Кръглата маса „Напрегнатото съседство”, организирана от Института за икономика и международни отношения (ИИМО) и от Фондация „Фридрих Еберт”, разгледа българската външна политика след присъединяването ни към ЕС през фокуса : „На Изток от Запада и на Запад от Изтока”.
Форумът бе открит от Регине Шуберт, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт”.
За да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена – миграция, тероризъм, климатични промени, на Европа ѝ е нужно единство, подчерта при откпиването на форума посланикът на Германия в София Детлеф Лингерман. Той отбеляза, че нито една европейска страна не е достатъчно силна, за да се справи сама.
Българската връзка между Изтока и Запада
Във встъпителното си изказване евродепутатът и бивш български външен министър Георги Пирински очерта новата геополитическа значимост на България, която в момента се намира „точно в сърцето на един от свързващите възли по протежението на оста Черно море – Тихия океан и се превръща в жизнена връзка между издигащия се Изток и ребалансиращия се Запад”.
Според Пирински в тази нова конфигурация България може да изостави ролята си на вечно притиснена за статута си периферия и д се включи активно „в преоформянето на регионалните и трансрегионалните отношения от позицията на централно разположен участник на кръстопътя на определящите дългосрочни, глобални, икономически и политически трансформации”.
Евродепутатът направи и конкретно предложение: България може да разработи инициатива, фокусирана към Черно море като един нов европейски макрорегион, следвайки вече съществуващите в Балтика, по Дунава и Адриатическо-йонийския регион. По думите му подобен макрорегион би могъл да даде ново начало на отношенията между ЕС и Евразийския икономически съюз (ЕИС). По такъв начин страните от региона се поставят в двойно печеливша рамка, вместо да бъдат изправяни пред избор или-или, каза Пирински.
На свой ред проф. Динко Динков, преподавател в УНСС подчерта, че политиката на конфронтация с Русия е пагубна. Той отбеляза, че България има особена мисия като член на ЕС и НАТО – да помогне за изграждане на отговорна и взаимоизгодна политика на двата съюза спрямо Русия. Професорът добави, че съвременните войни вече не са за територии, а за съзнания.
Екзистенциалната криза на ЕС поражда криза и в отношенията със съседите
Проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика и основател на Дипломатическия институт към МВнР, фокусира вниманието върху вътрешната „екзистенциална криза” на ЕС, за която говори наскоро и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Проф. Попов отбеляза, че по същността си европейският проект е проект на интеграцията, а в момента точно интеграцията е в криза, от което той губи своята привлекателност за евентуални нови членове. Ораторът цитира данни от Сърбия, които сочат, че 60% от анкетираните в тази страна вече не се стремят към присъединяване към ЕС, като 80% от тях са младежи.
Проф. Попов посочи също, че в условията на това особено засилено след Brexit разпадане на „различни Европи, различни скорости, различни центрове” нашата страна „не знае къде е и към кого да се присъедини” – дали към Вишеградската четворка, дали към южния пояс на ЕС и т.н. „От желание да е едновременно с всички България пропусна да влезе в която и да е от оформилите се групи,” каза проф. Попов.
Ораторът отбеляза също, че европейският проект е бил подкопан от подценяването на различната историческа и национална идентичност на съставляващите го страни, чието значение е било „забулено” от икономическите мотиви на обединението. Brexit обаче ги е извадил на показ.
Проф. Попов напомни стартирането в Прага през 2009 г. на европейската политика „Източно партньорство”, която бе насочена към страните от пост-съветското пространство, но отбеляза, че между реалната обстановка тогава и днес „разликата е като от небето до земята”. „Можем ли да правим дългосрочна политика със съседите, когато сами сме в криза?” – риторично запита проф. Попов.
Външната ни политика като боксьор във вечен нокдаун от великите сили
От своя страна Валентин Радомирски, бивш посланик в Румъния и Молдова, се спря на българо-руските отношения и на изгубилата се взаимност на интересите в тях. Той подплати изказването си със свой пряк опит като пълномощен министър в посолството ни в Москва в началото на 90-те, когато най-вече от българска страна е водена недалновидна, предубедена, а често и недружелюбна политика спрямо Русия. В последните години пък според Радомирски „българо-руските отношения попаднаха в сянката на геополитиката и се превърнаха в синоним и функция на страха от собствената ни сянка”.
„В новия свят, в който имаме глобална икономика, но невъзможност за глобално политическо управление поради различаващи се ценностни системи, се заражда отново многополюсна международна общност, което изисква дипломатическа и политическа мобилност и то най-вече за страни с мащабите на България,” подчерта посланик Радомирски.
Той цитира своя колега и приятел Петър Воденски, оприличил в неотдавнашно интервю България на боксьор на международния ринг, върху който се упражняват великите сили. Едва страната ни се съвземе от нокдаун след удар от американците, следва удар от руснаците, после удар от Европа – като никой от тези големи играчи не се интересува да ни предпази от другите, а следва само собствените си интереси. На този фон според Воденски в МВнР се очертала линията България да предугажда какво точно ще иска от нея поредната велика сила и да изпреварва това със събствено предложение точно в същия дух, в което обаче да се вплита и българският интерес.
Трябва да надделее повикът за сътрудничество и разбирателство
Според Валентин Радомирски именно в този подход се крие и основната слабост на съвременната ни външна политика: „Нашата дипломация, нашето разузнаване и най-вече нашите политици не можаха навреме да осмислят ставащите кардинални промени в света и последствията за нашата нация и държава”.
Що се отнася до българо-руските отношения, Радомирски обобщи: „Засилващото се напрежение, свързано с цивилизационния избор на етноси и религии, предопределя отстояването на нашите православни ценности като гаранция не само за духовното, но дори и за физическото оцеляване на България и Русия като нации и държави. България в настоящ и перспективен план има възможност, защитавайки нужни за обществото ни интереси, да работи заедно с Русия в преодоляването на засилващите се негативни тенденции в Черноморско-Каспийския регион и Близкия Изток”.
В дискусията на кръглата маса „Напрегнатото съседство”, чийто модератор бе Любомир Кючуков, диретор на ИИМО, мнения изказаха още много учени, дипломати, икономисти, социолози, включително посланичката на Азербайджан Наргиз Гурбанова, която призова за повече диалог и партньорство в отношенията със страните от пост-съветското пространство.
Любомир Кючуков обобщи, че от конфронтационния подход в международните отношения губят всички и че трябва да надделее повикът за сътрудничество и разбирателство.
