43 години след онези драматични събития, довели до гибелта на хиляди хора и до 17 години диктатура на генерал Пиночет, все още остават много бели петна за ролята на САЩ в заговора и в нарушенията на международното право и на човешките права, сочи Корнблах, който от години работи за неправителствената организация Национални архиви на сигурността към Университета „Джордж Вашингтон“ в американската столица.
Именно на усилията на Корнблъх дължим много от направените през годините разкрития за ролята на САЩ и на държавния секретар Хенри Кисинджър в преврата в Чили, а и в установяването прерз 70-те на крайнодесни репресивни диктатури в редица южноамерикански държави – конспирация, известна като Плана „Кондор”.
Журналистът е правил свои разследвания и за ролята на ЦРУ в наемническото нахлуване срещу Куба в Залива на свинете през 1961 г., за Карибската ракетна криза, за американското финансиране на „контрите” в Никарагуа през 80-те, за скандала „Иран-контри” и т.н. Има издадени книги по всеки от споменатите случаи.
Сега Корнблъх подема нова кампания за разбулване на все още многото неизвестни около американската роля специално в чилийската драма. Той поставя акцент и върху атентата, с който агенти на Пиночет взривяват във Вашингтон на 21 септември 1976 г. колата на бившия външен министър на Алиенде – Орландо Летелиер. Той загива заедно с младата си американска секретарка Рони Мофит.
За Корнблъх не е достатъчно само докадването, че заповедта за това убийство е дадена лично от Пиночет. Днес той иска да покаже също, че чилийският диктатор не би могъл да го организира в столицата на САЩ без американска помощ.
Журналистът настоява сегашният президент Барак Обама да разпореди пълно разсекретяване на документите от онова време и подчертава: „Не, че тези документи ще променят онова, което и без това знаем. Но имаме морален дълг пред Чили. Пиночет никога нямаше да дойде на власт, ако не бяха САЩ. И никога нямаше да е в позиция да изпраща убийци и терористи в САЩ, за да убиват невинни хора“.
Корнблъх има принос и в разследването на случая с американеца Чарлз Хорман, който е обявен за „безследно изчезнал” в Чили в дните на преврата (за него е сниман филмът „Изчезнал” през 1982 г.), както и в разкриването и осъждането в САЩ на живеещия във Флорида от 1989 г. бивш чилийски офицер Педро Бариентос, извършил на 15 септември 1973 г бруталното убийство на легендарния певец на Чили Виктор Хара.
