Във вторник, 30 август, ГЕРБ направи официално изявление, че ще обяви кандидатите си за президент и вицепрезидент на Република България на 2-ри октомври 2016 г. Решението е взето от Изпълнителната комисия на партията по предложение на предизборния щаб, гласи съобщението за медиите.
Не става ясно на какъв принцип партията е избрала тъкмо тази дата, но зад решението прозира предозирано пренебрежение, граничещо с подигравка към електората. Това означава, че при регистрацията си за участие в изборите ГЕРБ няма да е обявила името на своя избраник, а задължителната подписка с 2500 парафа ще е събрана в подкрепа на един … фантом. Припомням, че според Изборния кодекс партиите се регистрират в ЦИК не по-късно от 45 дни преди вота, което ще рече до 21 септември. Формално законът не задължава партиите да обявят името на кандидата си при вписването в регистъра, но за първи път ще сме свидетели на злоупотреба с това положение.
Когато преди броени дни парламентарният шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви в интервю за български всекидневник, че партията ще си каже номинацията между 22 септември и 2 октомври, мнозина помислиха, че е шега. Сега обаче гафът е официализиран.
Очевидно става дума за предумишлено бавене на топката, което поражда въпроса
защо ГЕРБ крие до последно кандидата си?
Възможните отговори са няколко. Първият: личността е силно уязвима и не би издържала по-продължителна критика. Един силен кандидат не би имал нищо против да разполага с повече време, за да популяризира своите възгледи, нали? Отговор номер две: „Какво значение има личността, щом ние броим гласовете“. Логика, която ГЕРБ демонстрира по скандален начин на последните местни избори, белязали историята на изборите със „заложническата криза“ в зала „Арена Армеец“, с организационния хаос и масовите фалшификации. Обяснение номер три: датата 2 октомври почти съвпада с началото на платената предизборна кампания, когато медиите могат да опазят или опозорят всякоя репутация срещу заплащане. Това обикновено е период, в който журналистите се пазят от сериозни и обективни анализи и разкрития предвид гореописаните меркантилни очаквания на редакциите.
Каквито и да са партийните съображения, обаче, те разкриват една нелицеприятна за структурите на ГЕРБ, пък и за всички български граждани, истина. А тя е, че
членската маса е сведена до състояние на биомаса,
готова автоматично да подкрепи всяка спусната ѝ отгоре кандидатура. Не е известно преди вота в партийните структури да са правени обичайните за всяка партия номинации, въз основа на които да бъде излъчен кандидатът за президент. Как, при отсъствието на елементарна демократична цедка в низините, може да се очаква демократичен избор по висините. Очевидно кандидат-президентската двойка на ГЕРБ ще бъде излъчена на друг принцип и е важно за публиката да знае по какви критерии става това и кои вътрешни и външни фактори са определящи за кадровия подбор по върховете на държавата.
Неясен остава и профилът на кандата, очертан от ГЕРБ. От лидерите на партията той бе портретуван като човек „добре известен, с евроатлантическа ориентация, притежаващ познания, свързани със системата за сигурност, с управленски опит, познат в международните среди, който да служи като медиатор в усложнената геополитическа ситуация, може и жена“. Сред спряганите имена са тези на самия Цветан Цветанов, на вътрешния министър Румяна Бъчварова, на столичния кмет Йорданка Фандъкова и бургаския градоначалник Димитър Николов. Медиите вече правят залагания въз основа на оскъдните жокери, но никой от изброените засега не е потвърдил слуховете.
Към момента най-активен в кампанията за вота е Цветанов. От седмици той неистово
обикаля села и паланки, за да агитира за…филанкишията,
като набляга предимно върху нуждата от сплотеност на партийните редици и стабилността на България. Преди месец и половина бившият вътрешен министър бе на дискретно посещение в САЩ за участие в традиционния годишен трансатлантически обмен между Международния републикански институт, Института „Хъдсън“ и Центъра „Вилфрид Мартенс“, който бе посветен на предстоящите президентски избори в САЩ и възможните политики на бъдещата администрация. Вероятно това ще е още един важен фактор, с който ГЕРБ ще трябва да съобрази своята кандидатура. При всички положения висшите партийци внимателно се оглеждат откъде духа вятърът, тъй като САЩ са нещо като гарант за „евроатлантическата пригодност“ на кандидата за президент. Нищо чудно това също да е част от причините за забавената номинация – ГЕРБ изчаква да се откроят по-ясно тенденциите преди вота отвъд Океана.
Каквито и да са причините, обаче, издигането на кандидат в 12 без 5 е подигравка на една напълно самозабравила се и самодоволна партия с българския избирател. Както се пошегува един потребител в социалните мрежи, ще е добре, ако все пак ни съобщят името на кандидата до обяд на 6 ноември (датата на изборите), за да можем да направим своя информиран избор.
About The Author
