал-майор Харзел Халеви, който оглавява разузнаването на израелската армия, през февруари заяви пред Кнесета, че икономическото развитие в Газа е най-важният сдържащ фактор за предотвратяване на четвърта война. Неговите коментари получиха отклик в целия политически спектър – не само от ляво, но дори от някои „ястреби” от дясно. Министърът на образованието Нафтали Бенет, който оглавява партията „Еврейски дом”, отдавна е заявил мнението си, че е време политиката на Израел по въпроса да бъде променена. Според него, трябва да бъде постигната сделка с Хамас за възстановяване на Газа. Транспортният министър Исраел Кац дори се опита да развие планове за изграждане на офшорен пристанищен терминал в ивицата.
Формула за война
Едно от значимите изключения е националиста Авигдор Либерман, който стана министър на отбраната през май. Либерман, който бе един от най-войнствените гласове през 2014 г., многократно е повтарял призивите си за наземна операция в Газа, която да премахне правителството на Хамас. Малко преди да бъде назначен за министър на отбраната, той заяви, че ще даде на Хамас 48 часа да върне телата на двама израелски войници или ще организира убийството на политическия ръководител на движението в Газа Исмаил Хания. Първото му действие като министър бе да поръча военен план за разбиване на Хамас.
Макар Либерман да не е изпълнил тези си закани, той не пропуска възможности да удари Хамас. През август друга малка въоръжена групировка от Газа изстреля ракети към израелска територия, в отговор на което бяха извършени 50 въздушни удара срещу ивицата – най-тежките бомбардировки от войната през 2014 г.
В последствие Либерман заяви, че Хамас е почнала да се чувства твърде комфортно и че Израел трябва да позовлява възстановяване на разрушенията, само ако ислямисткото движение се разоръжи. „Моята формула е възстановяване срещу демилитаризация”, казва той.
Много хуманитарни работници в Газа се опасяват, че тази формула означава, че на хоризонта се задава нова война, отбелязва Форин Полиси. „Ако потокът на хуманитарна помощ бъде блокиран или бъде ограничен до малък брой НПО-та, тогава не виждам как ще избегнем нов конфликт”, предупреждава представител на ООН.
